Исая 37
1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he fanongo ʻa Hesekaia ki ai, naʻa ne haehae hono kofu, pea kofuʻaki ia ʻae tauangaʻa, pea ʻalu ki he fale ʻo Sihova.
2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
Pea ne fekau ʻa Iliakimi, ʻaia naʻe pule ʻi he fale, mo Sepina ko e tangata tohi, pea mo e mātuʻa ʻi he kau taulaʻeiki, kuo kofuʻaki ʻae tauangaʻa, kia ʻIsaia ko e palōfita, ko e foha ʻo ʻAmosi.
3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
Pea nau pehē kiate ia, “ʻOku pehē ʻe Hesekaia, Ko e ʻaho ni ko e ʻaho ʻoe mamahi, mo e valoki, pea mo e kapekape: he kuo hokosia ʻae ʻaho ke fāʻele, ka ʻoku ʻikai pā mālohi ke fanauʻi.
4 Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.
Heiʻilo ʻe fanongo nai ʻe Sihova ko ho ʻOtua ki he ngaahi lea ʻa Lapisake, ʻaia kuo fekau ʻe he tuʻi ʻo ʻAsilia ko hono ʻeiki ke valoki ʻaki ʻae ʻOtua moʻui, pea ʻe tautea ʻae ngaahi lea ʻaia kuo fanongo ki ai ʻe Sihova ko ho ʻOtua: ko e hiki hake hoʻo hū koeʻuhi ko e kakai ʻoku kei toe.”
5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.
Ko ia naʻe haʻu ʻae kau tamaioʻeiki ʻa Hesekaia kia ʻIsaia.
6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
Pea naʻe pehē ʻe ʻIsaia kiate kinautolu, “Te mou lea ʻo pehē ki homou ʻeiki, ʻOku pehē ʻe Sihova, ʻOua naʻa ke manavahē ki he ngaahi lea kuo ke fanongo ki ai, ʻaia kuo kapekape ʻaki kiate au ʻe he kau tamaioʻeiki ʻoe tuʻi ʻa ʻAsilia.
7 Ето, аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.
Vakai, te u fakahū kiate ia ha laumālie, pea te ne fanongo ki he ongoongo, pea foki ki hono fonua ʻoʻona; pea te u pule ke tō ia ʻi he heletā ʻi hono fonua ʻoʻona.”
8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.
Naʻe foki ʻa Lapisake, pea ʻilo ʻoku tau ʻae tuʻi ʻo ʻAsilia mo Lipina: he kuo ne fanongo kuo haʻu ia mei Lakisi.
9 И царят чу да казват за асирийския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това, прати посланици до Езекия, казвайки:
Pea naʻa ne fanongo ki he tala naʻe kau kia Tilaka ko e tuʻi ʻo ʻItiopea, ʻo pehē, ‘ʻOku haʻu ia ke tauʻi koe.’ Pea ʻi heʻene fanongo ki ai, naʻa ne fekau atu ʻae kau talafekau kia Hesekaia, ʻo pehē,
10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
“Ke pehē hoʻomou lea kia Hesekaia ko e tuʻi ʻo Siuta, ʻoua naʻa tuku ʻa ho ʻOtua, ʻaia ʻoku ke faʻaki ki ai, ke kākaaʻi koe, ʻo pehē, ‘ʻE ʻikai tukuange ʻa Selūsalema ki he nima ʻoe tuʻi ʻo ʻAsilia.’
11 Ето, ти чу какво направили всичките царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление: та ти ли ще се избавиш?
Vakai, kuo ke fanongo ki he meʻa kuo fai ʻe he ngaahi tuʻi ʻo ʻAsilia ki he ngaahi fonua kotoa pē ʻi he fakaʻauha ʻaupito ʻakinautolu; pea ʻe fakamoʻui koe?
12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф, и еденяните, които бяха в Таласар?
Kuo fakamoʻui ʻe he ngaahi ʻotua ʻoe ngaahi puleʻanga ʻakinautolu naʻe fakaʻauha ʻe heʻeku ngaahi tamai, ko Kosani, mo Holani, mo Lesefi, mo e fānau ʻa Iteni ʻaia naʻe ʻi Tilasa?
13 Где е ематският цар, арфадският цар и царете на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
ʻOku ʻi fē ʻae tuʻi ʻo Hamati, pea mo e tuʻi ʻo ʻAapati, pea mo e tuʻi ʻoe kolo ko Sifaveimi, mo Hena, mo Iva?”
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.
Pea naʻe maʻu ʻe Hesekaia ʻae tohi mei he nima ʻoe kau talafekau, pea lau ia: pea naʻe ʻalu hake ʻa Hesekaia ki he fale ʻo Sihova, ʻo ne folahi ia ʻi he ʻao ʻo Sihova.
15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза:
Pea naʻe hū ʻa Hesekaia kia Sihova, ʻo pehē,
16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.
“ʻE Sihova ʻoe ngaahi kautau, ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli, ʻaia ʻoku ʻafio ʻi he vahaʻa ʻoe ongo Selupi, ko koe ko e ʻOtua, ʻio, ko koe tokotaha pe, ʻi he ngaahi puleʻanga ʻo māmani: ko koe naʻe ngaohi ʻae langi mo māmani.
17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог.
Fakaongo mai ho fofonga, ʻe Sihova, pea fanongo; fakaʻā, ʻe Sihova, ho fofonga, pea ke ʻafioʻi: pea fanongo ki he lea kotoa pē ʻa Senakalipe, ʻaia kuo fekau ke valoki ʻaki ʻae ʻOtua moʻui.
18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
Ko e moʻoni, ʻE Sihova, ko e ngaahi tuʻi ʻo ʻAsilia kuo nau fakaʻauha ʻae ngaahi puleʻanga kotoa pē, mo honau ngaahi fonua,
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
Pea kuo lī honau ngaahi ʻotua ki he afi: he naʻe ʻikai ko ha ʻotua ʻakinautolu, ka ko e ngāue ʻae nima ʻoe tangata, ko e ʻakau mo e maka: ko ia kuo nau fakaʻauha ai ʻakinautolu.
20 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.
Ko ia, ʻE Sihova ko homau ʻOtua, fakahaofi ʻakimautolu mei hono nima, koeʻuhi ke ʻilo ʻe he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻo māmani ko koe ko Sihova, ʻio, ko koe tokotaha pe.”
21 Тогава Исиая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
Pea naʻe toki fekau ʻe ʻIsaia ko e foha ʻo ʻAmosi kia Hesekaia, ʻo pehē, “ʻOku pehē ʻe Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli, ko e meʻa ʻi hoʻo hū kiate au koeʻuhi ko Senakalipe ko e tuʻi ʻo ʻAsilia:
22 Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря: Зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.
Ko eni ʻae lea ʻaia kuo folofolaʻaki ʻe Sihova ʻoku kau kiate ia; ‘Ko e taʻahine, ko e ʻofefine ʻo Saione, kuo fehiʻa kiate koe, pea kata manuki kiate koe: ko e ʻofefine ʻo Selūsalema, kuo ne kalokalo hono ʻulu kiate koe.
23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.
Ko hai ia kuo ke manukiʻi mo kapeʻi? Pea kuo ke hiki hake ho leʻo kia hai, pea hiki mo ho mata ki ʻolunga? ʻIo, ki he tokotaha māʻoniʻoni ʻo ʻIsileli.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина. В леса на неговия Кармил.
Kuo ke manukiʻi ʻe hoʻo kau tamaioʻeiki ʻa Sihova, pea kuo ke pehē, ʻI he tokolahi ʻo ʻeku ngaahi saliote kuo u haʻu ki he māʻolunga ʻoe moʻunga, ki he tafaʻaki ʻo Lepanoni, pea te u tuʻusi ki lalo ʻae ngaahi sita māʻolunga ʻo ia, pea mo e ngaahi ʻakau ko e fea lelei ʻo ia: pea te u hū ki he māʻolunga ʻo hono ngaahi ngataʻanga, mo e vao ʻakau ʻo hono Kameli.
25 Аз изкопах и пих вода: И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.
Kuo u keli, pea inu vai, pea kuo u fakamaha ʻaki hoku ʻaofi vaʻe ʻae ngaahi vaitafe kotoa pē ʻoe ngaahi kolo kuo kāpui ʻe he tau.
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних. Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
ʻIkai kuo ke fanongo fuoloa, kuo u fai ia ʻe au; pea ʻi he ngaahi kuonga ʻi muʻa, naʻaku tuʻutuʻuni ki ai? ko eni, kuo u fakahoko ia, koeʻuhi ke ke liliu ʻae ngaahi kolo kuo teu tau, ko e ngaahi tuʻunga fale kuo ʻauha.
27 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се: Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив. И жито препърлено преди да стане стъбло.
Ko ia naʻe mālohi siʻi pe hoʻonau kakai, naʻa nau manavahē pea puputuʻu: naʻa nau hangē ko e mohuku ʻoe ngoue, pea hangē ko e ʻakau mata, ʻo hangē ko e mohuku ʻi he tuʻa fale, pea hangē ko e uite kuo mahunu ʻi he teʻeki ke tupu hake.
28 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.
Ka ʻoku ou ʻilo ho nofoʻanga, pea mo hoʻo ʻalu kituʻa, mo hoʻo hū ki fale, mo hoʻo ʻita kiate au.
29 Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
Ko e meʻa ʻi he ʻalu hake ki hoku fofonga hoʻo ʻita kiate au, mo hoʻo fielahi, ko ia te u ʻai ʻeku mātaʻu ki ho avaʻi ihu, mo ʻeku meʻa taʻofi ʻi ho loungutu, pea te u fakafoki koe ʻi he hala ko ia ʻaia ne ke haʻu ai.
30 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете Насадете лозя и яжте плода им.
Pea ko e fakaʻilonga eni kiate koe, Te mou kai ʻi he taʻu ni ʻaia ʻoku tupu ʻiate ia pe; pea ʻi hono ua ʻoe taʻu ʻaia ʻoku tupu mei ai: pea ʻi hono tolu ʻoe taʻu te mou tūtuuʻi, pea tuʻusi mai, pea tō ʻae ngaahi ngoue vaine, pea kai ʻae ngaahi fua ʻo ia.
31 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
Pea ko e toe ʻoe fale ʻo Siuta, kuo hao ʻe toe aka ki lalo, pea fua ʻi ʻolunga:
32 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
Koeʻuhi ʻe ʻalu ʻi Selūsalema ha toenga kakai, pea ko kinautolu kuo hao ʻi he moʻunga ko Saione: ko e ʻofa ʻa Sihova ʻoe ngaahi kautau te ne fai ʻae meʻa ni.
33 Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,
Ko ia ʻoku pehē ʻae folofola ʻa Sihova ʻaia ʻoku kau ki he tuʻi ʻo ʻAsilia, ‘ʻE ʻikai te ne haʻu ki he kolo ni, pe fanaʻi ha ngahau ki ai, pe haʻu ki ai ʻaki ʻae ngaahi fakaū pe fokotuʻu ha tetanu ki ai.
34 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да излезе, казва Господ;
ʻOku pehē ʻe Sihova, ʻI he hala naʻa ne haʻu ai, ʻi he hala ko ia te ne foki atu ai, pea ʻe ʻikai te ne haʻu ki he kolo ni.
35 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
He te u maluʻi ʻae kolo ni ʻo fakamoʻui ia koeʻuhi ko au, pea koeʻuhi ko ʻeku tamaioʻeiki ko Tevita.’”
36 Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
Pea naʻe toki ʻalu atu ʻae ʻāngelo ʻo Sihova, ʻo ne taaʻi ʻi he nofoʻanga tau ʻoe kau ʻAsilia ʻae tokotaha kilu mā toko valu mano ma toko nima afe: pea ʻi he tuʻu hengihengi hake ʻae kakai, vakai, kuo nau mate, ko e ʻangaʻanga kotoa pē.
37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
Ko ia naʻe ʻalu ai ʻa Senakalipe ko e tuʻi ʻo ʻAsilia, ʻo ne ʻalu, ʻo foki atu, pea nofo ʻi Ninive.
38 А когато се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, lolotonga ʻene lotu ʻi he fale ʻo Nisiloki ko hono ʻotua, naʻe taaʻi ia ʻe hono ongo foha ko ʻAtilameleki mo Salisa ʻaki ʻae heletā pea ne na hao ki he fonua ko ʻAminia pea naʻe pule hono foha ko ʻAsahatoni ko hono fetongi.
