Битие 44
1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
Pea fekau ʻe ia ki he tauhi ʻo hono fale ʻo pehē, “Fakapito ʻaki ʻae meʻakai ʻae ngaahi tangai ʻae kau tangata ni, ʻo fakatatau mo ia te nau faʻa fua, pea ai ʻae paʻanga ʻae tangata taki taha ki he ngutu ʻo ʻene tangai.
2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
Pea ai ʻeku ipu, ʻae ipu siliva ki he ngutuʻi tangai ʻae kimui, pea mo e paʻanga totongi ʻo ʻene koane.” Pea ne fai ʻe ia ʻo hangē ko e fekau ʻa Siosefa.
3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
Pea pongipongi hake ʻi he maʻa ʻae ʻaho, naʻe tuku ʻae kau tangata ke ʻalu, ʻakinautolu mo e nau fanga ʻasi.
4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
Pea kuo nau ʻalu mei he kolo, pea naʻe teʻeki ai mamaʻo fau, pea pehē ʻe Siosefa ki heʻene tauhi, “Tuʻu, ʻo tuli ʻae kau tangata; pea ʻoka ke ka maʻu ʻakinautolu, pea ke lea pehē kiate kinautolu, ‘Ko e hā kuo mou totongi kovi ai ki he lelei?’
5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
ʻIkai ko ia ia ʻoku inu mei ai ʻa ʻeku ʻeiki, mo ia ʻoku ne fai ai ʻene ʻilo meʻa? Kuo mou fai kovi ʻi he meʻa ni.”
6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
Pea naʻa ne maʻu ʻakinautolu, ʻo ne lea ʻaki kiate kinautolu ʻae ngaahi lea ko ia.
7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
Pea nau pehēange kiate ia, “Ko e hā ʻoku lea pehē ai homauʻeiki? Ke mamaʻo ʻaupito mei hoʻo kau tamaioʻeiki ʻae fai ha meʻa pehē.
8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
Vakai, ko e ngaahi paʻanga naʻa mau ʻilo ʻi he ngutu ʻoe mau tangai, kuo mau toe ʻomi ia kiate koe, mei he fonua ko Kēnani: pea ʻe fēfeeʻi ʻemau kaihaʻa ha siliva pe ha koula mei he fale ʻo homauʻeiki?
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
Ko ia te ke ʻilo ia ki ai ʻi hoʻo kau tamaioʻeiki, tuku ke mate ia, pea te mau nofo ko e kau pōpula ki heʻemau ʻeiki foki.”
10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
Pea pehē ʻe ia, “Ko eni, ke hoko ʻo tatau mo hoʻomou lea: ko ia ʻe ʻilo ai ia, ko ʻeku tamaioʻeiki ia, pea ʻe taʻehalaia ʻakinautolu.”
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
Pea naʻa nau fakatoʻotoʻo ʻo tuku hifo, taki taha ʻae tangata ʻa ʻene tangai ki he kelekele, pea toʻo taki taha ʻa ʻene tangai.
12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
Pea ne kumi ia, ʻo kamata ʻi he ʻuluaki, ʻo aʻu ki he kimui; pea naʻe ʻilo ʻae ipu ʻi he tangai ʻa Penisimani.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
Pea naʻa nau haehae honau kofu, ʻo toe ʻai ʻae kavenga taki taha ʻae tangata ki he ʻasi, ʻo nau foki ki he kolo.
14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
Pea naʻe haʻu ʻa Siuta mo hono ngaahi tokoua ki he fale ʻo Siosefa; he naʻe kei ʻi ai ia; pea nau foʻohifo ʻi hono ʻao ki he kelekele.
15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
Pea pehē ʻe Siosefa kiate kinautolu, “Ko e hā ʻae meʻa ni kuo mou fai? He naʻe ʻikai te mou mahalo, ko e tangata hangē ko au, te u faʻa ʻiloʻi.”
16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
Pea pehēange ʻe Siuta, “Ko e hā te mau lea ʻaki ki homauʻeiki? Pea te mau pehē ko e hā? Pea ʻe fēfē ʻemau fakatonuhia ʻakimautolu? Kuo ʻafioʻi ʻe he ʻOtua ʻae halaia ʻo hoʻo kau tamaioʻeiki; vakai, ko e kau tamaioʻeiki ʻakimautolu ʻa homauʻeiki, ʻakimautolu mo ia foki kuo ʻilo ki ai ʻae ipu ni.”
17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
Pea pehē ʻe ia, “Tapu mo e ʻOtua ʻa ʻeku fai pehē: ka ko e tangata kuo ʻilo ʻi hono nima ʻae ipu ni, ko ʻeku tamaioʻeiki ia; ka ko kimoutolu, mou ʻalu fiemālie pe ki hoʻomou tamai.”
18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
Pea naʻe ʻunuʻunu mai ʻa Siuta kiate ia, ʻo ne pehē, “Ko ʻeku ʻeiki, ʻoku ou kole kiate koe, ke ke tuku ke lea siʻi pe ʻa hoʻo tamaioʻeiki ki he fofonga ʻo hoku ʻeiki, pea ʻoua naʻa ke tuputāmaki mai ki hoʻo tamaioʻeiki: he ʻoku ke tatau mo Felo.
19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
Naʻe fehuʻi ʻa homauʻeiki ki heʻene kau tamaioʻeiki, ʻo pehē, ‘ʻOku ai hoʻomou tamai, pe ha tehina?’
20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
Pea naʻa mau tala ki homauʻeiki, ‘ʻOku ai ʻemau tamai ko e tangata motuʻa, pea mo e tama ʻo ʻene motuʻa, ko e tamasiʻi siʻi; pea kuo pekia hono tokoua, pea ko ia tokotaha pe kuo toe ʻi heʻene fale, pea ʻoku ʻofa ʻene tamai kiate ia.’
21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
Pea naʻa ke pehē ki hoʻo kau tamaioʻeiki, ‘Omi ia ki heni kiate au, koeʻuhi ke u sio fakapapau kiate ia.’
22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
Pea naʻa mau tala ki heʻemau ʻeiki, ‘ʻE ʻikai faʻa māvae ʻae tama mo ʻene tamai: he kapau te ne tuku ʻene tamai, ʻe pekia ai ʻene tamai:’
23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
Pea naʻa ke pehē ki hoʻo kau tamaioʻeiki, ‘Kapau ʻe ʻikai ʻiate kimoutolu homou tehina, ʻe ʻikai te mou toe mamata ki hoku mata.’
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
Pea ʻi heʻemau hoko ki hoʻo tamaioʻeiki ko ʻemau tamai, naʻa mau fakahā kiate ia ʻae ngaahi lea ʻa homauʻeiki.
25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
Pea pehē ʻe heʻemau tamai, ‘Toe ʻalu ʻo fakatau ʻetau meʻakai siʻi.’
26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
“Pea naʻa mau pehē, ‘ʻE ʻikai te mau faʻa ʻalu: kapau ʻe ʻiate kimautolu homau tehina, te mau ʻalu hifo: koeʻuhi ʻe ʻikai te mau mamata ki he mata ʻoe tangata, ʻo kapau ʻe ʻikai ʻiate kimautolu homau tehina.’
27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
Pea naʻe pehē ʻe hoʻo tamaioʻeiki ko ʻemau tamai, kiate kimautolu, ‘ʻOku mou ʻilo naʻe fanauʻi kiate au ʻe hoku uaifi ʻae tama ʻe toko ua:’
28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
Pea naʻe ʻalu ʻae tokotaha ʻiate au, pea naʻaku pehē, ‘Ko e moʻoni kuo haehae ke iikiiki ia; pea talu mei ai naʻe ʻikai te u toe mamata kiate ia:’
29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
Pea kapau te mou ʻave eni ʻiate au foki, pea hoko ha kovi kiate ia, te mou ō hifo hoku ʻuluhinā ʻi he mamahi ki he faʻitoka. (Sheol h7585)
30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
Pea ko eni, ʻoka hoko ʻa hoʻo tamaioʻeiki ko au ki heʻeku tamai, pea ʻikai ʻiate kimautolu ʻae tama; ko e meʻa ʻi he feohi fakataha ʻene moʻui mo e moʻui ʻae tama;
31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
ʻE hoko ʻo pehē, ʻoka mamata ia ʻoku ʻikai ʻiate kimautolu ʻae tama, ʻe pekia ia; pea ko hoʻo kau tamaioʻeiki te mau fakahifo ʻae ʻuluhinā ʻo hoʻo tamaioʻeiki ko ʻemau tamai ʻi he mamahi, ki he faʻitoka. (Sheol h7585)
32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
He naʻe hoko ʻa hoʻo tamaioʻeiki, ko e fetongi ʻoe tama ki heʻene tamai, ʻo pehē, Kapau ʻe ʻikai te u toe ʻomi ia kiate koe, pea ke ʻiate au hono kovi ki heʻeku tamai ʻo taʻengata.
33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
Pea ko eni, ʻoku ou kole kiate koe, tuku ke nofo ʻa hoʻo tamaioʻeiki ko e pōpula ki heʻeku ʻeiki, ko e fetongi ʻoe tama; kae tuku ke ʻalu ʻae tama mo hono ngaahi taʻokete.
34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
He koeʻuhi, ʻe fēfeeʻi ʻeku faʻa ʻalu ki heʻeku tamai, kae ʻikai ʻiate au ʻae tama? Telia naʻaku mamata ki he kovi ʻe hoko ki heʻeku tamai.”
