Авакум 1
1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:
The burden which the prophet Ambacum saw.
2 Докога, Господи, ще викам, а ти не щеш да слушаш? Викам към тебе за насилие, но не щеш да избавиш.
How long, O Lord, shall I cry out, and thou wilt not hearken? [how long] shall I cry out to thee being injured, and thou wilt not save?
3 Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.
Wherefore hast thou shown me troubles and griefs to look upon, misery and ungodliness? judgment is before me, and the judge receives a reward.
4 Затова, законът е отслабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.
Therefore the law is frustrated, and judgment proceeds not effectually, for the ungodly [man] prevails over the just; therefore perverse judgment will proceed.
5 Погледнете между народите, вникнете, И се очудете много; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Което няма да повярвате ако и да ви се разкаже.
Behold, ye despisers, and look, and wonder marvelously, and vanish: for I work a work in your days, which ye will in no wise believe, though a man declare [it to you].
6 Защото, ето, аз повдигам Халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света, За да завладее селища, които не са негови.
Wherefore, behold, I stir up the Chaldeans, the bitter and hasty nation, that walks upon the breadth of the earth, to inherit tabernacles not his own.
7 Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.
He is terrible and famous; his judgment shall proceed of himself, and his dignity shall come out of himself.
8 Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който спеши да разкъсва.
And his horses shall bound [more swiftly] than leopards, and [they are] fiercer than the wolves of Arabia: and his horsemen shall ride forth, and shall rush from far; and they shall fly as an eagle hasting to eat.
9 Всички идат да насилстват; Лицата им са насочени на напред, И събират пленници като пясък.
Destruction shall come upon ungodly men, resisting with their adverse front, and he shall gather the captivity as the sand.
10 Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.
And he shall be at his ease with kings, and princes are his toys, and he shall mock at every strong-hold, and shall cast a mound, and take possession of it.
11 Тогава духът му се изменя; Преминава като завоевател, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.
Then shall he change his spirit, and he shall pass through, and make an atonement, [saying], This strength [belongs] to my god.
12 Не си ли ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат твоите съдби над нас; И ти Могъщи, си ги поставил за наше наказание.
[Art] not thou from the beginning, O Lord God, my Holy One? and surely we shall not die. O Lord, thou hast established it for judgment, and he has formed me to chasten [with] his correction.
13 Тъй като очите ти са твърде чисти, за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,
[His] eye is too pure to behold evil [doings], and to look upon grievous afflictions: wherefore dost thou look upon despisers? wilt thou be silent when the ungodly swallows up the just?
14 И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?
And wilt thou make men as the fishes of the sea, and as the reptiles which have no guide?
15 Халдеецът изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; За това се весели и се радва.
He has brought up destruction with a hook, and drawn one with a casting net, and caught another in his drags: therefore shall his heart rejoice and be glad.
16 По тая причина жертва на мрежата си, И гори тамян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.
Therefore will he sacrifice to his drag, and burn incense to his casting-net, because by them he has made his portion fat, and his meats choice.
17 Но дали за това ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?
Therefore will he cast his net, and will not spare to slay the nations continually.
