Йов 4

1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:

Entonces Elifaz temanita tomó la palabra y dijo:

2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

“¿Te molestará por ventura si osamos hablarte? Mas ¿quién puede contener las palabras?

3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Mira, tú has enseñado a muchos, y a las manos débiles dabas fuerza.

4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Tus palabras sostenían a los que tropezaban, fortalecías las rodillas que vacilaban.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Y ahora que a ti te ha llegado el turno, estás abatido; si Él te toca a ti, quedas turbado.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

¿No existe ya tu temor (a Dios), tu confianza, ni esperanza, y la rectitud de tu vida?

7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Recuerda bien si pereció jamás inocente alguno, ¿y dónde han sido exterminados los justos?

8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Por lo que siempre he visto, los que aran la iniquidad y siembran el mal, eso mismo cosechan,

9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Perecen al soplo de Dios, los consume el aliento de su ira.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

El bramido del león, la voz del rugiente, y los dientes del leoncillo se quiebran.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

Perece el león por falta de presa, y los cachorros de la leona andan dispersos.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

En el silencio me llegó una palabra, mi oído solo percibió un murmullo.

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Agitado por visiones nocturnas, cuando en profundo sueño caen los hombres,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

se apoderó de mí un susto y espanto que estremeció todos mis huesos.

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Pasó por delante de mí un espíritu que erizó los pelos de mi cuerpo.

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Se detuvo, pero no pude conocer su rostro; estaba cual espectro ante mis ojos; y en el silencio oí una voz (que decía):

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

«¿Acaso el hombre es más justo que Dios? ¿el mortal más puro que su Hacedor?»

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,

Si Él ni de sus mismos ministros se fía, y aun en sus ángeles descubre faltas,

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

¿cuánto más en los que habitan en casas de barro, cuyos fundamentos son de polvo y serán roídos (como) por la polilla?

20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

De la noche a la mañana son exterminados, perecen para siempre sin que nadie repare en ello.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Se les corta el hilo de su (vida); mueren sin sabiduría.