Еклесиаст 5

1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Guarda tus pies cuando entras en la casa de Dios. Acercarse (a Él) para escuchar vale más que los sacrificios de los necios, que no saben hacer más que el mal.

2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

No abras inconsideradamente tu boca, ni sea ligero tu corazón en proferir palabras delante de Dios; porque Dios está en el cielo, y tú en la tierra; por eso sean pocas tus palabras.

3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

Pues de los muchos trabajos vienen los sueños; y del mucho hablar las palabras necias.

4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

Si haces a Dios un voto, no tardes en cumplirlo, porque Él no otorga favores a los necios; tú cumple lo prometido.

5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Mejor es no hacer voto alguno, que hacerlo sin darle cumplimiento.

6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

No sea tu lengua ocasión de que peque tu cuerpo, ni digas después ante el ángel que fue inadvertencia, para que no se enoje Dios a causa de tu palabra y destruya la obra de tus manos.

7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Pues donde hay mucho sueño, hay también muchas vanidades y muchas palabras. Tú teme a Dios.

8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

Si ves en una provincia la opresión del pobre y la violación del derecho y de la justicia, no te sorprendan tales cosas. Otro (más) alto vela sobre el que es alto; y sobre ellos hay quienes son más altos todavía.

9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

El fruto del campo es para todos; aun el rey vive del campo.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

El que ama la plata no se sacia de ella y el que ama las riquezas no aprovecha sus frutos. También esto es vanidad.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

Creciendo la hacienda, crece el número de los que de ella comen; ¿qué provecho tiene entonces su dueño sino el verlo con sus ojos?

12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

Dulce es el sueño del que trabaja, coma poco, coma mucho; pero al rico su hartura no le deja dormir.

13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

Hay otro mal grave que he visto debajo del sol: riquezas guardadas para mal de su dueño.

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

Pues se pierde esa riqueza por un infortunado suceso, y los hijos que engendró ya no tienen nada en la mano.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

Desnudo como salió del seno de su madre, así volverá para ir como vino, sin recibir nada por su trabajo que pueda llevar en su mano.

16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

También esto es una desdicha enorme: que precisamente como vino, así se haya de volver. ¿Qué le aprovecha el haber trabajado para el viento?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¡Y comió todos los días a obscuras, entre muchas penas, dolencias y enojos!

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

Por tanto, he aquí lo que me pareció conveniente y agradable: que el hombre coma y beba y disfrute, en todo su trabajo, de los bienes, por los cuales se afana debajo del sol, durante los días de vida que Dios le conceda; porque tal es su destino.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

Y cuando Dios da a un hombre riquezas y hacienda, y también la facultad de comer de ellas, y disfrutar de la parte que le toca, y alegrarse con (el fruto de) su trabajo, esto es un don de Dios.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

Pues no tiene muchas preocupaciones en los días de su vida, porque Dios le colma de gozo el corazón.