Иоил 1

1 Господнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син:

The Lord’s message that came to Joel, son of Pethuel.

2 Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?

Hear this, elders, pay attention, all inhabitants of the land. Has anything like this happened in your days, or in the days of your ancestors?

3 Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.

Recount it to your children; let your children tell it to their children, and their children to the generation that follows.

4 Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.

That which the cutting locust has left, the swarming locust has eaten, that which the swarming locust has left, the hopping locust has eaten, and that which the hopping locust has left, the destroying locust has eaten.

5 Изтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

Awake, drunkards, and weep, and wail, all drinkers of wine; the new wine is cut off from your mouth.

6 Понеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

For a nation has come up on my land, powerful, and numberless; its teeth are the teeth of a lion, and its jaw-teeth are like those of a lioness.

7 Опустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

It has laid waste my vines, and barked my fig tree; it has peeled and cast it away, bleached are the branches.

8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

Wail as a bride, clad in sack-cloth, for the husband of her youth.

9 Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

Cut off are the cereal and drink-offerings from the house of the Lord; in mourning are the priests, who minister at the Lord’s altar.

10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

The fields are blasted, the land is in mourning, for ruined is the corn, the new wine fails and the oil is dried up.

11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

Be dismayed, farmers; wail, vine-dressers. For the wheat and the barley; for the harvest is lost from the fields.

12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

The vine fails to bear fruit, and the fig tree is drooping; the pomegranate, palm, and apple, all the trees of the field are dried up. The people’s joy withers.

13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

Put on sackcloth, and beat your breasts, priests; wail, ministers of the altar; come, lie all night in sack-cloth, ministers of God; for cereal-offering and drink-offering are cut off from the house of your God.

14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

Sanctify a fast, summon an assembly, gather the elders and all the inhabitants of the land into the house of the Lord your God, cry to the Lord:

15 Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

Alas for the day! Near at hand is the day of the Lord, and as destruction from the Almighty it comes.

16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

Is not food cut off from before us, gladness and joy from the house of our God?

17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

The grains shrivel under their hoes, the storehouses are desolate, the barns broken down, for the corn is withered.

18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци

How the herds of cattle bellow in distress, for they have no pasture! The flocks of sheep are forlorn.

19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.

To you, the Lord, I cry. For fire has devoured the pastures of the wilderness, and flame has scorched all the trees of the field.

20 Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

The wild animals also look up to you longingly, for the water-courses are dried up, and fire has devoured the pastures of the wilderness.