Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Now a certain man was sick, Lazarus from Bethany, of the village of Miriam and her sister, Martha.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
It was that Miriam who had anointed the Lord with ointment and wiped his feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
The sisters therefore sent to him, saying, “Lord, behold, he for whom you have great affection is sick.”
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
But when Yeshua heard it, he said, “This sickness is not to death, but for the glory of God, that God’s Son may be glorified by it.”
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Now Yeshua loved Martha, and her sister, and Lazarus.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
When therefore he heard that he was sick, he stayed two days in the place where he was.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Then after this he said to the disciples, “Let’s go into Judea again.”
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
The disciples asked him, “Rabbi, the Judeans were just trying to stone you. Are you going there again?”
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
Yeshua answered, “Aren’t there twelve hours of daylight? If a man walks in the day, he doesn’t stumble, because he sees the light of this world.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
But if a man walks in the night, he stumbles, because the light isn’t in him.”
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
He said these things, and after that, he said to them, “Our friend Lazarus has fallen asleep, but I am going so that I may awake him out of sleep.”
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
The disciples therefore said, “Lord, if he has fallen asleep, he will recover.”
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
Now Yeshua had spoken of his death, but they thought that he spoke of taking rest in sleep.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
So Yeshua said to them plainly then, “Lazarus is dead.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
I am glad for your sakes that I was not there, so that you may believe. Nevertheless, let’s go to him.”
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Thomas therefore, who is called Didymus, said to his fellow disciples, “Let’s also go, that we may die with him.”
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
So when Yeshua came, he found that he had been in the tomb four days already.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Now Bethany was near Jerusalem, about fifteen stadia away.
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
Many of the Judeans had joined the women around Martha and Miriam, to console them concerning their brother.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Then when Martha heard that Yeshua was coming, she went and met him, but Miriam stayed in the house.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Therefore Martha said to Yeshua, “Lord, if you would have been here, my brother wouldn’t have died.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
Even now I know that whatever you ask of God, God will give you.”
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
Yeshua said to her, “Your brother will rise again.”
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
Martha said to him, “I know that he will rise again in the resurrection at the last day.”
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Yeshua said to her, “I am the resurrection and the life. He who believes in me will still live, even if he dies.
Whoever lives and believes in me will never die. Do you believe this?” (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
She said to him, “Yes, Lord. I have come to believe that you are the Messiah, God’s Son, he who comes into the world.”
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
When she had said this, she went away and called Miriam, her sister, secretly, saying, “The Rabbi is here and is calling you.”
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
When she heard this, she arose quickly and went to him.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Now Yeshua had not yet come into the village, but was in the place where Martha met him.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Then the Judeans who were with her in the house and were consoling her, when they saw Miriam, that she rose up quickly and went out, followed her, saying, “She is going to the tomb to weep there.”
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Therefore when Miriam came to where Yeshua was and saw him, she fell down at his feet, saying to him, “Lord, if you would have been here, my brother wouldn’t have died.”
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
When Yeshua therefore saw her weeping, and the Judeans weeping who came with her, he groaned in the spirit and was troubled,
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
and said, “Where have you laid him?” They told him, “Lord, come and see.”
35 Исус се просълзи.
Yeshua wept.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
The Judeans therefore said, “See how much affection he had for him!”
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Some of them said, “Couldn’t this man, who opened the eyes of him who was blind, have also kept this man from dying?”
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Yeshua therefore, again groaning in himself, came to the tomb. Now it was a cave, and a stone lay against it.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
Yeshua said, “Take away the stone.” Martha, the sister of him who was dead, said to him, “Lord, by this time there is a stench, for he has been dead four days.”
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
Yeshua said to her, “Didn’t I tell you that if you believed, you would see God’s glory?”
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
So they took away the stone from the place where the dead man was lying. Yeshua lifted up his eyes and said, “Father, I thank you that you listened to me.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
I know that you always listen to me, but because of the multitude standing around I said this, that they may believe that you sent me.”
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
When he had said this, he cried with a loud voice, “Lazarus, come out!”
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
He who was dead came out, bound hand and foot with wrappings, and his face was wrapped around with a cloth. Yeshua said to them, “Free him, and let him go.”
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Therefore many of the Judeans who came to Miriam and saw what Yeshua did believed in him.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
But some of them went away to the Pharisees and told them the things which Yeshua had done.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
The chief priests therefore and the Pharisees gathered a council, and said, “What are we doing? For this man does many signs.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
If we leave him alone like this, everyone will believe in him, and the Romans will come and take away both our place and our nation.”
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
But a certain one of them, Caiaphas, being high priest that year, said to them, “You know nothing at all,
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
nor do you consider that it is advantageous for us that one man should die for the people, and that the whole nation not perish.”
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Now he didn’t say this of himself, but being high priest that year, he prophesied that Yeshua would die for the nation,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
and not for the nation only, but that he might also gather together into one the children of God who are scattered abroad.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
So from that day forward they took counsel that they might put him to death.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Yeshua therefore walked no more openly among the Judeans, but departed from there into the country near the wilderness, to a city called Ephraim. He stayed there with his disciples.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Now the Passover in Judea was at hand. Many went up from the country to Jerusalem before the Passover, to purify themselves.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Then they sought for Yeshua and spoke with one another as they stood in the temple, “What do you think—that he isn’t coming to the feast at all?”
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Now the chief priests and the Pharisees had commanded that if anyone knew where he was, he should report it, that they might seize him.
