Йов 17

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

My spirit shall be wasted, my days shall be shortened, and only the grave remaineth for me.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

I have not sinned, and my eye abideth in bitterness.

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Deliver me O Lord, and set me beside thee, and let any man’s hand fight against me.

4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Thou hast set their heart far from understanding, therefore they shall not be exalted.

5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

He promiseth a prey to his companions, and the eyes of his children shall fail.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

He hath made me as it were a byword of the people, and I am an example before them.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

My eye is dim through indignation, and my limbs are brought as it were to nothing.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

The just shall be astonished at this, and the innocent shall be raised up against the hypocrite.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

And the just man shall hold on his way, and he that hath clean hands shall be stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Wherefore be you all converted, and come, and I shall not find among you any wise man.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days have passed away, my thoughts are dissipated, tormenting my heart.

12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They have turned night into day, and after darkness I hope for light again.

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)

If I wait hell is my house, and I have made my bed in darkness. (Sheol h7585)

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

If I have said to rottenness: Thou art my father; to worms, my mother and my sister.

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Where is now then my expectation, and who considereth my patience?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

All that I have shall go down into the deepest pit: thinkest thou that there at least I shall have rest? (Sheol h7585)