Изход 12
1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
BOEIPA loh Moses neh Aaron te Egypt kho ah a voek.
2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
“Tahae hla he nangmih ham hla kungpuei neh kum dongkah hla khuiah khaw nangmih ham lamhma la om ni.
3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
Israel rhaengpuei boeih taengah thui lamtah, tahae kah hla rha dongah tah hlang long he a napa im ham tu pakhat, te pawt atah im pakhat ham tu pakhat tah amamih taengla lo uh saeh.
4 Но ако домашните са малцина, за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
Tu aka om lakah imkhui a vaitah atah a im neh aka yoei a imben taengah lo saeh. Hlang kah hinglu tarhing neh aka ca tarhing ah tu te boesoep pah.
5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
Boiva te a tal a hmabuet, kum khat aka lo ca te tah tuca khaw, maae khaw namamih taengla lo uh.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.
Te phoeiah tahae hla hnin hlai li hil tuemkoi la nangmih taengah om vetih kholaeh ah Israel rhaengpuei hlangping boeih loh te te ngawn uh saeh.
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
Te phoeiah a thii te lo uh saeh lamtah rhungsut so rhoi neh im kah danglo dongah pae uh saeh. A pum te a khuiah ca uh saeh.
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
Maeh te khoyin ah hmai dongkah maehkaeh la ca uh saeh lamtah vaidamding neh ankhaa caak thil uh saeh.
9 Да не ядат от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
A haeng lam khaw, tui neh a thong tih a hmin lamkhaw ca uh boeh. Tedae a lu neh a kho, a kotak khaw hmai a kaeh ni na caak eh.
10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
Te te mincang hil paih boeh, mincang hil aka coih pueng te tah hmai neh hoeh uh.
11 И така да го ядете; препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.
Te te he tlam he ca uh. Na cinghen yen uh lamtah na khokhom te na kho dongah buen uh. Na conghol te na kut dongah pom uh. BOEIPA kah Yoom he thintawn la ca uh.
12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
Te khoyin ah Egypt khohmuen long ka pah vetih, Egypt kho kah caming boeih tah hlang lamloh rhamsa hil pataeng ka ngawn ni. Te vaengah BOEIPA kamah loh Egypt pathen boeih soah tholhphu ka thung ni.
13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападна върху вас, погубителна язва.
Thii he nangmih ham im dongah miknoek la om ni. Nangmih taengah thii te ka hmuh vaengah nangmih te kang kan vetih Egypt khohmuen ka ngawn vaengah khaw kutcaihnah tlohthae te nangmih ah om mahpawh.
14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
Te phoeiah he khohnin he nangmih ham poekkoepnah la om saeh. Te vaengah BOEIPA taengah khotue neh lam uh. Na lam uh te na cadilcahma ham kumhal khosing la om saeh.
15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби от Израиля.
Hnin rhih khuiah vaidamding ca uh. A cuek hnin ah tolrhu te na im lamloh toeng uh. Tolrhu aka ca boeih tah a hinglu te a cuek hnin lamloh a rhih hnin due Israel lamloh khoe saeh.
16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.
A cuek khohnin kah a cim tingtunnah neh a rhih hnin kah a cim tingtunnah te nangmih ham om ni. Te vaengah bitat boeih he saii boel saeh. Tedae nangmih khuikah hinglu boeih loh a caak nawn te amah loh saii mai saeh.
17 Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.
Te khohnin kuelhuelh ah nangmih caempuei te, Egypt kho lamloh kang khuen dongah vaidamding te ngaithuen. Te dongah na cadilcahma kah kumhal khosing dongah khaw he khohnin he ngaithuen uh.
18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.
Lamhma ah hla sae hnin hlai li hlaem vaeng lamloh tekah hla hnin kul hnin khat hlaem duela vaidamding mah ca uh.
19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.
Hnin rhih hil na im ah tolrhu hmu boel saeh. Tolrhu aka ca boeih tah yinlai khaw, khohmuen mupoe khaw Israel rhaengpuei lamloh hinglu hnawt pah saeh.
20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.
Tolrhu aka nuen boeih tah ca uh boel lamtah na tolrhum boeih ah vaidamding mah ca uh,” a ti nah.
21 Тогава на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.
Te phoeiah Moses loh Israel kah a hamca boeih te a khue tih amih te, “Dangrhoek uh laeh, namah huiko ham boiva te namamih loh lo uh lamtah Yoom maeh te ngawn uh laeh.
22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излиза от къщната си врата до утринта.
Te phoeiah pumpiding bong at lo uh lamtah baeldung dongkah thii khuiah nuem uh. Baeldung khuikah thii te danglo so neh rhungsut rhoi dongah hluk uh. Nangmih te hlang pakhat khaw mincang hil a im thohka lamloh moe uh boeh.
23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмини вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.
Egypt vuek ham BOEIPA loh a pah vaengah danglo dongkah neh rhungsut rhoi dongkah thii te a hmuh vetih a kan ni. Vuek hamla na im thohka ah kun cakhaw BOEIPA loh kutcaihnah la n'khueh mahpawh.
24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.
He ol he namah ham neh na ca ham khaw kumhal kah oltlueh la ngaithuen laeh.
25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.
Nangmih taengah a thui vanbangla BOEIPA loh m'paek ham khohmuen la na pawk uh tue om bitni. Te vaengah he kah thothuengnah he ngaithuen uh.
26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?
Na ca rhoek loh nangmih taengah, ‘Nangmih kah he mebang thothuengnah nim?’ aka ti khaw om ni.
27 Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.
Te vaengah, ‘He tah BOEIPA kah Yoom hmueih ni. Amah loh Egypt kah Israel ca imkhui te a kan dongah Egypt te a vuek tih mamih imkhui te n'huul,’ ti nah,” a ti nah. Te phoeiah pilnam te buluk tih a bawk uh.
28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
A caeh uh phoeiah khaw BOEIPA loh Moses neh Aaron a uen te, a saii rhoi vanbangla Israel ca rhoek long khaw a saii uh.
29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.
Te phoeiah khoyin boengli a pha vaengah BOEIPA loh a ngolkhoel dongah aka ngol Pharaoh caming lamloh tangrhom im kah tamna caming neh rhamsa caming boeih, Egypt khohmuen kah caming boeih te a ngawn.
30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
Te dongah Pharaoh amah neh a sal boeih neh Egypt boeih tah khoyin ah thoo uh. Te vaengah aka duek pawh imkhui a om pawt dongah Egypt ah pangngawlnah muep om.
31 И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте, изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;
Amah khoyin ah Moses neh Aaron te a khue tih, “Thoo lamtah ka pilnam lakli lamloh namah neh Israel ca rhoek khaw nong uh laeh. Na thui bangla cet uh lamtah YAHWEH te thothueng uh.
32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.
Na boiva khaw, na saelhung khaw na thui uh bangla khuen uh. Cet uh lamtah kai khaw yoethen m'pae uh,” a ti nah.
33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.
Egypt loh, “Kaimih boeih ka duek uh coeng,” a ti uh. Te dongah amih te khohmuen lamloh tueih paitok ham te pilnam a cahawh.
34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.
Te dongah pilnam loh a vaidambael dongkah tol a phul hlan a vaidamtlam te a himbai neh a boep uh tih a laengpang dongah a koh uh.
35 А израилтяните бяха постъпили както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;
Israel ca rhoek long khaw Moses ol bangla a saii tih Egypt rhoek taengah cak hnopai neh sui hnopai neh himbai te a hoe uh.
36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.
BOEIPA loh pilnam te Egypt mikhmuh ah mikdaithen la a khueh coeng dongah a hoe uh bangla Egypt kah te a huul pa uh.
37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.
Te vaengah Sukkoth Raameses lamloh Israel ca rhoek aka cet te camoe a hoep phoeiah tongpa rhalkap thawng ya rhuk tluk lo uh.
38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.
Namcom khaw amih taengah muep cet uh tih boiva neh saelhung boiva neh bahoeng yet uh.
39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.
Egypt lamloh a khuen vaidamtlam te tol a phul pawt dongah vaidamding buh la a kaeng uh. Egypt lamloh a haek uh vaengah uelh ham a coeng pawt dongah amamih ham lampu khaw a saii uh moenih.
40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.
Israel ca rhoek loh a tolrhum nah tih Egypt ah kho a sak uh te kum ya li neh kum sawmthum lo coeng.
41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всички войнства Господни излязоха из Египетската земя.
Kum ya li neh kum sawmthum a bawtnah te a pha coeng. Te khohnin kuelhuelh te a pha vaengah tah BOEIPA kah caempuei boeih te Egypt kho lamloh khoe uh.
42 Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.
Tekah haknah hlaem ah BOEIPA loh amih te Egypt kho lamkah a khuen. He khoyin he Israel ca boeih kah cadilcahma ham BOEIPA taengkah haknah la om.
43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;
Te phoeiah BOEIPA loh Moses neh Aaron te, “Yoom kah khosing he tah, kholong ca boeih long tah te te ca boel saeh.
44 обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.
Tedae sal boeih khaw tangka neh a lai hlang te na rhet pah coeng atah te te ca saeh.
45 Никой пришелец или наемник да не яде от нея.
Lampah neh kutloh long khaw te te ca boel saeh.
46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.
Im pakhat ah ca saeh. Maeh te imkhui lamloh tol la khuen boel saeh. A rhuh khaw a khuiah paep sak boeh.
47 Цялото общество израилтяни ще я пазят.
Israel rhaengpuei boeih loh te te saii saeh.
48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека да пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.
Na taengah yinlai bakuep tih BOEIPA taengkah Yoom ka saii eh a ti atah tongpa boeih te rhet pah saeh. Te daengah ni te te a saii vaengah nuen van vetih khohmuen mupoe bangla a om eh. Tedae pumdul boeih tah te te ca boel saeh.
49 Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.
Olkhueng he mupoe taeng neh nangmih lakli kah aka bakuep yinlai taengah pakhat la om saeh,” a ti nah.
50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
Te dongah BOEIPA loh a uen tih Moses neh Aaron loh a saii bangla Israel ca rhoek loh boeih a saii uh.
51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.
Te khohnin kuelhuelh ah ni BOEIPA loh Israel ca rhoek te Egypt kho lamloh a caempuei neh a khuen.
