Изход 1

1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

Dette er navnene på Israels sønner som kom til Egypten; med Jakob kom de, hver med sitt hus:

2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,

Ruben, Simeon, Levi og Juda,

3 Исахар, Завулон, и Вениамин,

Issakar, Sebulon og Benjamin,

4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.

Dan og Naftali, Gad og Aser.

5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

De som nedstammet fra Jakob, var i alt sytti sjeler; men Josef var allerede i Egypten.

6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

Og Josef døde og alle hans brødre og hele den slekt.

7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.

Men Israels barn var fruktbare og tok sterkt til og blev mange og overmåte tallrike, og landet blev fullt av dem.

8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

Da kom det en ny konge over Egypten, som ikke visste noget om Josef.

9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

Og han sa til sitt folk: Se, israelittenes folk er større og tallrikere enn vi.

10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

Nu vel, la oss gå klokt til verks mot dem, forat de ikke skal ta mere til, og forat de ikke, om det kommer krig, skal slå sig i lag med våre fiender og føre krig mot oss og dra ut av landet.

11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

Så satte de arbeidsfogder over dem til å plage dem med tvangsarbeid; og de måtte bygge for Farao to byer til oplagssteder, Pitom og Ra'amses.

12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.

Men jo mere de plaget dem, dess mere tok de til, og dess mere bredte de sig ut, så egypterne begynte å grue for Israels barn.

13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

Og egypterne tvang Israels barn til å træle for sig,

14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

og de forbitret livet for dem med hårdt trælarbeid i ler og tegl og med alle slags trælarbeid på marken, alt det trælarbeid som de tvang dem til å gjøre.

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

Og kongen i Egypten sa til de hebraiske jordmødre - den ene av dem hette Sifra og den andre Pua -:

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

Når I hjelper de hebraiske kvinner til å føde, så skal I se efter i jordmorstolen; er det da en sønn, sa drep ham, men er det en datter, da kan hun leve.

17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца.

Men jordmødrene fryktet Gud og gjorde ikke som kongen i Egypten bød dem, men lot guttebarna leve.

18 Тогава египетския цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

Da kalte kongen i Egypten jordmødrene til sig og sa til dem: Hvorfor gjør I dette og lar guttebarna leve?

19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

Jordmødrene svarte Farao: De hebraiske kvinner er ikke som de egyptiske, de er sterkere; før jordmoren kommer til dem, har de født.

20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

Og Gud gjorde vel imot jordmødrene; og folket tok til og blev overmåte tallrikt.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

Og fordi jordmødrene fryktet Gud, gav han dem avkom.

22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Da bød Farao alt sitt folk og sa: Hver sønn som fødes, skal kastes i elven, men hver datter skal I la leve.