Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
“ʻOku ke faʻa fusi hake ʻae levaiatani ʻaki ʻae mātaʻu? Pe ko hono ʻelelo ʻaki ʻae afo ʻoku ke tukutuku hifo?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
ʻOku ke faʻa ʻai ʻae mātaʻu ki hono ihu? Pe vili ke ʻasi hono kouʻahe ʻaki ʻae talaʻi ʻakau?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Te ne fai ʻene ngaahi hū tāumaʻu kiate koe? Te ne lea ʻaki ʻae ngaahi lea malu kiate koe?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Te ne fai ʻae fuakava mo koe? Te ke maʻu ia ko hoʻo tamaioʻeiki ʻo taʻengata?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Te ke fakavā mo ia ʻo hangē ko e manupuna? Pe te ke noʻotaki ia maʻa hoʻo kau taʻahine?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
ʻE fai kātoanga ʻaki ia ʻe ho kaumeʻa? Te nau vahevahe ia ki he kakai fakatau?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
ʻOku ke faʻa fakapito hono kili ʻi he tao ukamea talatala? Pe ko hono ʻulu ʻi he tao hoka ika?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Hilifaki ho nima kiate ia, manatu ki he tau, pea ʻoua naʻa toe fai hā meʻa.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Vakai, ʻoku taʻeʻaonga ke ʻamanaki kiate ia: ʻikai ʻe tō ki lalo ha tokotaha ʻi he mamata pe kiate ia?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
ʻOku ʻikai ha tokotaha ʻoku loto lahi ʻe fie ueʻi ia ke tuʻu hake: pea ka kuo pehē, ko hai koā ʻe faʻa tuʻu ʻi hoku ʻao?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Ko hai kuo ne tomuʻa fai kiate au koeʻuhi ke u totongi ia? Ko e meʻa kotoa pē ʻoku ʻi lalo langi ʻoku ʻaʻaku ia.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
“ʻE ʻikai te u fakapuli hono ngaahi konga, pe ko hono mālohi, pe ko hono matamatalelei.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Ko hai te ne faʻa ʻilo ʻae mata ʻo hono kofu? Pe ko hai ʻe faʻa haʻu kiate ia mo e palaiteli lou ua?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Ko hai te ne faʻa toʻo ʻae matapā ʻo hono mata? ʻOku fakailifia hono ngaahi nifo ʻoku takatakai.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
ʻOku viki ia ʻi hono ngaahi ʻuno, ʻaia ʻoku tāpuni fakataha ʻo hangē ko e meʻa pulusi maʻu.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
ʻOku fengūtaki pehē ʻae taha ki he taha, ʻaia ʻoku ʻikai faʻa hū ai ʻae matangi ʻi hona vahaʻa.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
ʻOku nau fehokotaki, ʻo fepikitaki fakataha, pea ʻe ʻikai faʻa vaheʻi.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
ʻI heʻene mafatua ʻoku ulo ai ʻae maama, pea ʻoku tatau hono mata mo e laumata ʻoe pongipongi.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
ʻOku ʻalu atu mei hono ngutu ʻae ngaahi maama ulo, ʻoku puna mei ai kituʻa ʻae ngaahi kalofiama.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
ʻOku ʻalu atu ʻi hono avaʻi ihu ʻae ʻohuafi, ʻo hangē ko e kulo vai kuo lili, pe ko e fuʻu kulo.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
ʻOku tutu ʻe heʻene mānava ʻae malala, pea ʻoku ulo mai ʻae afi mei hono ngutu.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
ʻOku nofo ʻae mālohi ʻi hono kia, pea ʻoku liliu ʻae mamahi ko e fiefia ʻi hono ʻao.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Ko hono ngaahi ʻioʻi kakano ʻoku piki fakataha: ʻoku mālohi ia ʻi ai; ʻoku ʻikai faʻa ueʻi.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
ʻOku mālohi hono loto ʻo hangē ko e maka; ʻio, ʻoku fefeka ʻo hangē ko e konga ʻoe maka tokalalo ʻoe meʻa momosi.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
ʻOka fokotuʻu hake ia ki ʻolunga, ʻoku manavahē ʻae kau mālohi: ko e meʻa ʻi he faʻa maumau ʻoku nau fakamaʻa ʻakinautolu.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Ko e heletā ʻo ia ʻoku ne tā kiate ia ʻoku ʻikai tau; pe ko e tao, pe ko e tokotoko, mo e kofutau.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
ʻOku tatau kiate ia ʻae ʻaione mo e mohuku, ʻae palasa mo e ʻakau popo.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
ʻE ʻikai hola ia ʻi he ngahau: ʻoku ne liliu ʻae ngaahi makatā ko e veve.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
ʻOku ne ui ʻae ngaahi ngahau ko e mohuku mōmoa: ʻoku kata ia ʻi he apoapo ʻoe tao.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
ʻOku ʻi lalo ʻiate ia ʻae ngaahi maka māsila: ʻoku ne folahi ki he pelepela ʻae ngaahi meʻa māsila.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
ʻOku ne fakalili ʻae loloto ʻo hangē ko e kulo: ʻoku ne ngaohi ke tatau ʻae tahi mo e ipu ʻoe meʻa tākai.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
ʻOku ne fakangingila ʻae hala kimui ʻiate ia; ʻe mahalo ʻe ha taha ʻoku hinehina ʻae loloto.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
ʻOku ʻikai hano tatau ʻi he fonua, ʻaia kuo ngaohi ke taʻemanavahē.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
ʻOku ne vakai ki he ngaahi meʻa māʻolunga kotoa pē: ko e tuʻi ia ki he ngaahi fānau kotoa pē ʻoe laukau.”
