Йов 20

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

Отвещав же Софар Минейский, рече:

2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

не тако мнех сия тебе рещи противу, и не разумеете паче нежели и аз.

3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Наказание срамления моего услышу, и дух от разума отвещавает ми.

4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Еда сих не уразумел еси от века, отнележе положен человек бысть на земли?

5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Веселие бо нечестивых падение страшно, обрадование же беззаконных пагуба.

6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Аще взыдут на небо дары его, жертва же его облаков коснется:

7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

егда бо мнится уже утвержден быти, тогда в конец погибнет. Видевшии же его рекут: где есть?

8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Якоже сон отлетевый не обрящется, отлете же аки мечтание нощное.

9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

Око призре, и не приложит, и ктому не познает его место его.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Сынов его да погубят меншии, и руце его возжгут болезни.

11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Кости его наполнишася грехов юности его и с ним на персти уснут.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Аще усладится во устех его злоба, скрыет ю под языком своим:

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

не пощадит ея, и не оставит ея, и соберет ю посреде гортани своего,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

и не возможет помощи себе: желчь аспидов во чреве его.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Богатство неправедно собираемо изблюется, из храмины его извлечет его Ангел.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Ярость же змиеву да ссет, да убиет же его язык змиин.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

Да не узрит отдоения скотов, ниже прибытка меда и масла кравия.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Вотще и всуе трудися, богатство, от негоже не вкусит, якоже клоки не сожваемы и не поглощаемы.

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Многих бо немощных домы сокруши, жилище же разграби и не постави.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

Несть спасения имению его, в вожделении своем не спасется.

21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Несть останка брашну его, сего ради не процветут ему благая.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

Егда же мнит уже исполнь быти, оскорбится, всяка же беда нань приидет.

23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

Аще како либо исполнит чрево свое, напустит нань ярость гнева, одождит на него болезни:

24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

и не спасется от руки железа, да устрелит его лук медян,

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

и да пройдет сквозе тело его стрела: звезды же в жилищих его: да приидут нань страси,

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

и всяка тма на нем да пребудет: да пояст его огнь нераздеженый, да озлобит же пришлец дом его:

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

и да открыет небо беззакония его, и земля да востанет нань:

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

да извлечет дом его пагуба до конца, день гнева да приидет нань.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Сия часть человека нечестиваго от Господа и стяжание имений его от Надзирателя.