Второзаконие 4

1 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

Pea ko eni ʻe ʻIsileli, “Ke ke tokanga ki he ngaahi tuʻutuʻuni, mo e ngaahi fakamaau, ʻaia ʻoku ou ako ʻaki kiate kimoutolu, ke mou fai ia, koeʻuhi ke mou moʻui, pea ʻalu ʻo maʻu ʻae fonua ʻaia ʻoku foaki ʻe Sihova ko e ʻOtua ʻo hoʻomou ngaahi tamai kiate kimoutolu.

2 Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

‌ʻOua naʻa mou fakalahi ki he lea ʻaia ʻoku ou fekau kiate kimoutolu, pea ʻoua naʻa mou fakasiʻisiʻi ia, koeʻuhi ke mou tauhi ʻae ngaahi fekau ʻa Sihova ko homou ʻOtua ʻaia ʻoku ou fekau kiate kimoutolu.

3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Kuo mamata ʻe homou mata ʻaia naʻe fai ʻe Sihova koeʻuhi ko Peali-Peoli: he ko e kau tangata kotoa pē naʻe muimui ʻia Peali-Peoli, kuo fakaʻauha ʻakinautolu ʻe Sihova ko homou ʻOtua meiate kimoutolu.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

Ka ko kimoutolu naʻe pikitai kia Sihova ko homou ʻOtua ʻoku mou moʻui kotoa pē he ʻaho ni.

5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

“Vakai, kuo u ako ʻaki kiate kimoutolu ʻae ngaahi tuʻutuʻuni, mo e ngaahi fakamaau, ʻio, ʻo hangē ko e fekau ʻa Sihova ko hoku ʻOtua kiate au, koeʻuhi ke mou fai pehē ʻi he fonua ʻaia ʻoku mou ʻalu ke nofo ai.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

Ko ia ke mou tauhi mo fai ki ai; he ko hoʻomou poto ia, mo hoʻomou ʻiloʻanga ʻi he ʻao ʻoe ngaahi puleʻanga, ʻaia ʻe fanongo ki he ngaahi tuʻutuʻuni ni kotoa pē, ʻonau pehē, ‘Ko e moʻoni ko e puleʻanga lahi ni ko e kakai poto mo faʻa ʻilo.’

7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

He ko e fē ha kakai ʻoku pehē ni hono lahi, ʻaia ʻoku ofi pehē ni ʻae ʻOtua kiate kinautolu, ʻo hangē ko Sihova ko hotau ʻOtua mo ʻene ofi ʻi he ngaahi meʻa kotoa pē ʻoku tau kole ai kiate ia?

8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

Pea ko e fē ha kakai ʻoku pehē ni hono lahi ʻaia kuo maʻu ʻae ngaahi tuʻutuʻuni mo e ngaahi fakamaau māʻoniʻoni, ʻo tatau mo e fono ni kotoa pē, ʻaia ʻoku ou fokotuʻu ʻi homou ʻao he ʻaho ni?

9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Ka ke vakai pe kiate koe pea tauhi ʻi he fakamātoato ho laumālie, telia naʻa ngalo ʻiate koe ʻae ngaahi meʻa kuo mamata ki ai ho mata, pea telia naʻa nau mahuʻi mei ho loto ʻi he ʻaho kotoa pē ʻo hoʻo moʻui: ka ke ako ʻaki ia ki ho ngaahi foha, pea ki he fānau ʻa ho ngaahi foha;

10 предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

‌ʻAe ʻaho ko ia naʻa ke tuʻu ai ʻi he ʻao ʻo Sihova ko ho ʻOtua ʻi Holepi, ʻaia naʻe folofola ai ʻa Sihova kiate au, ‘Ke ke fakakātoa ʻae kakai kenau fakataha kiate au, pea te u fakaongo atu ʻeku ngaahi lea kiate kinautolu, koeʻuhi kenau ʻilo ke manavahē kiate au ʻi he ʻaho kotoa pē ʻaia tenau moʻui ai ʻi māmani, pea kenau akonakiʻi ʻenau fānau.’

11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

Pea naʻa mou haʻu ʻo ofi ʻo tuʻu ʻi he lalo moʻunga; pea naʻe vela ʻae moʻunga ʻi he afi ʻo aʻu atu ki he loto langi, ʻi he fakapoʻuli, mo e ngaahi ʻao, mo e poʻuli matolu.

12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

Pea naʻe folofola ʻa Sihova kiate kimoutolu mei he loto afi: naʻa mou ongoʻi ʻae leʻo ʻoe ngaahi lea, ka naʻe ʻikai te mou mamata ki ha meʻa fakatātā; naʻa mou ongoʻi ʻae leʻo pe.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

Pea naʻa ne fakapapau kiate kimoutolu ʻene fuakava, ʻaia naʻa ne fekau ke mou fai, ʻio, ko e fekau ʻe hongofulu; pea naʻa ne tohi ia ʻi he maka lafalafa ʻe ua.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

Pea naʻe fekau kiate au ʻe Sihova ʻi he kuonga ko ia ke u ako ʻaki kiate kimoutolu ʻae ngaahi tuʻutuʻuni mo e ngaahi fakamaau, koeʻuhi ke mou fai ia ʻi he fonua ʻaia ʻoku mou ʻalu atu ke maʻu.

15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

Ko ia ke mou faʻa vakai kiate kimoutolu; he naʻe ʻikai te mou mamata ki ha meʻa fakatātā ʻi he ʻaho naʻe folofola ai ʻa Sihova kiate kimoutolu ʻi Holepi mei he loto afi:

16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

Telia naʻa mou fakahalaʻi ʻakimoutolu, ʻo tā haʻamou meʻa fakatātā, ko e fakatātā ʻo ha meʻa ʻe taha, pe ko e fakatātā ʻo ha tangata pe ha fefine,

17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

Pe ko e fakatātā ʻo ha manu ʻoku ʻi he fonua, pe ko e fakatātā ʻo ha manu kapakau ʻoku puna ʻi he ʻatā,

18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

Pe ko e fakatātā ʻo ha manu ʻoku totolo ʻi he kelekele, pe ko e fakatātā ʻo ha ika ʻoku ʻi he ngaahi vai ʻi lalo ʻi he fonua:

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

Pea telia naʻa ke hanga hake ho mata ki he langi, pea sio ki he laʻā, mo e māhina, mo e ngaahi fetuʻu, ʻio ʻae ngaahi meʻa kotoa pē ʻi he langi, pea fakahēʻi koe ke lotu ki ai, ʻo tauhi ia, ʻaia kuo vaheʻi ʻe Sihova ko ho ʻOtua ki he ngaahi puleʻanga ʻoku ʻi he lalo langi kotoa pē.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

Ka kuo toʻo ʻakimoutolu ʻe Sihova, ʻo ne ʻomi ʻakimoutolu mei he tutuʻanga ukamea, ʻio, mei ʻIsipite, ke [mou ]hoko kiate ia ko e kakai ʻo hono tofiʻa, ʻo hangē ko ia he ʻaho ni.

21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

Pea naʻe houhau foki ʻa Sihova kiate au koeʻuhi ko kimoutolu, pea ne fuakava ʻe ʻikai te u ʻalu au ki he kauvai ʻe taha ʻo Sioatani, pea ʻe ʻikai te u ʻalu ki he fonua lelei ko ia, ʻaia ʻoku foaki ʻe Sihova ko ho ʻOtua kiate koe ko ho tofiʻa:

22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

Ka kuo pau pe ke u mate ʻi he fonua ni, kuo pau ʻe ʻikai te u aʻa ʻi Sioatani: ka ʻe Lakaatu ʻakimoutolu, ʻo maʻu ʻae fonua lelei ko ia.

23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

Vakai lelei kiate kimoutolu, telia naʻa mou fakangaloʻi ʻae fuakava ʻa Sihova ko homou ʻOtua, ʻaia kuo fai ʻe ia mo kimoutolu, pea mou ngaohi haʻamou fakatātā kuo tā, pe ko e fakatātā ki ha meʻa ʻe taha, ʻaia kuo fakatapui ai koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua.

24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

He ko Sihova ko ho ʻOtua ko e afi fakaʻauha, ʻio, ko e ʻOtua fuaʻa.

25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

ʻOka tupu ʻiate koe ʻae fānau, mo e fānau ʻae fānau, pea kuo fuoloa hoʻomou nofo ʻi he fonua, pea kuo mou fakahalaʻi ʻakimoutolu, ʻo ngaohi ha fakatātā kuo tā, pe ko e fakatātā ki ha meʻa ʻe taha, pea mou fai kovi, ʻi he ʻao ʻo Sihova ko ho ʻOtua, ke fakatupu hono houhau:

26 днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

‌ʻOku ou ui ki he langi mo māmani ke fakamoʻoni kiate kimoutolu he ʻaho ni, koeʻuhi ʻe vave ʻa hoʻomou ʻauha ʻaupito mei he fonua ʻaia ʻoku mou aʻa ʻi Sioatani ke nofo ai; ʻe ʻikai te mou fakatolonga homou ngaahi ʻaho ʻi ai, ka ʻe ʻauha ʻaupito ʻakimoutolu.

27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

Pea ʻe fakahēʻi ʻakimoutolu ʻe Sihova ki he ngaahi puleʻanga, pea ʻe fakatoe ʻakimoutolu ke tokosiʻi ʻi he lotolotonga ʻoe kakai taʻelotu ʻaia ʻe tataki ʻakimoutolu ki ai ʻe Sihova.

28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

Pea te mou tauhi ʻi ai ʻae ngaahi ʻotua, ko e ngāue ʻae nima ʻoe kau tangata, ʻae ʻakau mo e maka, ʻaia ʻoku ʻikai mamata, pe ongoʻi, pe kai, pe nanamu.

29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

Ka ko eni, kapau te ke kumi mei ai ʻa Sihova ko ho ʻOtua, te ke ʻilo ia, kapau ʻoku ke kumi ia ʻaki ho loto kotoa mo ho laumālie kotoa.

30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

‌ʻOka moʻua koe ʻi he mamahi, pea kuo hoko ʻae ngaahi meʻa ni kotoa pē kiate koe, ʻio ʻi he ngaahi ʻaho ʻamui, kapau te ke tafoki kia Sihova ko ho ʻOtua, pea ke fai talangofua ki hono leʻo;

31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

(He ko Sihova ko ho ʻOtua, ko e ʻOtua ʻaloʻofa; ) ʻe ʻikai te ne liʻaki koe, pe fakaʻauha koe, pe fakangaloʻi ʻae fuakava ʻa hoʻo ngaahi tamai ʻaia naʻa ne fuakava ai kiate kinautolu.

32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

He ko eni, ke ke fehuʻi ki he ngaahi ʻaho kuo ʻosi, ʻaia naʻe ʻi muʻa ʻiate koe, talu ʻae ʻaho naʻe fakatupu ai ʻe he ʻOtua ʻae tangata ʻi māmani, pea fehuʻi mei he potu ʻe taha ʻoe langi ʻo aʻu ki hono potu ʻe taha, pe naʻe ʻi ai ha meʻa pehē ʻo hangē ko e meʻa lahi ni, pe kuo ai ha fanongo ki ha meʻa pehē?

33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Pe naʻe ai ha kakai naʻe fanongo ki he leʻo ʻoe ʻOtua ʻoku folofola mei he loto afi, ʻo hangē ko hoʻo ongoʻi, pea moʻui?

34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Pe kuo finangalo ʻae ʻOtua ke ʻalu ʻo toʻo kiate ia ha kakai mei he lotolotonga ʻoe puleʻanga kehe, ʻi he ngaahi ʻahiʻahi, mo e ngaahi fakaʻilonga, ʻi he ngaahi mana, pea ʻi he tau, pea ʻi he nima māfimafi, pea ʻi he nima kuo mafao, pea ʻi he ngaahi meʻa fakailifia lahi, ʻo hangē ko e ngaahi meʻa kotoa pē naʻe fai ʻe Sihova ko homou ʻOtua kiate kimoutolu ʻi ʻIsipite ʻi homou ʻao?

35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

Naʻe fakahā ia kiate koe, koeʻuhi ke ke ʻilo ko Sihova ko ia ko e ʻOtua; ʻoku ʻikai ha tokotaha mo ia,

36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Naʻa ne ngaohi koe ke ke ongoʻi hono leʻo mei he loto langi, koeʻuhi ke ne akonakiʻi koe: pea naʻa ne fakahā kiate koe ʻi māmani ʻene afi lahi; pea naʻa ke ongoʻi ʻene ngaahi folofola mei he loto afi.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

Pea ko e meʻa ʻi heʻene ʻofa ki hoʻo ngaahi tamai, ko ia kuo ne fili ai honau hako ki mui ʻiate kinautolu, ʻo ne ʻomi koe kituaʻā ʻi hono ʻao ʻi hono mālohi lahi mei ʻIsipite;

38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

Ke kapusi atu ʻae ngaahi puleʻanga mei ho ʻao, ʻoku lahi hake mo mālohi lahi ʻiate koe, ke ʻomi koe ki loto, ke foaki kiate koe honau fonua, ko ho tofiʻa, ʻo hangē ko ia he ʻaho ni.

39 Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Ko ia ke ke ʻilo he ʻaho ni, pea fakakaukau ki ai ʻi ho loto, ko Sihova ko ia ko e ʻOtua ʻi he langi ʻi ʻolunga, pea ʻi māmani ʻi lalo ni: ʻoku ʻikai mo ha tokotaha.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

Ko ia ke ke tauhi ʻene ngaahi tuʻutuʻuni, mo ʻene ngaahi fekau, ʻaia ʻoku ou fekau ai kiate koe he ʻaho ni, koeʻuhi ke hoko ʻae lelei kiate koe, pea mo hoʻo fānau kimui ʻiate koe, pea koeʻuhi ke ke fakatolonga ai ho ngaahi ʻaho ʻi māmani, ʻaia ʻoku foaki kiate koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua ʻo taʻengata.”

41 Тогава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Pea naʻe toki vaheʻi ʻe Mōsese ʻae kolo ʻe tolu ʻi he kauvai ki heni ʻo Sioatani ki he feituʻu hahake;

42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

Koeʻuhi ke hola ki ai ʻae tāmate faainoa, ʻaia kuo tāmate lavenoaʻia ai hono kaungāʻapi, pea naʻe ʻikai fehiʻa kiate ia ʻi he ngaahi ʻaho kuo hili; pea koeʻuhi ʻi heʻene hola ki he kolo ʻe taha ʻoe ngaahi kolo ni ke ne moʻui ai:

43 Те бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Ko Peseli ʻi he toafa, ʻi he potu fonua toafa ʻoe faʻahinga ʻo Lupeni mo Lemoti ʻi Kiliati, ʻoe faʻahinga ʻo Kata mo Kolani ʻi Pesani, ʻi he faʻahinga ʻo Manase.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

Pea ko eni ʻae fono naʻe fokotuʻu ʻe Mōsese ʻi he ʻao ʻoe fānau ʻa ʻIsileli:

45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

Ko eni ʻae ngaahi fakamoʻoni, mo e ngaahi tuʻutuʻuni, mo e ngaahi fakamaau, ʻaia naʻe leaʻaki ʻe Mōsese ki he fānau ʻa ʻIsileli, hili ʻenau haʻu mei ʻIsipite,

46 оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

‌ʻI he potu mai ʻo Sioatani, ʻi he potu māʻulalo ʻo hangatonu atu ki Pete Peoli ʻi he fonua ʻo Sihoni ko e tuʻi ʻoe kau ʻAmoli, ʻaia naʻe nofo ʻi Hesiponi, ʻaia naʻe teʻia ʻe Mōsese mo e fānau ʻa ʻIsileli, hili ʻenau haʻu mei ʻIsipite:

47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Pea naʻa nau maʻu hono fonua, mo e fonua ʻo Oki ko e tuʻi ʻo Pesani, ko e tuʻi ʻe toko ua ʻoe kau ʻAmoli, naʻe ʻi he potu ki heni ʻo Sioatani ʻo hanga atu ki he hopoʻangalaʻā;

48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

Mei ʻAloeli ʻaia ʻoku ʻi he matavai ʻoe vaitafe ko ʻAlanoni ʻo aʻu ki he moʻunga ko Saione, ʻaia ko Heamoni,

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

Pea mo e potu tafangafanga kotoa pē ʻi he potu ki heni ʻo Sioatani ʻo hanga ki hahake, ʻio, ʻo aʻu atu ki he tahi ʻoe toafa, ʻi lalo ʻi he ngaahi matavai ʻo Pisika.