Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Tædet animam meam vitæ meæ; dimittam adversum me eloquium meum: loquar in amaritudine animæ meæ.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Dicam Deo: Noli me condemnare; indica mihi cur me ita judices.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Numquid bonum tibi videtur, si calumnieris me, et opprimas me opus manuum tuarum, et consilium impiorum adjuves?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Numquid oculi carnei tibi sunt? aut sicut videt homo, et tu videbis?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Numquid sicut dies hominis dies tui, et anni tui sicut humana sunt tempora,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
ut quæras iniquitatem meam, et peccatum meum scruteris,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
et scias quia nihil impium fecerim, cum sit nemo qui de manu tua possit eruere?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Manus tuæ fecerunt me, et plasmaverunt me totum in circuitu: et sic repente præcipitas me?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Memento, quæso, quod sicut lutum feceris me, et in pulverem reduces me.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Nonne sicut lac mulsisti me, et sicut caseum me coagulasti?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Pelle et carnibus vestisti me; ossibus et nervis compegisti me.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Vitam et misericordiam tribuisti mihi, et visitatio tua custodivit spiritum meum.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Licet hæc celes in corde tuo, tamen scio quia universorum memineris.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Si peccavi, et ad horam pepercisti mihi, cur ab iniquitate mea mundum me esse non pateris?
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Et si impius fuero, væ mihi est; et si justus, non levabo caput, saturatus afflictione et miseria.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Et propter superbiam quasi leænam capies me, reversusque mirabiliter me crucias.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Instauras testes tuos contra me, et multiplicas iram tuam adversum me, et pœnæ militant in me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Quare de vulva eduxisti me? qui utinam consumptus essem, ne oculus me videret.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Fuissem quasi non essem, de utero translatus ad tumulum.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Numquid non paucitas dierum meorum finietur brevi? dimitte ergo me, ut plangam paululum dolorem meum,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
antequam vadam, et non revertar, ad terram tenebrosam, et opertam mortis caligine:
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
terram miseriæ et tenebrarum, ubi umbra mortis et nullus ordo, sed sempiternus horror inhabitat.
