Йов 41

1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

¿Pescas tú con anzuelo a Leviatán, y atas con una cuerda su lengua?

2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

¿Le meterás un junco en la nariz, le taladrarás con un gancho la quijada?

3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

¿Acaso te dirigirá muchas súplicas, o te dirá palabras tiernas?

4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

¿Hará pacto contigo? ¿Lo tomarás por perpetuo esclavo?

5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

¿Juguetearás con él como con un pájaro? ¿Lo atarás para tus hijas?

6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

¿Lo tomarán los amigos para comida? ¿Se lo repartirán entre sí los mercaderes?

7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

¿Horadarás su cuero con flechas, y con el arpón su cabeza?

8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

Pon (una vez) en él tu mano; y no olvidarás el combate; no volverás a hacerlo.

9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

He aquí que la esperanza (de los cazadores) es vana; su solo aspecto basta para echarlos por tierra.”

10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

“Nadie es tan audaz que le despierte. ¿Quién es capaz de mantenerse en pie delante de Mí?

11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

¿Quién me dio algo primero, para que Yo lo recompense? Mío es lo que hay bajo todo el cielo.

12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

No callaré sus miembros, su fuerza, la armonía de sus proporciones.

13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

¿Quién puede abrir las mallas de su cota, franquear la doble fila de sus dientes?

14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

Las puertas de su boca ¿quién jamás las ha abierto?; el cerco de sus dientes causa espanto.

15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

Su espalda cubren escamas en forma de escudos, compactas como un sello de piedra.

16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

Se traba una con otra tan íntimamente, que el aire no puede pasar entre ellas.

17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

Una está pegada a la otra; asidas entre sí no pueden separarse.

18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

Sus estornudos son chispas de fuego, sus ojos como los párpados de la aurora.

19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

De su boca salen llamas y se escapan centellas de fuego.

20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

Sus narices arrojan humo, como de olla encendida e hirviente.

21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

Su resoplido enciende carbones y su boca despide llamaradas.

22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

En su cerviz reside la fuerza, ante él tiembla el mismo espanto.

23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

Aun las partes flojas de su carne están unidas entre sí, sin que quede resquicio ni posibilidad de oscilar.

24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

Su corazón es duro como piedra; tan duro como la muela inferior.

25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

Cuando se alza tienen miedo los más valientes, y de terror están fuera de sí.

26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

La espada que le acomete se rompe, lo mismo que la lanza, el dardo y la coraza.

27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

Estima como paja el hierro, y el bronce como leña carcomida.

28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

No le pone en fuga el hijo del arco; las piedras de la honda le parecen paja.

29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

La maza es para él como hojarasca, y se ríe del silbido del venablo.

30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

Su vientre tiene puntas de teja, se arrastra cual trillo sobre el cieno.

31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

Hace hervir el abismo como olla, y el mar como caldero de ungüentos.

32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

Tras él un surco de luz, de modo que el abismo parece canoso.

33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

No hay en la tierra semejante a él, pues fue creado para no tener miedo.

34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.

Mira (con desprecio) lo más alto; es rey de todos los soberbios.”