Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Replicó Job y dijo:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
“Escuchad bien mis palabras. Que me deis, a lo menos, este consuelo.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Toleradme, para que pueda hablar; y cuando haya hablado, podréis burlaros.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
¿Por ventura me quejo de un hombre? ¿Cómo no ha de impacientarse mi espíritu?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Miradme y espantaos, y poned la mano sobre la boca.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Yo, de solo pensarlo, tiemblo, y se apodera de mí un escalofrío.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
¿Cómo es que viven los inicuos, alcanzan muchos años y gran fuerza?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Sus hijos viven en su presencia, y sus vástagos ante sus ojos.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Sus casas están en paz, sin temer nada, y la vara de Dios no los alcanza.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Sus toros son siempre fecundos, sus vacas paren y no abortan.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Como manadas de ovejas salen sus pequeñuelos, y sus niños saltan (de gozo).
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Bailan al son de la pandereta y de la cítara, y se regocijan al son de la flauta.
Pasan en delicias sus días, y sin darse cuenta bajan al sepulcro. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Y, sin embargo, estos dicen a Dios: «Retírate de nosotros, no nos gusta conocer tus caminos.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
¿Qué es el Todopoderoso para que le sirvamos? ¿Qué ganaremos rogándole?»
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
¿No está su fortuna en sus manos? ¡Lejos de mí el consejo de los impíos!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Pues ¡cuántas veces se apaga la lámpara de los malvados, y viene sobre ellos su destrucción! ¡Y cuántas veces (Dios) en su ira les asigna dolores!
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Son como hojarasca llevada por el viento, como tamo que arrebata un torbellino.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
(Dicen) que Dios guarda para los hijos la iniquidad del (padre). ¡Que le castigue a él, para que sepa!
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
¡Vean sus propios ojos su ruina, y beba él mismo la ira del Omnipotente!
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Pues ¿qué interés puede tener él por el futuro de su casa, cuando se le cortare el número de sus meses?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
¿Es acaso a Dios, a quien se puede enseñar sabiduría, siendo Él quien juzga a los grandes?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Uno muere en su pleno vigor, enteramente feliz y tranquilo,
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
cubiertas sus entrañas de grosura, bien empapada la médula de sus huesos;
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
y; otro muere en amargura de alma, sin haber gozado de los bienes.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Pero yacen en el polvo de modo igual, y los cubren los gusanos.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Ya conozco vuestros pensamientos, y los planes insidiosos que fraguáis contra mí.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Porque decís: «¿Dónde está la casa del opresor? ¿Qué se hizo de la tienda que habitaban los impíos?»
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
¿No habéis preguntado jamás a los que pasan por el camino? Por eso tampoco conocéis lo que os indican:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
que en el día de la perdición es salvado el impío, y que escapa en el día de la ira.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
¿Quién le echa en cara su conducta? y por lo que hizo ¿quién lo castiga?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Es llevado al sepulcro (con honor), y sobre su túmulo se vela.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Leves le son los terrones del valle; y todos siguen en pos de él, así como no tienen número los que van delante de él.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
¿Cómo pues me consoláis con vanas palabras si vuestras respuestas no son más que perfidia?”
