Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
욥이 대답하여 가로되
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
이런 말은 내가 많이 들었나니 너희는 다 번뇌케 하는 안위자로 구나
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
허망한 말이 어찌 끝이 있으랴 네가 무엇에 격동되어 이같이 대답하는고
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
나도 너희처럼 말할 수 있나니 가령 너희 마음이 내 마음 자리에 있다 하자 나도 말을 지어 너희를 치며 너희를 향하여 머리를 흔들 수 있느니라
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
그래도 입으로 너희를 강하게 하며 입술의 위로로 너희의 근심을 풀었으리라
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
내가 말하여도 내 근심이 풀리지 아니하나니 잠잠한들 어찌 평안하랴
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
이제 주께서 나를 곤고케 하시고 나의 무리를 패괴케 하셨나이다
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
주께서 나를 시들게 하셨으니 이는 나를 향하여 증거를 삼으심이라 나의 파리한 모양이 일어나서 대면하여 나의 죄를 증거하나이다
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
그는 진노하사 나를 찢고 군박하시며 나를 향하여 이를 갈고 대적이 되어 뾰족한 눈으로 나를 보시고
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
무리들은 나를 향하여 입을 벌리며 나를 천대하여 뺨을 치며 함께 모여 나를 대적하는구나
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
하나님이 나를 경건치 않은 자에게 붙이시며 악인의 손에 던지셨구나
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
내가 평안하더니 그가 나를 꺾으시며 내 목을 잡아던져 나를 부숴뜨리시며 나를 세워 과녁을 삼으시고
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
그 살로 나를 사방으로 쏘아 인정 없이 내 허리를 뚫고 내 쓸개로 땅에 흘러나오게 하시는구나
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
그가 나를 꺾고 다시 꺾고 용사 같이 내게 달려드시니
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
내가 굵은 베를 꿰어매어 내 피부에 덮고 내 뿔을 티끌에 더럽혔구나
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
내 얼굴은 울음으로 붉었고 내 눈꺼풀에는 죽음의 그늘이 있구나
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
그러나 내 손에는 포학이 없고 나의 기도는 정결하니라
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
땅아 내 피를 가리우지 말라 나의 부르짖음으로 쉴 곳이 없게 되기를 원하노라
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
지금 나의 증인이 하늘에 계시고 나의 보인이 높은 데 계시니라
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
나의 친구는 나를 조롱하나 내 눈은 하나님을 향하여 눈물을 흘리고
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
사람과 하나님 사이에와 인자와 그 이웃 사이에 변백하시기를 원하노니
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
수 년이 지나면 나는 돌아오지 못할 길로 갈 것임이니라
