Исая 40

1 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

¡Consuelen, consuelen a mi pueblo, dice su ʼElohim!

2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

¡Hablen al corazón de Jerusalén! ¡Proclámenle que su dura milicia terminó, y su culpa fue cancelada! Pues de mano de Yavé recibió el doble por todos sus pecados.

3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

Una voz clama: ¡Preparen el camino a Yavé en el desierto! ¡Allanen una calzada a nuestro ʼElohim en la soledad!

4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

Todo valle sea levantado, toda montaña y colina rebajadas, lo torcido se enderece, y lo escabroso se allane.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

La gloria de Yavé se manifestará. Todo humano juntamente la verá, porque habló la boca de Yavé.

6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

Una voz dice: ¡Proclama! Y respondí: ¿Qué proclamaré? Que todo humano es como hierba, y todo su esplendor como la flor del campo.

7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

Se seca la hierba. Se marchita la flor cuando el aliento de Yavé sopla sobre ellas. En verdad el pueblo es hierba.

8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

Se seca la hierba, se marchita la flor, pero la Palabra del ʼElohim nuestro permanece para siempre.

9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

¡Súbete a una montaña alta, oh Sion, anunciadora de buenas noticias! ¡Levanta fuerte tu voz, oh Jerusalén, anunciadora de buenas noticias! ¡Levántala, no temas! Dí a las ciudades de Judá: ¡Aquí está tu ʼElohim!

10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¡Miren: ʼAdonay Yavé viene con poder, y su brazo señorea! ¡Ciertamente su galardón viene con Él y su recompensa lo precede!

11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

Apacentará su rebaño como pastor. Recogerá a los corderitos con su brazo. Los llevará en su seno, y pastoreará suavemente a las recién paridas.

12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¿Quién midió el agua en el hueco de su mano, o calculó la extensión del cielo con su palmo y juntó el polvo de la tierra con tres dedos? ¿Quién pesó en balanza las montañas y con pesas las colinas?

13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¿Quién escudriñó el Espíritu de Yavé, y le enseñó como consejero suyo?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¿De quién tomó consejo, quién lo instruyó, lo adoctrinó en el camino de la justicia, le enseñó el conocimiento o le mostró el camino del discernimiento?

15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Ciertamente, las naciones le son gotas en un cubo. Valen lo que vale el polvillo de la balanza. Las islas le pesan como un grano de polvo.

16 Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

El Líbano no basta para el fuego, ni todos sus animales alcanzan para el holocausto.

17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

Todas las naciones son como nada delante de Él. Son estimadas como cosa vana.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¿Con quién compararán a ʼEL? ¿Con cuál imagen lo compararán ustedes?

19 Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

El escultor funde una estatua, el orfebre la recubre de oro y el platero le suelda cadenillas de plata.

20 Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

El pobre escoge para ofrecerle un leño que no se pudra. Se busca un hábil tallador que le haga una estatua que no se mueva.

21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

¿No saben ni oyeron? ¿No se lo anunciaron desde un principio? ¿No lo entendieron desde la fundación del mundo?

22 Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

Él se sienta sobre el círculo de la tierra, y sus habitantes son como saltamontes. Él extendió los cielos como una cortina y los despliega como una tienda para morar.

23 Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

Él convierte en nada a los poderosos y a los que gobiernan la tierra en cosa vana

24 Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

cuando solo son plantados, son sembrados, son arraigados en la tierra, sopla sobre ellos y se marchitan. El remolino de viento los arrebata como pasto seco.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

El Santo dice: ¿A quién me compararán ustedes, o me asemejarán?

26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Levanten sus ojos a lo alto y miren: ¿Quién creó estas cosas? Él saca y cuenta sus huestes, las cuales llama por sus nombres. Ninguna faltará. Tal es la grandeza de su fuerza y la fortaleza de su poder.

27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

¿Por qué hablas, oh Jacob, y dices, oh Israel: Mi camino está oculto de Yavé? ¿Mi ʼElohim ignora mi causa?

28 Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

¿No lo sabes ni lo oíste? El eterno ʼElohim, Yavé, el Creador de los confines de la tierra, no se cansa ni se fatiga. Su entendimiento es insondable.

29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

Él fortalece al cansado y aumenta la fuerza al que no tiene vigor.

30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Aun los muchachos se fatigan y se cansan. Los jóvenes tropiezan y caen,

31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

pero los que esperan en Yavé tienen nuevas fuerzas. Levantarán las alas como águilas, correrán y no se cansarán, caminarán y no se fatigarán.