Йов 30

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.