Иоил 1

1 Господнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син:

Naʻe hoko ʻae folofola ʻa Sihova kia Soeli ko e foha ʻo Petueli.

2 Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?

Fanongo ki he meʻa ni, ʻakimoutolu ko e kau mātuʻa, pea tokanga homou telinga, ʻae kakai ʻoe fonua. Kuo ʻai ha meʻa pehē ni ʻi homou ngaahi ʻaho, pe ʻi he ngaahi ʻaho ʻo hoʻomou ngaahi tamai?

3 Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.

Tala ia ki hoʻomou fānau, pea ke nau tala ki heʻenau fānau, pea mo e fānau ʻanautolu ki he toʻutangata ʻe taha.

4 Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.

Ko ia naʻe tuku ʻe he heʻe kuo kai ʻe he heʻe maumau; pea ko ia naʻe tuku ʻe he heʻe maumau kuo kai ʻe he ʻunufe fulufulu, pea ko ia naʻe tuku ʻe he ʻunufe fulufulu, kuo kai ʻe he ʻunufe.

5 Изтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

‌ʻAe kau konā, mou ʻā, pea tangi; pea fakatangiloloa, ʻakimoutolu ʻae kau inu uaine, koeʻuhi ko e uaine foʻou; he kuo motuhi ia mei homou ngutu.

6 Понеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

He kuo ʻalu hake ha puleʻanga ki hoku fonua, ʻoku mālohi pea taʻefaʻalaua, ko hono nifo ko e nifo ʻoe laione, pea ko hono kouʻahe ko e kouʻahe ʻoe laione lahi.

7 Опустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

Kuo ne fakalala ʻeku vaine, pea fohiʻi ʻae kili ʻo ʻeku ʻakau ko e fiki; kuo ne fakamolemole ia ʻo maʻa; kuo fakahinehina hono ngaahi vaʻa.

8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

Tangi, ʻo hangē ko e taʻahine poloʻi kuo kofuʻaki ʻae tauangaʻa, koeʻuhi ko e husepāniti ʻo ʻene kei siʻi.

9 Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

Ko e hifo ʻaki ʻae meʻakai, pea mo e hifo ʻaki ʻae meʻainu kuo motuhi ia mei he fale ʻo Sihova; ʻoku tangi ʻae kau taulaʻeiki, ʻae kau faifekau ʻa Sihova.

10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

‌ʻOku maumau ʻae ngoue, ʻoku tangi ʻae fonua; he kuo maumauʻi ʻae koane; ʻoku maha ʻae uaine foʻou, ʻoku vaivai ʻae lolo.

11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

Mou mā, ʻae kau tangata ngoue; fakatangilōloa, ʻe kau tauhi vaine, koeʻuhi ko e uite mo e paʻale; he kuo ʻauha ʻae ututaʻu ʻi he ngoue.

12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

‌ʻOku mōmoa ʻae vaine, ʻoku vaivai ʻae ʻakau ko e fiki; ko e ʻakau ko e pomikanite, mo e ʻakau ko e ponga, mo e ʻakau ko e ʻapele foki, ʻio, ko e ʻakau kotoa pē ʻoe ngoue ʻoku mae; koeʻuhi ʻoku mate ʻae fiefia mei he loto ʻoe ngaahi foha ʻoe tangata.

13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

Noʻotaki homou vala, pea tangi, ʻae kau taulaʻeiki: tangi fakalōloa, ʻae kau faifekau ʻoe feilaulauʻanga; haʻu, ʻo tokoto ʻi he pō kātoa ʻi he tauangaʻa ʻae kau tamaioʻeiki ʻa hoku ʻOtua: he ko e feilaulau meʻakai pea mo e feilaulau inu, kuo taʻofi mei he fale ʻo homou ʻOtua.

14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

Mou tuʻutuʻuni ʻae ʻaukai, fanongonongo ʻae fakataha mamafa, tānaki ʻae kau mātuʻa, pea mo e kakai kotoa pē ʻoe fonua ki he fale ʻo Sihova ko homou ʻOtua, pea tangi kia Sihova, ʻo pehē,

15 Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

‌ʻOiauē ʻae ʻaho! He kuo ofi ʻae ʻaho ʻo Sihova, pea ʻe hoko mai ia ʻo hangē ko e fakaʻauha mei he Māfimafi.

16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

‌ʻIkai kuo motuhi ʻae meʻakai mei hotau mata, ʻio, ko e fiefia mo e nekeneka mei he fale ʻo hotau ʻOtua?

17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

‌ʻOku popo ʻae tenga ʻi he loto kelekele, ʻoku lala ʻae ngaahi feleoko, kuo holoki ʻae ngaahi fale koloa; he kuo mae ʻae koane.

18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци

‌ʻOiauē ʻae toʻe ʻae fanga manu! ʻOku feinga ʻae fanga pulu, koeʻuhi ʻoku ʻikai hanau mohuku; ʻio, ʻoku tuʻutāmaki ʻae fanga sipi.

19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.

‌ʻE Sihova, te u tangi kiate koe: koeʻuhi kuo kai ʻe he afi ʻae mohuku ʻoe toafa, pea kuo tutu ʻe he ulo afi ʻae ngaahi ʻakau kotoa pē ngoue.

20 Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

‌ʻOku tangi foki kiate koe ʻae fanga manu ʻoe vao: koeʻuhi ʻoku mōmoa ʻae ngaahi tafeʻanga vai, pea kuo kai ʻe he afi ʻae mohuku ʻoe toafa.