Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
“¿Por qué el Todopoderoso no fija tiempos (para el juicio)? ¿y por qué los que le conocen no saben el día fijado por Él?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Hay quienes remueven mojones, roban rebaños y los apacientan;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
se llevan el asno de los huérfanos, toman en prenda el buey de la viuda;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
no dejan pasar a los pobres por el camino, y todos los humildes del país se esconden.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Mira cómo estos salen a su trabajo como los asnos monteses del desierto, buscando una presa hasta la tarde, sin hallar alimento para sus hijos.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
En el campo cortan el trigo (ajeno), y vendimian la viña del inicuo.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Pasan la noche desnudos, por falta de ropa, no tienen abrigo contra el frío.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Mojados con las lluvias de las montañas se acurrucan contra las peñas, porque no tienen donde abrigarse.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
(Y hay opresores que) arrancan al huérfano del pecho, y toman en prenda la ropa de los pobres,
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
que andan desnudos sin vestidos, cargan hambrientos con las gavillas;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
exprimen el aceite entre sus muros, y sedientos pisan sus lagares.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Desde la ciudad se oyen gemidos y clama el alma de los muertos; pero Dios no atiende su oración.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Y hay quienes aborrecen la luz; no conocen sus caminos, ni quieren atenerse a sus senderos.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Al alba se levanta el homicida para matar al desvalido y al pobre, y en la oscuridad sale como ladrón.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Aguarda la noche el ojo del adúltero, diciendo: «No me verá ojo alguno» y se emboza la cara.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Otros de noche fuerzan las casas, y de día se esconden, pues no quieren ver la luz.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Para todos ellos el alba es sombra de muerte; más los terrores de la noche les son familiares;
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
(huyen) veloces sobre la superficie de las aguas. ¡Maldita su prole sobre la tierra! ¡No ande por el camino de sus viñas!
Como la sequía y el calor absorben las aguas de la nieve, así (engulle) el scheol al pecador. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Se olvida de él el seno materno, gusanos le comen como dulce manjar, no quedará memoria de su nombre. Como árbol será deshecha la maldad.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Porque alimentaba a la estéril, que no tenía hijos, y no hacía bien a la viuda.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Pero (Dios) con su fuerza derriba a los poderosos; se levanta, y ninguno está seguro de su vida.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Los deja vivir en seguridad y confianza, pero sus ojos velan sobre los caminos de ellos.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Se ven ensalzados por un poco, y luego desaparecen, son derribados y cosechados como todos los hombres; son segados como espigas del trigal.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Si no es así, ¿quién me desmentirá y declarará nula mi palabra?”
