Второзаконие 9
1 Слушай, Израилю; днес ти преминаваш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,
“Fanongo, ʻE ʻIsileli: ʻoku ke ʻalu he ʻaho ni ki he kauvai ʻe taha ʻo Sioatani, ke ʻalu ke maʻu ʻae ngaahi puleʻanga ʻoku lahi hake mo mālohi lahi ʻiate koe, ʻae ngaahi kolo ʻoku lahi, mo mole ki langi ʻa honau ʻā.
2 люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?
Ko e kakai lalahi mo lōloa, ko e fānau ʻae kau ʻAnaki ʻakinautolu ʻoku ke ʻiloʻi, pea kuo ke fanongo ʻae lau ki ai, ʻo pehē, Ko hai ʻe faʻa tuʻu ʻi he ʻao ʻoe fānau ʻa ʻAnaki!
3 Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.
Ko ia ke ke ʻilo he ʻaho ni, ko Sihova ko ho ʻOtua ko ia ia ʻoku ʻalu muʻomuʻa ʻiate koe; hangē ko e afi fakaʻauha te ne fakaʻauha ʻakinautolu, pea ʻe tulaki hifo ʻe ia ʻakinautolu ʻi ho ʻao: ko ia te ke kapusi ai ʻakinautolu kituʻa, ʻo fakaʻauha vave ʻakinautolu, ʻo hangē ko e folofola ʻa Sihova kiate koe.
4 А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.
ʻOua naʻa ke lea ʻe koe ʻi ho loto, ʻoka hili hono kapusi kituʻa ʻakinautolu ʻe Sihova ko ho ʻOtua mei ho ʻao, ʻo pehē, Ko e meʻa ʻi heʻeku māʻoniʻoni ko ia kuo ʻomi ai au ʻe Sihova ke u maʻu ʻae fonua ni: ka ko e meʻa ʻi he angakovi ʻoe ngaahi puleʻanga ni, ko ia ʻoku kapusi ai ʻe Sihova ʻakinautolu kituʻa mei ho ʻao.
5 Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.
ʻOku ʻikai ko e meʻa ʻi hoʻo māʻoniʻoni, pe ʻi he angatonu ʻo ho loto, ʻoku ke ʻalu ke maʻu honau fonua: ka ko e meʻa ʻi he angakovi ʻoe ngaahi puleʻanga ni ko ia ʻoku kapusi ai kituʻa ʻakinautolu ʻe Sihova ko ho ʻOtua mei ho ʻao, pea koeʻuhi ke ne fakamoʻoni ki he folofola ʻaia naʻe fuakava ai ʻa Sihova ki hoʻo ngaahi tamai, ko ʻEpalahame, mo ʻAisake, mo Sēkope.
6 Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.
Ko ia ke ke ʻilo, ʻoku ʻikai foaki ʻe Sihova ko ho ʻOtua ʻae fonua lelei ni kiate koe ke ke maʻu ia ʻi hoʻo māʻoniʻoni: he ko e kakai kia kekeva ʻakimoutolu.
7 Помни и да не забравиш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.
“Ke ke manatu, pea ʻoua naʻa fakangalongaloʻi, ʻa hoʻo fakatupu ʻae houhau ʻo Sihova ko ho ʻOtua ʻi he toafa: talu ʻae ʻaho naʻa ke hiki ai mei he fonua ko ʻIsipite, ʻo aʻu ki hoʻomou hoko ki he potu ni, kuo mou fai angatuʻu kia Sihova.
8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.
Pea ʻi Holepi foki naʻa mou fakatupu ʻae houhau ʻo Sihova, ko ia naʻe houhau ai ʻa Sihova kiate kimoutolu ke fakaʻauha ʻakimoutolu.
9 Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям или да пия вода.
ʻI heʻeku ʻalu hake ki he moʻunga ke maʻu ʻae ongo maka lafalafa, ʻae ongo maka ʻoe fuakava ʻaia naʻe fai ʻe Sihova mo kimoutolu, pea ne u nofo ʻi he moʻunga ʻi he ʻaho ʻe fāngofulu mo e pō ʻe fāngofulu, naʻe ʻikai te u kai mā pe inu vai:
10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.
Pea naʻe tuku mai kiate au ʻe Sihova ʻae ongo maka lafalafa kuo tohi ʻaki ʻae louhiʻi nima ʻoe ʻOtua; pea naʻe tohi ʻi ai ʻo fakatatau ki he ngaahi lea kotoa pē ʻaia naʻe folofola ai ʻa Sihova kiate kimoutolu ʻi he moʻunga mei he lotolotonga ʻoe afi ʻi he ʻaho ʻae fakataha.
11 (В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).
Pea hili ʻae ʻaho ʻe fāngofulu mo e pō ʻe fāngofulu, naʻe hoko ʻo pehē, naʻe tuku mai kiate au ʻe Sihova ʻae ongo maka lafalafa, ʻio, ʻae ongo maka lafalafa ʻoe fuakava.
12 А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им зоповядах; направиха си изваян идол.
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kiate au, ‘Tuʻu hake pea ke ʻalu vave hifo mei heni; he ko ho kakai ʻaia kuo ke ʻomi kituʻa mei ʻIsipite kuo nau fakahalaʻi ʻakinautolu; kuo nau tafoki leva mei he hala ʻaia naʻaku fekau ai ʻakinautolu; kuo nau ngaohi maʻanautolu ʻae meʻa fakatātā kuo haka.’
13 Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kiate au foki, ʻo pehē, ‘Kuo u mamata ki he kakai ni, pea vakai, ko e kakai kia kekeva ʻakinautolu:
14 остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.
Tuku ai pe au, koeʻuhi ke u fakaʻauha ʻakinautolu, pea tāmateʻi honau hingoa mei he lalo langi: pea te u fakatupu ʻiate koe ha hako mālohi mo lahi hake ʻiate kinautolu.’
15 И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.
Pea naʻaku tafoki ʻo ʻalu hifo ai mei he moʻunga, pea naʻe vela ʻae moʻunga ʻi he afi: pea naʻe ʻi hoku nima ʻae ongo maka lafalafa ʻoe fuakava.
16 Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.
Pea naʻaku sio, pea vakai, kuo mou fai angahala kia Sihova ko homou ʻOtua, pea kuo mou ngaohi ha fakatātā haka ki he pulu mui: ne mou tafoki vave mei he hala ʻaia naʻe fekau ʻe Sihova kiate kimoutolu.
17 Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.
Pea naʻaku ʻave ʻae ongo maka lafalafa ʻo lī ia mei hoku ongo nima pea naʻe maumau ia ʻi homou ʻao.
18 После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.
Pea naʻaku fakafoʻohifo ʻi he ʻao ʻo Sihova, ʻo hangē ko [ʻeku ]muʻaki fai, ʻi he ʻaho ʻe fāngofulu mo e pō ʻe fāngofulu: naʻe ʻikai te u kai ha mā, pe inu ha vai, ko e meʻa ʻi hoʻomou ngaahi angahala ʻaia naʻa mou angahala ai, ʻi he fai kovi ʻi he ʻao ʻo Sihova, ke fakatupu hono houhau.
19 Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.
He naʻaku manavahē ʻi he houhau pea ʻi he houhau vela, ʻaia naʻe houhau ʻaki ʻe Sihova kiate kimoutolu ke fakaʻauha ʻakimoutolu. Ka naʻe tokanga ʻa Sihova kiate au ʻi he kuonga ko ia foki.
20 Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.
Pea naʻe houhau lahi ʻa Sihova kia ʻElone ke fakaʻauha ia: pea naʻaku lotua ʻa ʻElone foki ʻi he kuonga ko ia.
21 И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.
Pea ne u ʻave hoʻomou angahala, ko e ʻuhiki pulu naʻa mou ngaohi, pea tutu ia ʻaki ʻae afi, pea malamalaki ia, peau momomomosi ia ke iiki ʻaupito, ʻo tatau mo e efuefu: pea naʻaku lī ʻa hono efuefu ki he vaitafe naʻe ʻalu hifo mei he moʻunga.
22 Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.
Pea ʻi Tapela, mo Masa, pea ʻi Kipiloti-Hateva, naʻa mou fakatupu ʻae houhau ʻo Sihova.
23 После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете наред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.
Pea ʻi he fekau ʻa Sihova ʻakimoutolu mei Ketesi-Pania, ʻo pehē, Mou ʻalu hake ʻo maʻu ʻae fonua ʻaia kuo u foaki kiate kimoutolu: naʻa mou angatuʻu ai ki he fekau ʻa Sihova ko homou ʻOtua, pea naʻe ʻikai te mou tui kiate ia, pe tokanga ki hono leʻo.
24 От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.
Kuo mou angatuʻu kia Sihova talu mei he ʻaho naʻaku ʻilo ai ʻakimoutolu.
25 И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.
Naʻe pehē pe ʻa ʻeku fakatōmapeʻe au ʻi he ʻao ʻo Sihova ʻi he ʻaho ʻe fāngofulu mo e pō ʻe fāngofulu, ʻo hangē ko ʻeku tomuʻa fai ia; ko e meʻa ʻi he pehē ʻe Sihova te ne fakaʻauha ʻakimoutolu.
26 Молех се Господу, както казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.
Ko ia ne u lotu ai kia Sihova, ʻo pehē, ‘ʻE Sihova ko e ʻOtua, ʻoua naʻa ke fakaʻauha ho kakai mo ho tofiʻa, ʻaia kuo ke huhuʻi ʻi hoʻo māfimafi, ʻaia kuo ke ʻomi mei ʻIsipite ʻaki ʻae nima mālohi.
27 Спомни слугите си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,
Manatu ki hoʻo kau tamaioʻeiki, ko ʻEpalahame, mo ʻAisake, mo Sēkope; ʻoua naʻa ke ʻafio ki he talangataʻa ʻae kakai ni, pe ki heʻenau angakovi, pe ko ʻenau angahala:
28 да не би да рекат жителите на земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.
Telia naʻa lau pehē ʻe he fonua naʻa ke ʻomi ʻakimautolu mei ai, Ko e meʻa ʻi he ʻikai mafai ʻe Sihova ke ʻomi ʻakinautolu ki he fonua ʻaia naʻa ne talaʻofa kiate kinautolu, pea ko e meʻa ʻi heʻene ʻita kiate kinautolu, ko ia kuo ne ʻomi ai ʻakinautolu kituaʻā ke tāmateʻi ʻakinautolu ʻi he toafa.
29 А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.
Ka ko e moʻoni ko ho kakai ʻakinautolu mo ho tofiʻa, ʻaia naʻa ke ʻomi kituaʻā ʻi ho mālohi lahi pea ʻi ho nima kuo mafao.’
