Изход 2
1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
Pea naʻe ʻalu ha tangata ʻoe faʻahinga ʻo Livai, ʻo na mali mo ha ʻofefine ʻo Livai.
2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
Pea naʻe feitama ʻae fefine, ʻo ne fāʻeleʻi ʻae tama: pea ʻi heʻene mamata ki hono fakaʻofoʻofa, naʻa ne fufū ia ʻi he māhina ʻe tolu.
3 Но понеже не можеше вече да се крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката край брега на реката.
Pea ʻi he ʻikai te ne kei faʻa fufū ia, naʻa ne ngaohi ha vaka louʻakau, ʻo ne pani ia ʻaki ʻae kelepulu, mo e pulu, ʻo ne ʻai ʻae tamasiʻi ki loto; pea ne tuku ia ʻi he potu ʻakau ʻi he veʻe vaitafe.
4 А сестра му стоеше от далеч, за да види какво ще му се случи.
Pea naʻe tuʻu mamaʻo atu hono tuofefine, ke vakai pe ko e hā ʻe fai kiate ia.
5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си за го донесе.
Mo ʻene ʻalu hifo ʻae ʻofefine ʻo Felo ki he vaitafe ke pālutu; pea naʻe ʻeveʻeva hono kau fefine ʻi he veʻe vaitafe; pea ʻi heʻene mamata ki he vaka ʻi he potu ʻakau, naʻa ne fekau ʻene fefine fekau ke ʻalu ʻo ʻomi ia.
6 Като го отвори, видя детето, и, ето малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
Pea ʻi heʻene toʻo hono tāpuni, pea mamata ia ki he tamasiʻi, pea vakai, naʻe tangi ʻae tamasiʻi. Pea ʻofa leva ia kiate ia, ʻo ne pehē, “Ko e tamasiʻi eni ʻae kau Hepelū.”
7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
Pea pehē leva ʻe hono tuofefine ki he ʻofefine ʻo Felo, “ʻE lelei kiate koe ʻeku ʻalu ʻo ui ha fefine toutama mei he kau Hepelū, koeʻuhi ke ne tauhi ʻae tamasiʻi maʻau?
8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
Pea talaange ʻe he ʻofefine ʻo Felo kiate ia, “ʻAlu.” Pea naʻe ʻalu ʻae taʻahine ʻo ne ui ʻae faʻē ʻae tamasiʻi.
9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете и ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
Pea pehēange ʻe he ʻofefine ʻo Felo kiate ia, “Toʻo ʻae tamasiʻi ni ʻo ʻave, mo ke tauhi ia maʻaku, pea te u totongi koe. Pea naʻe ʻave ʻe he fefine ʻae tamasiʻi, ʻo ne tauhi ki ai.
10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
Pea naʻe tupu ʻae tamasiʻi, pea naʻe ʻomi ia ki he ʻofefine ʻo Felo, pea hoko ia ko ʻene tama. Pea naʻa ne ui hono hingoa ko Mōsese: He naʻa ne pehē, “Ko e meʻa ʻi heʻeku ʻohake ia mei he vai.”
11 А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
Pea ʻi he ngaahi ʻaho ko ia kuo tupu ʻo lahi ai ʻa Mōsese, naʻe ʻeveʻeva ia kituaʻā ki hono ngaahi kāinga, ʻo ne mamata ki heʻenau ngaahi kavenga: pea naʻa ne sio ki he tangata ʻIsipite ʻoku ne taaʻi ʻae Hepelū, ko e tokotaha ʻi hono kāinga.
12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
Pea fekilokilofaki ia, pea ʻi heʻene sio ʻoku ʻikai ha tangata, naʻa ne tāmateʻi ʻae tangata ʻIsipite, ʻo ne fufū ia ʻi he ʻoneʻone.
13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
Pea ʻi heʻene ʻalu kituaʻā ʻi hono ua ʻoe ʻaho, vakai, naʻe fekeeʻi ʻae ongo tangata Hepelū: pea lea ia kiate ia naʻe fai kovi, “Ko e hā ʻoku ke taaʻi ai ho kāinga?”
14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
Pea pehē mai ʻe ia, “Ko hai naʻa ne ngaohi koe ko e ʻeiki mo e fakamaau kiate kimautolu? ʻOku ke fie tāmateʻi au, ʻo hangē ko hoʻo tāmateʻi ʻae tangata ʻIsipite?” Pea naʻe manavahē ʻa Mōsese, ʻo ne pehē, “Ta kuo ʻilo ʻae meʻa ni.”
15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
Pea ʻi he fanongo ʻa Felo ki he meʻa ni, naʻe holi ia ke tāmateʻi ʻa Mōsese. Ka naʻe hola ʻa Mōsese mei he ʻao ʻo Felo, pea naʻe ʻalu ia ʻo nofo ʻi he fonua ko Mitiane, pea nofo ia ki lalo ʻi he veʻe vaikeli.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
Pea ko e taulaʻeiki ʻo Mitiane naʻe toko fitu hono ʻofefine: pea naʻa nau haʻu ke utu ʻae vai, ʻo fakapito ʻae ngaahi ʻaiʻanga vai ke fakainu ʻae fanga manu ʻa ʻenau tamai.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
Pea naʻe haʻu ʻae kau tangata tauhi sipi ʻo tekeʻi atu ʻakinautolu: ka naʻe tuʻu hake ʻa Mōsese ʻo ne tokoni ʻakinautolu, ʻo ne fakainu ʻenau fanga manu.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.
Pea ʻi heʻenau aʻu atu kia Liueli ko e nau tamai, naʻe pehē ʻe ia, “Ko e hā kuo mou haʻu vave ai he ʻaho ni?”
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
Pea naʻa nau pehē, “Ko e tangata ʻIsipite naʻa ne fakahaofi ʻakimautolu mei he nima ʻoe kau tauhi sipi, ʻo ne utu foki [ʻae vai ]lahi kiate kimautolu, ʻo ne fakainu ʻae fanga manu.”
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
Pea pehē ʻe ia ki hono ngaahi ʻofefine, “Pea kuo ʻi fē ia? Ko e hā kuo mou tuku ai pe ʻae tangata? Ui ia, ke haʻu ʻo kai mā.”
21 И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
Pea naʻe loto lelei ʻa Mōsese ke nofo mo e tangata: pea naʻa ne foaki hono ʻofefine ko Sipola kia Mōsese.
22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
Pea ne fanauʻi kiate ia ʻae tama, pea naʻa ne ui hono hingoa ko Kesomi; he naʻa ne pehē, “Ko e muli au ʻi he fonua foʻou.”
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.
Pea kuo fuoloa ange naʻe hoko ʻae pekia ʻae tuʻi ʻo ʻIsipite: pea naʻe toʻe ʻae fānau ʻa ʻIsileli, ko e meʻa ʻi honau fakapōpulaʻi, pea naʻa nau tangi, pea naʻe aʻu hake ʻenau tangi ki he ʻOtua ko e meʻa ʻi he fakapōpulaʻi.
24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
Pea naʻe ongoʻi ʻe he ʻOtua ʻenau ngaahi toʻe, pea manatuʻi ʻe he ʻOtua ʻene fuakava kia ʻEpalahame, mo ʻAisake, pea mo Sēkope.
25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
Pea naʻe ʻafio ʻae ʻOtua ki he fānau ʻa ʻIsileli, pea naʻe tokanga ʻofa ʻae ʻOtua kiate kinautolu.
