Битие 12
1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
And the Lord said to Abram, Go forth out of thy land and out of thy kindred, and out of the house of thy father, and come into the land which I will shew thee.
2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
And I will make thee a great nation, and I will bless thee and magnify thy name, and thou shalt be blessed.
3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
And I will bless those that bless thee, and curse those that curse thee, and in thee shall all the tribes of the earth be blessed.
4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
And Abram went as the Lord spoke to him, and Lot departed with him, and Abram was seventy-five years old, when he went out of Charrhan.
5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
And Abram took Sara his wife, and Lot the son of his brother, and all their possessions, as many as they had got, and every soul which they had got in Charrhan, and they went forth to go into the land of Chanaan.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.
And Abram traversed the land lengthwise as far as the place Sychem, to the high oak, and the Chananites then inhabited the land.
7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.
And the Lord appeared to Abram, and said to him, I will give this land to thy seed. And Abram built an altar there to the Lord who appeared to him.
8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.
And he departed thence to the mountain eastward of Baethel, and there he pitched his tent in Baethel near the sea, and Aggai toward the east, and there he built an altar to the Lord, and called on the name of the Lord.
9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.
And Abram departed and went and encamped in the wilderness.
10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.
And there was a famine in the land, and Abram went down to Egypt to sojourn there, because the famine prevailed in the land.
11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива наглед.
And it came to pass when Abram drew nigh to enter into Egypt, Abram said to Sara his wife, I know that thou art a fair woman.
12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
It shall come to pass then that when the Egyptians shall see thee, they shall say, This is his wife, and they shall slay me, but they shall save thee alive.
13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъда добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума.
Say, therefore, I am his sister, that it may be well with me on account of thee, and my soul shall live because of thee.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
And it came to pass when Abram entered into Egypt—the Egyptians having seen his wife that she was very beautiful—
15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.
that the princes of Pharao saw her, and praised her to Pharao and brought her into the house of Pharao.
16 И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
And they treated Abram well on her account, and he had sheep, and calves, and asses, and men-servants, and women-servants, and mules, and camels.
17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.
And God afflicted Pharao with great and severe afflictions, and his house, because of Sara, Abram's wife.
18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?
And Pharao having called Abram, said, What is this thou hast done to me, that thou didst not tell me that she was thy wife?
19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.
Wherefore didst thou say, She is my sister? and I took her for a wife to myself; and now, behold, thy wife is before thee, take her and go quickly away.
20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.
And Pharao gave charge to men concerning Abram, to join in sending him forward, and his wife, and all that he had.
