Йов 19

1 Тогава Иов в отговор рече:

Entonces Job respondió:

2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

¿Hasta cuándo afligen mi alma y me muelen con palabras?

3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Ya me insultaron diez veces. ¿No se avergüenzan de ultrajarme?

4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Si en verdad yo erré, mi error recae sobre mí.

5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Pero si ustedes se engrandecen contra mí, y alegan mi oprobio contra mí,

6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

sepan que ʼElohim me trastornó y me envolvió en su red.

7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Ciertamente grito: ¡Violencia! Y no se me escucha. Doy voces, y no hay justicia.

8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Él bloqueó mi camino para que no pase. Puso oscuridad sobre mi senda.

9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Me despojó de mi honor y quitó la corona de mi cabeza.

10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Me destroza por todos lados y perezco. Arrancó mi esperanza como un árbol.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Su ira se encendió contra mí. Me considera su enemigo.

12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Llegaron sus tropas unidas, se atrincheran contra mí y acamparon alrededor de mi vivienda.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Alejó a mis hermanos de mí. Mis conocidos, como extraños, se apartaron de mí.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Me fallaron mis parientes, me olvidan mis amigos.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Los que viven en mi casa y mis esclavas me miran como extraño. Soy forastero ante ellos.

16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Llamo a mi esclavo, y no responde. Con mi propia boca tengo que rogarle.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Mi aliento fue repulsivo a mi esposa y odioso ante mis propios hermanos.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Hasta los niños me desprecian, y al levantarme hablan contra mí.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Todos mis amigos íntimos me aborrecen. Los que yo amaba se volvieron contra mí.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Mi piel y mi carne se pegan a mis huesos, y quedé solo con la piel de mis dientes.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Ustedes, amigos míos, tengan compasión de mí. Porque me golpeó la mano de ʼElohim.

22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

¿Por qué me persiguen como ʼElohim, y no se sacian de escarnecerme?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

¡Ojalá mis palabras fueran escritas! ¡Ojalá fueran escritas en un rollo!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

¡Que fueran talladas con cincel de hierro y plomo para siempre en la roca!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Yo sé que mi Redentor vive, y al fin se levantará sobre el polvo,

26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

Después de deshecha mi piel, en mi carne veré a ʼElohim,

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

a Quien veré por mí mismo. Mis ojos lo verán, y no los de otro. Mi corazón desfallece dentro de mí.

28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Porque si la raíz de mi situación está en mí mismo, entonces, ¿por qué dicen ustedes: Persigámoslo?

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

¡Teman ustedes ante la espada! Porque llenos de ira están los castigos de la espada, para que sepan que hay un juicio.