Исая 18

1 О земьо, бръмчаща с крила, Която си оттатък етиопските реки.

‌ʻE ʻa koe! Ko e fonua ʻoku lolofa ai ʻae kapakau, ʻaia ʻoku tuʻu kituʻa ʻi he vaitafe ʻo ʻItiopea:

2 Която изпращаш посланици през море, И с рогозени кораби по вадите, като казваш: Идете, вие бързи пратеници, към народа висок и гладък, Към люде страшни от началото си и нататък, Народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките!

‌ʻA koe ʻoku kouna atu ʻene kau talafekau ʻi he tahi, ʻi he ngaahi vaka papailusi ʻi he fukahi vai, ʻo pehē, ʻAlu, ʻakimoutolu ʻae kau talafekau veʻe vave, ki he puleʻanga lōloa mo lafalafa, ki he kakai fakamanavahē talu mei honau kamataʻanga ʻo aʻu ki heni; ko e puleʻanga kuo fua ʻaki ʻae afo pea faʻa molomoloki, ʻaia kuo maumau ʻe he ngaahi vaitafe!

3 Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, Гледайте, когато се издигне знаме на планините, И слушайте, когато засвири тръбата;

‌ʻAkimoutolu ʻae kakai kotoa pē ʻo māmani, mo kimoutolu ʻoku nofo ʻi he funga fonua, mou vakai, ʻoka fokotuʻu ʻe ia ha fuka ʻi he ngaahi moʻunga; pea ʻi he ifi ʻe ia ʻae kelea, mou fanongo.

4 Защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, Като светло греене по пладне. Като росен облак в жетвена жега.

He naʻe pehē ʻe Sihova kiate au, “Te u mālōlō, pea te u tokangaʻi hoku fale ʻo hangē ko e mafana hili ʻae ʻuha, pea hangē ko ha ʻao ʻoe hahau ʻi he ʻaho ʻoe ututaʻu.”

5 Защото преди беритбата, когато пъпката стане съвършена, И от цвета незрялото грозде, узрее, Той ще изреже клончетата с косери, И като отсече клоновете ще ги махне,

‌ʻI he teʻeki ai hoko ʻae ututaʻu, ʻaia ʻoku haohaoa ai hono fua, pea ʻoku fakaʻaʻau ke momoho ʻae kālepi mei hono fisi, te ne fakatou tuʻusi ʻae ngaahi huli ʻaki ʻae hele tuʻusi, pea ʻave mo tuʻusi hifo ʻae ngaahi vaʻa.

6 Те всички ще бъдат оставени за хищните планински птици И за земните зверове: И тия хищни птици ще летуват върху тях.

‌ʻE tuku fakataha ia ki he manupuna ʻoe ngaahi moʻunga, pea ki he fanga manu fekai ʻoe kelekele: ko e ngaahi manupuna te nau kai ai ʻi he faʻahitaʻu mafana, pea ʻe kai ai ʻae manu fekai kotoa pē ʻoe kelekele ʻi he faʻahitaʻu momoko.

7 В онова време, на мястото, гдето е името на Господа на Силите, на сионския хълм, Ще се донесе подарък на Господа на Силите От люде високи и гладки, И от люде страшни от началото си и нататък, От народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките.

ʻI he kuonga ko ia ʻe ʻomi kia Sihova ʻoe ngaahi kautau, ʻae meʻa foaki mei he fonua lōloa mo lafalafa, pea mei he kakai fakamanavahē talu mei honau tupuʻanga ʻo aʻu mai; ko e puleʻanga kuo fua ʻaki ʻae afo pea faʻa molomoloki, ʻaia kuo maumauʻi ʻe he ngaahi vaitafe; ki he potu ʻoe huafa ʻo Sihova ʻoe ngaahi kautau, ki he moʻunga ko Saione.”