Осия 1

1 Господнето слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза, и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.

Naʻe hoko ʻae folofola ʻa Sihova kia Hosea, ko e foha ʻo Peli, ʻi he ngaahi ʻaho ʻo ʻUsia, mo Sotame, mo ʻAhasi, mo Hesekaia, ko e ngaahi tuʻi ʻo Siuta, pea ʻi he ngaahi ʻaho ʻo Selopoami ko e foha ʻo Soasi, ko e tuʻi ʻo ʻIsileli.

2 Когато Господ почна да говори чрез Осия, той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от булдство; защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа.

Ko hono kamataʻanga ʻoe folofola ʻa Sihova ia Hosea. Pea naʻe pehē ʻe Sihova kia Hosea, “ʻAlu, ʻo ʻomi kiate koe ha uaifi mei he feʻauaki mo e fānau ʻae feʻauaki: he kuo fai ʻe he fonua ʻae feʻauaki lahi, ʻonau mahuʻi meia Sihova.”

3 И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.

Pea naʻe ʻalu ia ʻo ne ʻomi ʻa Komela, ko e ʻofefine ʻo Tipilemi; pea naʻe tuituʻia ia mo fanauʻi ha tama tangata kiate ia.

4 И Господ му рече: Наречи го Иезраел (Т. е., Бог е посеял.); защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за крвъта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.

Pea naʻe pehē ʻe Sihova kiate ia, “Ke ke ui hono hingoa ko Sesilili; he ʻoku toetoe siʻi, pea te u totongi ʻae toto ʻo Sesilili ki he fale ʻo Sehu, pea te u fakangata ʻae puleʻanga ʻoe fale ʻo ʻIsileli.

5 И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.

Pea ʻe hoko ʻi he ʻaho ko ia te u fesiʻi ʻae kaufana ʻa ʻIsileli, ʻi he teleʻa ʻo Sesilili.”

6 И тя пак зачна и роди дъщеря. И Господ му рече: Наречи я Ло-рухама (Т. е., Не придобила милост.); защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.

Pea naʻe toe tuituʻia ia, pea fanauʻi ha tama fefine. Pea naʻe pehē [ʻe he ʻOtua ]kiate ia, “Ke ke ui hono hingoa ko Loluhama: koeʻuhi ʻe ʻikai te u toe ʻaloʻofa ki he fale ʻo ʻIsileli, ka te u mātuʻaki ʻave ʻakinautolu.

7 А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.

Ka te u ʻaloʻofa ki he fale ʻo Siuta, pea te u fakamoʻui kinautolu ʻia Sihova ko e ʻOtua, ka ʻe ʻikai te u fakamoʻui ʻaki kinautolu ʻae kaufana, pe ko e heletā, pe ko e tau, pe ko e fanga hoosi, pe ko e kau tangata heka hoosi.”

8 А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.

Pea hili ʻene fakamāvae ʻa Loluhama, naʻa ne tuituʻia pea fāʻeleʻi ha tama tangata.

9 И Господ рече: Наречи го Ло-аммий (Т. е., Не люде мои.); защото вие не сте мои люде, и аз не ща бъда ваш Бог.

Pea naʻe toki pehē [ʻe he ʻOtua], “Ke ke ui hono hingoa ko Loami: he ‘ʻoku ʻikai ko hoku kakai’ ʻakimoutolu, pea ʻoku ʻikai ko homou ʻOtua au.

10 Но все пак числото на Израиляните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли, нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.

Ka ko hono tokolahi ʻoe fānau ʻa ʻIsileli, ʻe hangē ko e ʻoneʻone ʻoe tahi ʻaia ʻe ʻikai faʻa fua pe lau; pea ʻe hoko ʻi he potu naʻe pehē kiate kinautolu, ‘ʻOku ʻikai ko hoku kakai ʻakimoutolu,’ ʻe pehē ʻi ai kiate kinautolu, ‘Ko e ngaahi foha ʻakimoutolu ʻoe ʻOtua moʻui.’

11 Тогава Юдейците и Израиляните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.

Pea ʻe toki tānaki fakataha ʻae fānau ʻa Siuta mo e fānau ʻa ʻIsileli, pea ʻe tuʻutuʻuni ha ʻulu pe taha moʻonautolu, pea te nau haʻu mei he fonua: koeʻuhi ʻe lahi ʻae ʻaho ʻo Sesilili.