Битие 17

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

Pea ʻi he hivangofulu ma hiva taʻu ʻoe motuʻa ʻo ʻEpalame naʻe hā mai ʻa Sihova kia ʻEpalame, ʻo ne pehē kiate ia, “Ko au, ko e ʻOtua Māfimafi; ke ke ʻeveʻeva ʻi hoku ʻao, pea ke haohaoa.

2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

Pea te u fai ʻa ʻeku fuakava ʻiate koe mo au, pea te u fakatokolahi ʻaupito koe.”

3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

Pea tō foʻohifo ʻa ʻEpalame ki he kelekele pea folofola ʻae ʻOtua kiate ia, ʻo pehē;

4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

“Ko au eni, Vakai, ʻoku ʻiate koe ʻeku fuakava, pea te ke hoko ko e tamai ki he ngaahi puleʻanga lahi;

5 Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.

Pea ʻe ʻikai toe ui ho hingoa ko ʻEpalame, ka ko ʻEpalahame ho hingoa, he kuo u ngaohi koe “ko e tamai ki he ngaahi puleʻanga lahi.”

6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

Pea te u ngaohi koe ke ke tupu ʻo tokolahi ʻaupito, pea te u ngaohi ʻae ngaahi puleʻanga lahi ʻiate koe, pea ʻe tupu ʻae ngaahi tuʻi ʻiate koe.

7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството след тебе.

Pea te u fakamaau ʻeku fuakava kiate koe, mo ho hako ʻe tupu ʻiate koe ʻamui, ʻi heʻenau ngaahi toʻutangata, ko e fuakava taʻengata, ke u ʻiate koe, ko e ʻOtua, pea ki ho hako ki mui ʻiate koe.

8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

Pea te u foaki kiate koe, pea mo ho hako ʻe hoko mo koe, ʻae fonua ʻoku ke ʻāunofo ki ai, ʻio ʻae fonua kotoa pē ʻo Kēnani, ko e tofiʻa taʻengata; pea teu ʻiate kinautolu ko honau ʻOtua.”

9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

Pea pehē ʻe he ʻOtua kia ʻEpalahame, “Ko ia te ke tauhi ai ʻeku fuakava, ʻa koe mo ho hako ʻe hoko mo koe ʻi honau ngaahi toʻutangata.

10 Ето моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

Ko eni ʻa ʻeku fuakava, ʻaia te mou tauhi, kiate au mo kimoutolu mo ho hako ʻe tupu ʻamui ʻiate koe; E kamu ʻae tamasiʻi tangata kotoa pē ʻoku ʻiate kimoutolu.

11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

Pea te mou kamu ʻae kili ʻo homou potu; pea ko e fakaʻilonga ia ʻoe fuakava kiate au mo kimoutolu.

12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купена с пари от някой чужденец.

Pea ko ia ʻiate kimoutolu ʻoku ʻaho valu hono motuʻa ʻe kamu ia, ʻae tama tangata kotoa pē ʻi homou ngaahi toʻutangata, ko ia kuo fanauʻi ho fale, mo ia ʻoku ʻikai ʻi hoʻo fānau, ka kuo fakatauʻaki hoʻo koloa mei he muli.

13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

Ko ia ʻe tupu ʻi ho fale, mo ia kuo fakatauʻaki hoʻo koloa ke ke kamu ia; pea ʻe ʻi homou sino ʻeku fuakava, ko e fuakava taʻengata ia.

14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

Pea ko e tamasiʻi taʻekamu, ʻe motuhi ʻae laumālie ko ia mei hono kakai; he kuo ne siʻaki ʻeku fuakava.”

15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя; но Сара да бъде името й.

Pea naʻe pehē ʻe he ʻOtua kia ʻEpalahame, “Pea koeʻuhi ko Selai ko ho uaifi, ʻe ʻikai te ke ui hono hingoa ko Selai, ka ko Sela hono hingoa.

16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

Pea te u tāpuaki ia, ʻo tuku kiate koe ʻae foha ʻiate ia; ʻio, te u tāpuaki ia, pea ʻe hoko ia, ko e faʻē ki he ngaahi puleʻanga; ʻe tupu ʻiate ia ʻae ngaahi tuʻi ʻoe kakai.”

17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще са роди дете? И Сара, която име деветдесет години, ще роди ли?

Pea tō foʻohifo ai ʻa ʻEpalahame ki he kelekele pea kata, ʻo ne pehē ʻi hono loto, “E tupu ha tama ʻiate ia ʻoku teau taʻu hono motuʻa? Pea ʻe feitama ʻa Sela, ʻaia ʻoku hivangofulu hono taʻu?

18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

Pea pehēange ʻe ʻEpalahame ki he ʻOtua, ʻofa ke moʻui ʻa ʻIsimeʻeli ʻi ho ʻao.”

19 Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

Pea pehē ʻe he ʻOtua, “Ko e moʻoni ʻe fanauʻi ʻe ho uaifi ko Sela, ha tama kiate koe; pea te ke ui hono hingoa ko ʻAisake: pea te u fakamaau ʻeku fuakava kiate ia, ko e fuakava taʻengata pea mo hono hako ʻe hoko mo ia.

20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племена ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

Pea koeʻuhi ko ʻIsimeʻeli, kuo u fanongo kiate koe; “Vakai, kuo u tāpuaki ia, pea te u ngaohi ke tokolahi ʻaupito ia; te ne fakatupu ʻae ʻeiki ʻe toko hongofulu ma toko ua, pea te u ngaohi ia ko e puleʻanga lahi.

21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

Ka ko ʻeku fuakava te u fakamaau ia kia ʻAisake, ʻaia ʻe fanauʻi ʻe Sela kiate koe, ʻi he kuonga totonu ʻi he taʻu ʻe hoko mai ni.”

22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог се възлезе от него.

Pea ngata ai ʻene lea kiate ia, pea hāʻele hake ʻae ʻOtua meia ʻEpalahame.

23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

Pea ʻave ʻe ʻEpalahame hono foha ko ʻIsimeʻeli, mo kinautolu kotoa pē naʻe fāʻele ʻi hono fale, mo kinautolu kotoa pē naʻe fakatauʻaki ʻene koloa: ʻae tama tangata kotoa pē ʻi he fale ʻo ʻEpalahame; ʻo ne kamu ʻakinautolu ʻi he ʻaho ko ia, ʻo hangē ko ia naʻe folofolaʻaki ʻe he ʻOtua kiate ia.

24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

Pea naʻe hivangofulu ma hiva taʻu ʻae motuʻa ʻo ʻEpalahame, ʻi hono kamu.

25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

Pea naʻe hongofulu ma tolu taʻu hono foha ko ʻIsimeʻeli, ʻi he kamu ʻae kili ʻo hono potu.

26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

‌ʻI he ʻaho pe taha ko ia naʻe kamu ai ʻa ʻEpalahame mo hono foha ko ʻIsimeʻeli,

27 И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Pea mo e tangata kotoa pē ʻo hono fale, naʻe tupu ʻi hono fale, pe fakatauʻaki ʻene koloa mei he muli, naʻa nau kamu kotoa pē mo ia.