Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
Ngʼat moro ma nyinge Lazaro ne tuo. Ne en ja-Bethania, dala gi Maria gi Maritha nyamin mare.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
Maria-ni ma owadgi Lazaro makoro tuoni ema noolo mo mangʼwe ngʼar e tiend Ruoth mi oyweyo gi yie wiye.
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Omiyo nyimine Lazaro nooro wach ni Yesu niya, “Ruoth, osiepni mihero tuo.”
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Kane Yesu owinjo mano, nowacho niya, “Tuono ok en mar tho, to mano otimore mana ni mondo Nyasaye oyud duongʼ, kendo mondo Wuod Nyasaye oyud duongʼ kuome.”
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
Yesu nohero Maritha gi nyamin mare kod Lazaro.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
To kata kamano, kane owinjo ni Lazaro tuo, nomedo bedo kama ne entie kuom ndalo ariyo.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
Eka nowacho ni jopuonjrene niya, “Wadoguru Judea.”
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
To jopuonjrene nodwoke niya, “Rabi, ere kaka didog kuno to nyocha eka jo-Yahudi dwaro goyi gi kite?”
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
Yesu nodwokogi niya, “Donge nitie seche apar gariyo e odiechiengʼ? Ngʼat mawuotho godiechiengʼ ok chwanyre, nimar ler mar piny miyo oneno.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
Kowuotho gotieno eka ochwanyore, nikech oonge gi ler.”
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
Bangʼ kane osewacho kamano, nomedo loso kodgi kowacho niya, “Osiepwa ma Lazaro nindo osetero, to adwaro dhi kuno mondo achiewe.”
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Jopuonjrene nodwoke niya, “Ruoth, konindo aninda, to obiro mana chiewo.”
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
Yesu ne wuoyo kuom tho Lazaro, to jopuonjrene to ne paro ni oloso mana kuom nindo mapile.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
Omiyo koro nonyisogi ratiro niya, “Lazaro otho,
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
to amor ni nyocha otho ka aonge kuno, mondo eka uyie. Kata kamano, wawuog wadhiuru ire.”
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Eka Thoma, ma bende iluongo ni Didimas, nowachone jopuonjre mamoko niya, “Wan bende wadhiuru mondo kata ka en tho, to watho kode.”
17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
Kane Yesu ochopo, to noyudo ka Lazaro osetieko ndalo angʼwen e bur.
18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
Bethania ne chiegni gi Jerusalem madirom kar kilomita adek,
19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
kendo jo-Yahudi mangʼeny noyudo osebiro ir Maritha gi Maria mondo ohogi e kuyo margi kuom tho mar owadgi.
20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
Kane Maritha owinjo ni Yesu biro, nowuok oko mondo oromne, ka Maria to nodongʼ ei ot.
21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
Maritha nowacho ni Yesu niya, “Ruoth, ka dinyocha bed ni in ka, to owadwa dine ok otho.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
To angʼeyo ni kata mana sani Nyasaye biro miyi gimoro amora mikwaye.”
23 Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
Yesu nowachone niya, “Owadu biro chier.”
24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
Maritha nodwoke niya, “Angʼeyo ni obiro chier kendo e ndalo chier, ma en chiengʼ giko piny.”
25 Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
Yesu nowachone niya, “An e chier kendo An e ngima. Ngʼat moyie kuoma kata otho to nodok mangima,
kendo ngʼama ngima moyie kuoma ok notho ngangʼ. Bende iyie gi wachni?” (aiōn g165)
27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
Eka nodwoke niya, “Ee, Ruoth, ayie ni in e Kristo ma Wuod Nyasaye, ma nonego obi e piny.”
28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
Kane osewacho mano, to nodok oluongo Maria nyamin-gi tenge, mowachone niya, “Japuonj nika, kendo oluongi.”
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Kane Maria owinjo mano, noa malo piyo piyo mi odhi ire.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Noyudo Yesu pok odonjo ei dalano; to ne pod ochungʼ oko kama Maritha noromonee.
31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Ka jo-Yahudi manoyudo nigi Maria ei ot, kahoye, nonene kochungʼ girikni modhi oko, negiluwo bangʼe, ka giparo ni odhi e liel mondo oywagi kuno.
32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
Kane Maria ochopo kama Yesu ne nitie monene gi wangʼe, nopodho e tiende mowachone niya, “Ruoth, ka dinyocha bed ni in ka to owadwa dine ok otho.”
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
Kane Yesu onene koywak, kendo ka jo-Yahudi mane gibirogo ire bende ne ywak, chunye nodoko malit kendo nochandore.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Nopenjo niya, “Ne uiko ringre kanye?” Negidwoke niya, “Ruoth, bi wadhi wanyisi.”
35 Исус се просълзи.
Pi wangʼ Yesu nochwer.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
Eka jo-Yahudi nowacho niya, “Neyeuru kaka nohere!”
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
Ji moko kuomgi to nopenjore niya, “Jal ma yande oyawo wangʼ muofuni, donge nyocha onyalo gengʼo tho Lazaro?”
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
Yesu nochopo kar liel ka chunye nigi kuyo maduongʼ moloyo. Ne en rogo, kendo noyie kidi e dhoge.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
Yesu nowacho niya, “Goluru kidino oko e dho liel.” To Maritha ma nyamin ngʼat mane othono nokwer niya, “Ruoth, sani koro en gi tik marach, nimar osetieko ndalo angʼwen nyaka notho.”
40 Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
Yesu nowachone niya, “Donge nende anyisi ni kiyie to ibiro neno duongʼ mar Nyasaye?”
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Omiyo ne gingʼielo kidino oko. Eka Yesu nongʼiyo malo mowacho niya, “Wuora, agoyoni erokamano nikech isewinja.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Angʼeyo bende ni isebedo kiwinja ndalo duto, to asewacho wechegi mondo joma ochungʼ ka oyud konyruok, kendo mondo giyie nine iora adier.”
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
Bangʼ wacho mano, Yesu noluongo gi dwol maduongʼ niya, “Lazaro, wuog oko!”
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
Mi ngʼama nothono nowuok oko, ka bedene gi tiendene onal gi lewni molir olir, kendo ka lela wangʼe bende otwe gi nanga alwora. Yesu nowachonegi niya, “Gonyuru lep liel oko kuome mondo uweye odhi.”
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
Kuom mano, jo-Yahudi mangʼeny mane obiro hoyo chuny Maria, kendo ma noneno gima Yesu notimo, noyie kuome.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
Ji moko kuomgi to nodhi ir jo-Farisai monyisogi gima Yesu nosetimo.
47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
Eka jodolo madongo gi jo-Farisai nochoko buch jo-Sanhedrin, kendo negipenjore niya, “Watim angʼo? Ngʼatni medo timo timbe honni mangʼeny moloyo.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
Ka waweye odhi nyime kama, to ji duto biro yie kuome, kendo kamano otimore to jo-Rumi biro biro mi kaw karwa ka, kaachiel gi pinywa bende.”
49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
To achiel kuomgi, mane nyinge Kaifas, mane en jadolo maduongʼ e higano nowachonegi niya, “Un joma ok riek kata matin!
50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
Ok unyal fwenyo ni en gima ber moloyo mondo ngʼato achiel otho ni ji duto, moloyo ka oganda duto otho.”
51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Ne ok owacho wachni gi pache owuon, to kaka ne en jadolo maduongʼ e higano, nokoro wach ni Yesu ne biro tho ne piny jo-Yahudi,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
to ok ne pinyno kende, to ne nyithind Nyasaye duto mokere, mondo ochokgi kaachiel, kendo omi gibed gimoro achiel.
53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
Omiyo chakre chiengʼno kadhi nyime negichano kaka ginyalo nego Yesu.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
Kuom mano, Yesu koro ne ok wuothi e dier jo-Yahudi ka ji nene. Nopondo modhi e gwengʼ man but thim, e dala miluongo ni Efraim, kendo nobet kuno gi jopuonjrene.
55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
Ka kinde mag Pasaka mar jo-Yahudi ne chiegni chopo, ji mangʼeny moa e gwenge mopogore opogore nodhi Jerusalem mondo gipwodhre kapok Pasaka ochopo.
56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
Negisiko ka gimanyo Yesu, kendo negipenjore ngʼato gi ngʼato, ka gichungʼ ei alwora mar hekalu niya, “Uparo nade? Donge obiro biro e sawoni koso ok obi biro?”
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
Negiwacho kamano nikech jodolo madongo gi jo-Farisai ne osegolo chik ni ngʼato angʼata mongʼeyo kuma Yesu nitie nyaka ternegi wach mondo gidhi gimake.
