Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Ayub melanjutkan uraiannya, katanya,
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
"Kiranya hidupku dapat lagi seperti dahulu, waktu Allah melindungi aku.
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Aku selalu diberi-Nya pertolongan, diterangi-Nya waktu berjalan dalam kegelapan.
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Itulah hari-hari kejayaanku, ketika keakraban Allah menaungi rumahku.
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Waktu itu, Yang Mahakuasa masih mendampingi aku, dan anak-anakku ada di sekelilingku.
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Ternakku menghasilkan banyak sekali susu. Banyak minyak dihasilkan oleh pohon-pohon zaitunku, meskipun ditanam di tanah berbatu.
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Jika para tua-tua kota duduk bersama, dan kuambil tempatku di antara mereka,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
minggirlah orang-orang muda, segera setelah aku dilihat mereka. Juga orang-orang tua bangkit dengan khidmat; untuk memberi hormat.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Bahkan para pembesar berhenti berkata-kata,
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
dan orang penting pun tidak berbicara.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Siapa pun kagum jika mendengar tentang aku; siapa yang melihat aku, memuji jasaku.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Sebab, kutolong orang miskin yang minta bantuan; kusokong yatim piatu yang tak punya penunjang.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
Aku dipuji oleh orang yang sangat kesusahan, kutolong para janda sehingga mereka tentram.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Tindakanku jujur tanpa cela; kutegakkan keadilan senantiasa.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Bagi orang buta, aku menjadi mata; bagi orang lumpuh, aku adalah kakinya.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Bagi orang miskin, aku menjadi ayah; bagi orang asing, aku menjadi pembela.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Tapi kuasa orang kejam, kupatahkan, dan kurban mereka kuselamatkan.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Harapanku ialah mencapai umur yang tinggi, dan mati dengan tenang di rumahku sendiri.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Aku seperti pohon yang subur tumbuhnya, akarnya cukup air dan embun membasahi dahannya.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Aku selalu dipuji semua orang, dan tak pernah kekuatanku berkurang.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Orang-orang diam, jika aku memberi nasihat; segala perkataanku mereka dengarkan dengan cermat.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Sehabis aku bicara, tak ada lagi yang perlu ditambahkan; perkataan meresap seperti tetesan air hujan.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Semua orang menyambut kata-kataku dengan gembira, seperti petani menyambut hujan di musim bunga.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Kutersenyum kepada mereka ketika mereka putus asa; air mukaku yang bahagia menambah semangat mereka.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Akulah yang memegang pimpinan, dan mengambil segala keputusan. Kupimpin mereka seperti raja di tengah pasukannya, dan kuhibur mereka dalam kesedihannya.
