Деяния 16

1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And he came also to Derbe and to Lystra: and behold, a certain disciple was there, named Timothy, the son of a Jewess that believed; but his father was a Greek.

2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

The same was well reported of by the brethren that were at Lystra and Iconium.

3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

Him would Paul have to go forth with him; and he took and circumcised him because of the Jews that were in those parts: for they all knew that his father was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

And as they went on their way through the cities, they delivered them the decrees to keep which had been ordained of the apostles and elders that were at Jerusalem.

5 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

So the churches were strengthened in the faith, and increased in number daily.

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

And they went through the region of Phrygia and Galatia, having been forbidden of the Holy Spirit to speak the word in Asia;

7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

and when they were come over against Mysia, they assayed to go into Bithynia; and the Spirit of Jesus suffered them not;

8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

and passing by Mysia, they came down to Troas.

9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

And a vision appeared to Paul in the night: There was a man of Macedonia standing, beseeching him, and saying, Come over into Macedonia, and help us.

10 И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And when he had seen the vision, straightway we sought to go forth into Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel unto them.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

Setting sail therefore from Troas, we made a straight course to Samothrace, and the day following to Neapolis;

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

and from thence to Philippi, which is a city of Macedonia, the first of the district, a [Roman] colony: and we were in this city tarrying certain days.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

And on the sabbath day we went forth without the gate by a river side, where we supposed there was a place of prayer; and we sat down, and spake unto the women that were come together.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

And a certain woman named Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, one that worshipped God, heard us: whose heart the Lord opened to give heed unto the things which were spoken by Paul.

15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

And when she was baptized, and her household, she besought us, saying, If ye have judged me to be faithful to the Lord, come into my house, and abide [there]. And she constrained us.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

And it came to pass, as we were going to the place of prayer, that a certain maid having a spirit of divination met us, who brought her masters much gain by soothsaying.

17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

The same following after Paul and us cried out, saying, These men are servants of the Most High God, who proclaim unto you the way of salvation.

18 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

And this she did for many days. But Paul, being sore troubled, turned and said to the spirit, I charge thee in the name of Jesus Christ to come out of her. And it came out that very hour.

19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

But when her masters saw that the hope of their gain was gone, they laid hold on Paul and Silas, and dragged them into the marketplace before the rulers,

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

and when they had brought them unto the magistrates, they said, These men, being Jews, do exceedingly trouble our city,

21 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

and set forth customs which it is not lawful for us to receive, or to observe, being Romans.

22 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

And the multitude rose up together against them: and the magistrates rent their garments off them, and commanded to beat them with rods.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

And when they had laid many stripes upon them, they cast them into prison, charging the jailor to keep them safely:

24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

who, having received such a charge, cast them into the inner prison, and made their feet fast in the stocks.

25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

But about midnight Paul and Silas were praying and singing hymns unto God, and the prisoners were listening to them;

26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

and suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison-house were shaken: and immediately all the doors were opened; and every one’s bands were loosed.

27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

And the jailor, being roused out of sleep and seeing the prison doors open, drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped.

28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

But Paul cried with a loud voice, saying, Do thyself no harm: for we are all here.

29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

And he called for lights and sprang in, and, trembling for fear, fell down before Paul and Silas,

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

and brought them out and said, Sirs, what must I do to be saved?

31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

And they said, Believe on the Lord Jesus, and thou shalt be saved, thou and thy house.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

And they spake the word of the Lord unto him, with all that were in his house.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

And he took them the same hour of the night, and washed their stripes; and was baptized, he and all his, immediately.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

And he brought them up into his house, and set food before them, and rejoiced greatly, with all his house, having believed in God.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

But when it was day, the magistrates sent the serjeants, saying, Let those men go.

36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

And the jailor reported the words to Paul, [saying], The magistrates have sent to let you go: now therefore come forth, and go in peace.

37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

But Paul said unto them, They have beaten us publicly, uncondemned, men that are Romans, and have cast us into prison; and do they now cast us out privily? nay verily; but let them come themselves and bring us out.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

And the serjeants reported these words unto the magistrates: and they feared when they heard that they were Romans;

39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

and they came and besought them; and when they had brought them out, they asked them to go away from the city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.

And they went out of the prison, and entered into [the house of] Lydia: and when they had seen the brethren, they comforted them, and departed.