Еклесиаст 9

1 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

[I saw] that the righteous, and the wise, and their works, are in the hand of God: yea, there is no man that knows either love or hatred, [though] all are before their face.

2 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

Vanity is in all: there is one event to the righteous, and to the wicked; to the good, and to the bad; both to the pure, and to the impure; both to him that sacrifices, and to him that sacrifice not: as is the good, so is the sinner: as is the swearer, even so is he that fears an oath.

3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

There is this evil in all that is done under the sun, that there is one event to all: yea, the heart of the sons of men is filled with evil, and madness is in their heart during their life, and after that [they go] to the dead.

4 Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

for who is he that has fellowship with all the living? there is hope [of him]: for a living dog is better than a dead lion.

5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

For the living will know that they shall die: but the dead know nothing, and there is no longer any reward to them; for their memory is lost.

6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

also their love, and their hatred, and their envy, have now perished; yea, there is no portion for them any more for ever in all that is done under the sun.

7 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

Go, eat thy bread with mirth, and drink thy wine with a joyful heart; for now God has favourably accepted thy works.

8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

Let thy garments be always white; and let not oil be wanting on thine head.

9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

And see life with the wife whom thou lovest all the days of the life of thy vanity, which are given thee under the sun: for that is thy portion in thy life, and in thy labour wherein thou labourest under the sun.

10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш. (Sheol h7585)

Whatsoever thine hand shall find to do, do with all thy might; for there is no work, nor device, nor knowledge, nor wisdom, in Hades wither thou goest. (Sheol h7585)

11 Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, nor yet bread to the wise, nor yet wealth to men of understanding, nor yet favour to men of knowledge; for time and chance will happen to them all.

12 Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

For surely man also knows not his time: as fishes that are taken in an evil net, and as birds that are caught in a snare; even thus the sons of men are snared at an evil time, when it falls suddenly upon them.

13 И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма: )

This I also saw [to be] wisdom under the sun, and it is great before me:

14 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

[suppose there were] a little city, and few men in it; and there should come against it a great king, and surround it, and build great mounds against it;

15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

and should find in it a poor wise man, and he should save the city through his wisdom: yet no man would remember that poor man.

16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

And I said Wisdom is better than power: yet the wisdom of the poor man is set at nought, and his words not listened to.

17 Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

The words of the wise are heard in quiet more than the cry of them that rule in folly.

18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

Wisdom is better than weapons of war: and one sinner will destroy much good.