Еремия 37

1 А вместо Иехония, Иоакимовия син, се възцари цар Седекия, Иосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя.

Pea naʻe pule ʻae tuʻi ko Setikia ko e foha ʻo Siosaia ko e fetongi ʻo Konaia ko e foha ʻo Sihoiakimi, ʻaia naʻe fakanofo ko e tuʻi ʻi he fonua ʻo Siuta, ʻe Nepukanesa ko e tuʻi ʻo Papilone.

2 Но ни той, ни слугите му, ни людете на земята, послушаха думите на Господа, които говори чрез пророк Еремия.

Ka naʻe ʻikai te ne fanongo ʻe ia, pe ko ʻene kau tamaioʻeiki, pe ko e kakai ʻoe fonua ki he ngaahi folofola ʻa Sihova, ʻaia naʻa ne folofolaʻaki ʻi he palōfita ko Selemaia.

3 И цар Седекия изпрати Еухала, Селемиевия син и Софония, син на свещеник Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа нашия Бог.

Pea naʻe fekau ʻe Setikia ko e tuʻi ʻa Sehukali, ko e foha ʻo Selemaia, pea mo Sefania ko e foha ʻo Māseia ko e taulaʻeiki, ki he palōfita ko Selemaia, ʻo pehē, “Hūfia ni ʻakimautolu kia Sihova ko hotau ʻOtua,”

4 Защото Еремия още влизаше и излизаше между людете, понеже не бяха го турили в тъмница.

He naʻe kei feʻaluʻaki pe ʻa Selemaia ʻi he kakai: he naʻe teʻeki ai tuku ia ki he fale fakapōpula.

5 И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.

Pea naʻe toki haʻu ʻae kautau ʻa Felo mei ʻIsipite: pea kuo fanongo ki ai ʻae kau Kalitia ʻakinautolu naʻe kāpui ʻa Selūsalema, naʻa nau ʻalu mei Selūsalema.

6 Тогава дойде Господното слово към пророк Еремия и рече:

Pea naʻe toki hoko ʻae folofola ʻa Sihova ki he palōfita ko Selemaia, ʻo pehē,

7 Така казва Господ, Израилевият Бог: По тоя начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

“ʻOku pehē ʻe Sihova, ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli; ‘Te ke lea ʻo pehē ki he tuʻi ʻo Siuta, ʻaia naʻe fekau koe kiate au ke ʻeke kiate au; “Vakai, ko e kau tau ʻa Felo ʻaia kuo haʻu ko e tokoni kiate kimoutolu, te nau toe ʻalu ki ʻIsipite ko honau fonua.

8 И халдейците пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат, и ще го изгорят с огън.

Pea ʻe toe haʻu ʻae kau Kalitia ʻo tau mo e kolo ni, pea ʻe lavaʻi ia, pea tutu ʻaki ia ʻae afi.”’

9 Така казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.

“ʻOku pehē ʻe Sihova; ‘ʻOua naʻa kākaaʻi ʻakimoutolu, ʻo pehē, Ko e moʻoni ʻe ʻalu ʻiate kitautolu ʻae kau Kalitia; koeʻuhi ʻe ʻikai te nau ʻalu.

10 Защото даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят тоя град с огън.

Kapau naʻa mou taaʻi ʻae kautau kotoa pē ʻae kau Kalitia ʻaia naʻe tauʻi ʻakimoutolu, kae toe pe ʻae kau tangata kafo ʻiate kinautolu, ka te nau tuʻu hake ʻae tangata taki taha mei hono fale fehikitaki, pea tutu ʻaki ʻae afi ʻae kolo ni.”

11 И когато войската на халдейците беше се оттеглила от Ерусалим поради страха от Фараоновата войска,

Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he mahuʻi ʻae tau ʻae kau Kalitia mei Selūsalema ko e manavahē ki he kau tau ʻa Felo,

12 тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с другите люде.

Naʻe ʻalu atu ʻa Selemaia ke mahuʻi mei Selūsalema ki he fonua ʻo Penisimani, ʻi he lotolotonga ʻoe kakai ʻi ai.

13 И когато той бе при Ваниаминовата порта, там се намираше началника на стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия Ананиевия син; и той хвана пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците.

Pea ʻi heʻene ʻi he matapā ʻo Penisimani, naʻe ʻi ai ʻae ʻeiki ʻae fale fakapōpula, ko hono hingoa ko ʻIlisa, ko e foha ʻo Selemaia, ko e foha ʻo Hanania; pea naʻa ne puke ʻa Selemaia ko e palōfita, ʻo ne pehē, “ʻOku ke hola ki he kau Kalitia.”

14 А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, но хвана Еремия та го заведе при първенците.

Pea pehē ʻe Selemaia, “ʻOku ʻikai moʻoni ia; ʻoku ʻikai te u hola ki he kau Kalitia.” Ka naʻe ʻikai te ne tui kiate ia: Pea puke ʻe ʻIlisa ʻa Selemaia, pea ʻomi ia ki he houʻeiki.

15 И първенците се разгневиха на Еремия та го биха, и туриха го в тъмница в къщата на писача Ионатан; защото нея бяха направили на тъмница.

Pea naʻe ʻita ʻae houʻeiki kia Selemaia, pea taaʻi ia, pea tuku ia ki he fale fakapōpula ʻi he fale ʻo Sonatapi ko e tangata tohi: he kuo nau ngaohi ia ko e fale fakapōpula.

16 След като Еремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите, и Еремия беше седял там много дни,

Pea kuo hū ʻa Selemaia ki he fale fakapoʻuli, pea mo hono ngaahi ʻana, pea nofo ai ʻa Selemaia ʻi he ngaahi ʻaho lahi;

17 тогава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в двореца си, като рече: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.

Pea naʻe toki fekau ʻe Setikia ko e tuʻi ke ʻomi ia mei ai: pea fehuʻi fakafufū ʻe he tuʻi kiate ia ʻi hono fale, ʻo pehē, “ʻOku ai ha folofola meia Sihova?” Pea pehē ʻe Selemaia, “ʻOku ai:” he naʻe pehē ʻe ia, “ʻE tukuange koe ki he nima ʻoe tuʻi ʻo Papilone.”

18 При това, Еремия рече на цар Седекия: Що съм съгрешил на тебе или на слугите ти или на тия люде, та ме туриха в тъмница?

Pea naʻe lea ʻa Selemaia, ki he tuʻi ko Setikia, “Ko e hā ʻeku kovi kuo u fai kiate koe, pe ki hoʻo kau tamaioʻeiki, pe ki hoʻo kakai, koeʻuhi kuo mou tuku ai au ki he fale fakapōpula?

19 Где са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: вавилонският цар няма да дойде против вас или против тая земя?

Ko e fē homou kau palōfita naʻe kikite kiate kimoutolu, ʻo pehē, ‘ʻE ʻikai tauʻi ʻakimoutolu, pe ko e fonua ni ʻe he tuʻi ʻo Papilone?’

20 Затова, слушай сега, моля, господарю мой, царю; нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе щото да не ме накараш да се върна в къщата на писача Ионатана, за да не умра там.

Ka ko eni, fanongo mai, ʻOku ou kole kiate koe, ʻE hoku ʻeiki ko e tuʻi: ʻoku ou kole kiate koe, tuku ke lelei ʻeku kole ʻi ho ʻao; pea ʻoua naʻa pule ke toe ʻave au ki he fale ʻo Sonatapi ko e tangata tohi, telia naʻaku mate ai.”

21 Тогава цар Седекия заповяда, и предадоха Еремия да бъде пазен в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите, догдето се свърши всичкият хляб на града. И така Еремия седеше в двора на стражата.

Pea naʻe toki fekau ʻe Setikia ko e tuʻi ke ʻave ʻa Selemaia ki he lotoʻā ʻoe fale fakapōpula, pea ke nau foaki kiate ia ʻi he ʻaho kotoa pē ʻae konga mā mei he hala ʻoe kau tangata taʻo mā, ʻo aʻu ki he fakaʻosi ʻae mā kotoa pē ʻi he kolo. Ko ia naʻe nofo ʻa Selemaia ki he lotoʻā ʻoe fale fakapōpula.