Езекил 27

1 Пак Господното слово дойде към мене и рече:

Naʻe toe hoko foki ʻae folofola ʻa Sihova kiate au, ʻo pehē,

2 И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

“Ko eni, ʻe foha ʻoe tangata, ke ke fai ʻae tangilāulau koeʻuhi ko Taia;

3 Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

Pea ke pehē ki Taia, ʻa koe ʻoku tuʻu taupotu ki tahi, ko e fai fakatau ki he kakai mei he ngaahi motu lahi, ʻoku pehē ʻe Sihova ko e ʻOtua; “ʻE Taia, ʻa koe kuo ke pehē ʻe koe, Ko au ʻoku ou toulekeleka haohaoa.

4 Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

‌ʻOku aʻu atu ho ngataʻanga ki he loto tahi, pea kuo fakasanisaniʻi koe ke haohaoa ʻe hoʻo kau tufunga.

5 Направиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

Kuo nau faʻu ho ngaahi vaka mei he ngaahi ʻakau ko e fea mei Sina: kuo nau taʻanga mei he ngaahi sita ʻo Lepanoni ke ngaohi ʻae ngaahi fanā kiate koe.

6 Направиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.

Naʻe ngaohi mei he ʻoke ʻo Pesani hoʻo ngaahi fohe tauʻaʻalo; naʻe ngaohi hoʻo ngaahi hekaʻanga ʻaki ʻae lei naʻe ʻomi mei he ngaahi motu ʻo Kitimi.

7 От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.

Naʻa ke fuka ʻaki ʻae tupenu lelei naʻe tuitui fakasanisani mei ʻIsipite; ko e tupenu paʻuhiʻuhi mo e kulaʻahoʻaho mei he ʻotu motu ʻo ʻIlisa ko ia naʻa ke kofuʻaki koe.

8 Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

Ko e kakai ʻo Saitone mo ʻAvate ko hoʻo kau toutai ʻakinautolu; pea ko hoʻo kakai poto ʻiate koe, ʻE Taia, ko e kau fakahao vaka ʻakinautolu.

9 Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

Ko e kakai mātuʻa ʻo Kepale mo hono kau poto ko e tufunga foʻu vaka ʻakinautolu: pea naʻe ʻiate koe ʻae vaka mei he tahi kotoa pē mo honau kakai, ko hoʻo kau fai fakatau ʻakinautolu.

10 Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

Ko hoʻo ngaahi matatau ko e kakai ia mei Peasia pea mo Soti pea mo Futi, ko hoʻo kau toʻa ʻakinautolu; naʻa nau tautau ʻiate koe ʻae pā pea mo e tatā ki he tau; naʻa nau fakatupu ongoongolelei kiate koe.

11 Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

Naʻe kau taha mo hoʻo kau tau ʻi hoʻo ngaahi ʻā ʻae kakai ʻo ʻAvate; pea naʻe ʻi ho ngaahi fale leʻo māʻolunga ʻae kau Kamatini, naʻa nau tautau takatakai pe ʻenau ngaahi pā ʻi he ngaahi ʻā; kuo nau fakahaohaoa ʻekinautolu ho toulekeleka.

12 Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

Naʻe fakatau meiate koe ʻe Tasisi, ko e meʻa ʻi he lahi ʻo hoʻo koloa kehekehe: naʻa nau fakatau ʻi hoʻo ngaahi fakatauʻanga ʻi he siliva, mo e ukamea, mo e tini, pea mo e pulu.

13 Яван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

Ko hoʻo kau fakatau ʻa Savani, mo Tupale, pea mo Meseke, naʻa nau fakatau tangata, pea mo e ngaahi ipu palasa ʻi hoʻo fakatauʻanga.

14 Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.

Naʻe fakatau ʻae hoosi mo e kau heka hoosi, pea mo e miuli, ʻekinautolu mei he fale ʻo Tokalama.

15 Деданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

Ko hoʻo kau fakatau ʻae kakai mei Tetani; naʻe fakatau mei ho nima ʻae ngaahi motu lahi; naʻa nau ʻomi meʻaʻofa kiate koe, ko e lei mo e ʻeponi.

16 Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

Naʻe fakatau meiate koe ʻa Silia, koeʻuhi naʻe lahi ʻae meʻa naʻe ngaohi ʻiate koe; naʻa nau fakatauʻaki ʻekinautolu ʻae maka koloa, mo e kulaʻahoʻaho, mo e tuitui fakasanisani, mo e tupenu lelei, mo e feo mo e makakikila.

17 Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

Ko Siuta, mo e fonua ʻo ʻIsileli ko hoʻo kau fakatau ʻakinautolu: naʻa nau fakatauʻaki ʻae uite, mo e mula nanamu, mo e hana, mo e honi, mo e lolo, pea mo e paame.

18 Дамаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

Naʻe fakatau ʻa Tamasikusi ʻiate koe, koeʻuhi koe lahi ʻae meʻa naʻe ngaohi ʻiate koe, lahi ʻaupito ʻa hoʻo koloa; ʻi he uaine ʻo Helipone, pea mo e fulufuluʻi sipi hinehina.

19 Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

Naʻe feʻaluʻaki foki ʻi ho ngaahi fakatauʻanga ʻa Tani, pea mo Savani: naʻe fakatau ʻiate koe ʻae ukamea ngingila, mo e sinamoni, mo e ʻakau namu kakala.

20 Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

Naʻe fakatau ʻiate koe ʻe Tetani ʻae ngaahi kofu mahuʻinga ki he saliote.

21 Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.

Naʻe fakatau ʻiate koe ʻe ʻAlepea, mo e ngaahi ʻeiki ʻo Keta, ʻae fanga lami, mo e fanga sipitangata pea mo e fanga kosi: ko ʻenau meʻa fakatau ʻanautolu ia.

22 Търговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.

Ko e kau fakatau ʻo Sipa mo Laama, ko hoʻo kau fakatau ʻakinautolu: naʻa nau fakatau ʻiate koe ʻae ngaahi ʻakau namu kakala mahuʻinga mo e ngaahi maka koloa, pea mo e koula.

23 Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.

Ko hoʻo kau fakatau ʻa Halani, mo Kane, mo ʻIteni, mo e kakai fakatau mei Sipa, mo ʻAsilia, pea mo Kilimati.

24 Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.

Ko hoʻo kau fakatau ʻakinautolu ni ʻi he ngaahi koloa kehekehe, ʻi he tupenu ki hoʻo meʻa fakatau.

25 Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

Naʻe taʻanga ʻaki koe ʻe he ngaahi folau mei Tasisi ʻi ho potu fakatau: pea naʻe fakakoloaʻi koe, pea naʻe ngaohi koe ke ke nāunauʻia ʻaupito ʻi he ngaahi potu tahi ko ia.

26 Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

“Kuo ʻave koe ʻe hoʻo kau tauʻaʻalo ki he ngaahi vai lahi: kuo maumauʻi koe ʻi loto tahi ʻe he matangi hahake.

27 Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

Pea ko hoʻo koloa, mo ho fakatauʻanga, mo hoʻo meʻa fakatau, ko hoʻo kau toutai mo hoʻo kau fakahao vaka, mo e kakai foʻu vaka, mo e kau fakatau ʻiate koe, mo hoʻo kau tau kotoa pē ʻoku ʻiate koe, pea mo e kakai kotoa pē ʻoku ʻi ho lotolotonga, te nau ngalo ki loto tahi ʻi he ʻaho ʻe fakaʻauha ai koe.

28 Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

‌ʻE ngalulu ʻae ngaahi peau ʻi he pā mai ʻae tangi ʻa hoʻo kau fakahao vaka.

29 И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

Pea ʻe hifo mei honau vaka ʻakinautolu ʻoku tauʻaʻalo, mo e kau toutai, mo e kau fakahao vaka kotoa pē ʻi he tahi, pea te nau tutuʻu ai;

30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

Pea te nau hiki honau leʻo ke ongo atu kiate koe, pea te nau tangi mamahi, pea te nau lī hake ʻae efu ki honau ʻulu, pea te nau olooloʻi ʻakinautolu ʻi he efuefu:

31 ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

Pea te nau fakatelefua ʻaupito ʻakinautolu koeʻuhi ko koe, mo nau ʻai ʻae tauangaʻa, pea te nau tangi koeʻuhi ko koe ʻi he mamahi ʻo honau loto, pea fai mo e tangilāulau fakamamahi.

32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

Pea ʻi heʻenau mamahi, te nau fai ʻae tangilāulau koeʻuhi ko koe, ʻonau tangi mamahi koeʻuhi ko koe ʻo pehē, ‘Ko e kolo fē ʻoku hangē ko Taia, kuo maumauʻi ʻi he loto tahi?

33 Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

Naʻa ke fakamahu ʻae kakai tokolahi ʻi he ngaahi meʻa naʻe fetuku meiate koe ki he ngaahi potu tahi; naʻa ke fakakoloa ʻae ngaahi tuʻi ʻo māmani, ʻi he lahi ʻo hoʻo koloa mo hoʻo meʻa fakatau.

34 Сега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

‌ʻI he ʻaho ko ia ʻe maumauʻi koe ʻe he ngaahi peau ʻi he loloto ʻoe ngaahi vai, ʻe hinga ai mo koe ʻa hoʻo koloa mo hoʻo kakai kotoa pē.’

35 Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

“ʻE ofo ʻiate koe ʻae kakai kotoa pē ʻi he ngaahi ʻotu motu, pea ʻe manavahē lahi honau kau pule, te nau mata kehe ʻi heʻenau puputuʻu.

36 Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.

‌ʻE fakaʻiseʻisa ʻae kau fakatau koloaʻia ʻi he kakai kiate koe: te ke hoko koe ko e meʻa fakaʻulia; pea ʻe ʻikai te ke toe ʻi ai ʻo taʻengata.”