Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Et Tsophar, le Naamathite, répondit et dit:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
C’est pourquoi mes pensées m’inspirent une réponse, et à cause de ceci l’ardeur de mon esprit [agit] en moi:
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
J’entends une réprimande qui me couvre de honte, et mon esprit me répond par mon intelligence.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Sais-tu bien que, de tout temps, depuis que l’homme a été mis sur la terre,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
L’exultation des méchants est courte, et la joie de l’impie n’est que pour un moment?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Si sa hauteur s’élève jusqu’aux cieux, et que sa tête touche les nuées,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Il périra pour toujours comme ses ordures; ceux qui l’ont vu diront: Où est-il?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Il s’envole comme un songe, et on ne le trouve pas; il s’enfuit comme une vision de la nuit.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
L’œil l’a regardé et ne l’aperçoit plus, et son lieu ne le revoit plus.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Ses fils rechercheront la faveur des pauvres, et ses mains restitueront [ce que] sa violence [a ravi].
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Ses os étaient pleins de sa jeunesse: elle se couchera avec lui sur la poussière.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Si le mal est doux dans sa bouche, [et] qu’il le cache sous sa langue,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
S’il l’épargne et ne l’abandonne pas, mais qu’il le retienne dans sa bouche,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Son pain sera changé dans ses entrailles en un fiel d’aspic au-dedans de lui.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Il a avalé les richesses, et il les vomira; Dieu les chassera de son ventre.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Il sucera le venin des aspics, la langue de la vipère le tuera.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Il ne verra pas des ruisseaux, des rivières, des torrents de miel et de beurre.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Il rendra le fruit de son travail, et ne l’avalera pas; il le restituera selon sa valeur, et ne s’en réjouira pas.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Car il a opprimé, délaissé les pauvres; il a pillé une maison qu’il n’avait pas bâtie.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Parce qu’il n’a pas connu de repos dans son désir, il ne sauvera rien de ce qu’il a de plus cher.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Rien n’a échappé à sa voracité: c’est pourquoi son bien-être ne durera pas.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Dans la plénitude de son abondance, il sera dans la détresse; toutes les mains des malheureux viendront sur lui.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Il arrivera que, pour remplir son ventre, [Dieu] enverra sur lui l’ardeur de sa colère, et la fera pleuvoir sur lui dans sa chair.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
S’il fuit devant les armes de fer, un arc d’airain le transpercera.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Il arrache [la flèche] et elle sort de son corps, et le fer étincelant de son fiel: les terreurs sont sur lui.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Toutes les ténèbres sont réservées pour ses trésors; un feu qu’on ne souffle pas le dévorera, [et] se repaîtra de ce qui reste dans sa tente.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Les cieux révéleront son iniquité, et la terre s’élèvera contre lui.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Le revenu de sa maison sera emporté; il s’écoulera au jour de Sa colère.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Telle est, de la part de Dieu, la portion de l’homme méchant, et l’héritage qui lui est assigné par Dieu.
