Йов 39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

“¿Sabes tú el tiempo en que paren las cabras monteses? ¿Observas el parto de las ciervas?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?

¿Sabes tú los meses de su preñez, y conoces el tiempo de su parto?

3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Se encorvan y echan su cría librándose de sus dolores.

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

Sus crías son robustas, crecen en el campo; se van, y no vuelven a ellas.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

¿Quién dio libertad al asno montés, y quién soltó las ataduras del onagro,

6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

al que di por domicilio el desierto y por morada la tierra salitrosa?

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

Se ríe del tumulto de la ciudad, y no oye los gritos del arriero.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Los montes son su lugar de pasto, anda buscando toda yerba verde.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¿Querrá servirte acaso el búfalo, pasará la noche junto a tu pesebre?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¿Podrás atarlo con coyundas para que abra surcos? ¿Querrá acaso rastrillar los valles detrás de ti?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¿Confiarás en él por su gran fuerza, y dejarás a su cuidado tus labores?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

¿Le fiarás traer a casa tu grano para llenar tu era?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

El avestruz agita alegre las alas; no son alas pías, ni voladoras;

14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

pues abandona en tierra sus huevos para calentarlos en el suelo.

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

Olvida que puede pisarlos el pie, y aplastarlos la fiera del campo.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

Es cruel con sus hijos, como si fuesen ajenos; no le preocupa la inutilidad de sus fatigas.

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

Porque Dios le privó de sabiduría, y no le dio parte en la inteligencia.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

Pero cuando se alza y bate las alas, se burla del caballo y del jinete.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

¿Das tú al caballo la valentía, y revistes su cuello con la airosa melena?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

¿Le enseñas tú a saltar como la langosta, a esparcir terror con su potente relincho?

21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

Hiere la tierra, orgulloso de su fuerza, y se lanza al combate,

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

riéndose del miedo; no se acobarda, ni retrocede ante la espada.

23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

Si oye sobre sí el ruido de la aljaba, el vibrar de la lanza y del dardo,

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

con ímpetu fogoso sorbe la tierra, no deja contenerse al sonido de la trompeta.

25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

Cuando suena la trompeta, dice: «¡Adelante!»; huele de lejos la batalla, la voz del mando de los capitanes, y el tumulto del combate.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

¿Es acaso por obra tuya que emprende vuelo el gavilán, tendiendo sus alas hacia el sur?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

¿Es por orden tuya que remonta el águila, y pone su nido en las alturas?

28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

Habita en la peña, y tiene su morada en la cima de las rocas más inaccesibles.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

Allí acecha la presa, desde lejos atisban sus ojos.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

Sus polluelos chupan la sangre; y doquiera que haya cadáveres se la encuentra.”