Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

“Había ya hecho pacto con mis ojos de no mirar a doncella.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

¿Cuál es, pues, mi porción desde arriba de parte de Dios, y la herencia que desde lo alto me da el Todopoderoso?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

¿No es la perdición para el malvado, y la calamidad para los que obran la iniquidad?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

¿No observa El mis caminos y cuenta todos mis pasos?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Si yo he seguido la mentira, y mi pie ha corrido tras el fraude,

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

¡péseme Dios en justa balanza y reconozca mi inocencia!

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Si mis pasos se desviaron del camino, si mi corazón se fue tras mis ojos, y si se ha pegado algo a mis manos,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

¡siembre yo, y coma otro, y sea desarraigado mi linaje!

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Si mi corazón se ha dejado seducir por una mujer, y si anduve acechando a la puerta de mi prójimo,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¡muela para otro mi mujer, y encórvense ajenos sobre ella!

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Porque esto es cosa nefanda, un crimen que han de juzgar los jueces;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

un fuego que devora hasta la ruina y destruiría todos mis bienes.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Si yo he despreciado el derecho de mi siervo, o de mi sierva en su litigio conmigo,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¿qué podría hacer yo al levantarse el mismo Dios? Cuando Él viniera a juzgar ¿qué respondería yo?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

El que me hizo en el seno materno, ¿no le hizo también a él? ¿No nos formó uno mismo en la matriz?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Si he negado al pobre lo que pedía, si he hecho desfallecer los ojos de la viuda;

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

si he comido solo mi bocado, sin que comiese de él el huérfano

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

—desde mi juventud era padre para este, y desde el seno materno he protegido a aquella—

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

si no hice caso del que iba a perecer por falta de vestido, o del pobre que estaba desnudo,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

(y lo dejé) sin que me bendijeran sus carnes al calentarse con el vellón de mis ovejas;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

si alcé mi mano contra el huérfano, por verme apoyado por los jueces,

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

¡despréndase mi hombro de la espalda, y mi brazo sea arrancado del húmero!

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Por cuanto temía el castigo de Dios, no he podido resistir a su majestad.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Si he puesto en el oro mi confianza, y al oro he dicho: «Mi seguridad eres tú»;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

si tuve gozo por mi grande hacienda, y por haber juntado mucho mi mano;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

si al ver el resplandor del sol, y la brillante carrera de la luna,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

fue seducido en secreto mi corazón, y mi mano les mandó un beso de mi boca,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

también esto sería una maldad, una falta criminal, pues habría negado a Dios en lo alto.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Si me holgué de la ruina del que me odiaba, y me gocé cuando le sobrevino el mal;

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

aunque no presté al pecado mi lengua, pidiendo con maldición su muerte;

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

si no decían las gentes de mi casa: «¿Quién de su alimento no se ha saciado?»

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

pues jamás el forastero se quedó de noche al descubierto, porque yo abría mis puertas al pasajero;

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

si encubrí, como Adán, mi pecado, y oculté en mi seno mi iniquidad,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

temiendo a la gran muchedumbre y el desprecio de los parientes, quedando callado y sin salir de mi casa...

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

¡Oh si hubiese quien me escuchase! He aquí mi firma. ¡Respóndame el Todopoderoso! ¡Que escriba también mi adversario su libelo de acusación!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Yo lo llevaría sobre mi hombro, me lo ceñiría como diadema.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

(A mi juez) le daré cuenta de todos mis pasos; como a un príncipe me presentaré a él.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Si contra mi clama mi tierra, y a una lloran sus surcos,

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

por haber yo comido sus frutos sin pagar y afligido a sus cultivadores,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

¡názcanme abrojos en vez de trigo, y cizaña en vez de cebada!” Fin de las palabras de Job.