Деяния 13

1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

Now there were in the church which was at Antioch, prophets and doctors, among whom was Barnabas, and Simon who was called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manahen, who was the foster brother of Herod the tetrarch, and Saul.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

And as they were ministering to the Lord, and fasting, the Holy Ghost said to them: Separate me Saul and Barnabas, for the work whereunto I have taken them.

3 а да бъдеш за спасение до края на земята".

Then they, fasting and praying, and imposing their hands upon them, sent them away.

4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

So they being sent by the Holy Ghost, went to Seleucia: and from thence they sailed to Cyprus.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

And when they were come to Salamina, they preached the word of God in the synagogues of the Jews. And they had John also in the ministry.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

And when they had gone through the whole island, as far as Paphos, they found a certain man, a magician, a false prophet, a Jew, whose name was Bar-jesu:

7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

Who was with the proconsul Sergius Paulus, a prudent man. He sending for Barnabas and Saul, desired to hear the word of God.

8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

But Elymas the magician (for so his name is interpreted) withstood them, seeking to turn away the proconsul from the faith.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

Then Saul, otherwise Paul, filled with the Holy Ghost, looking upon him,

10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

Said: O full of all guile, and of all deceit, child of the devil, enemy of all justice, thou ceasest not to pervert the right ways of the Lord.

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

And now behold, the hand of the Lord is upon thee, and thou shalt be blind, not seeing the sun for a time. And immediately there fell a mist and darkness upon him, and going about, he sought some one to lead him by the hand.

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Then the proconsul, when he had seen what was done, believed, admiring at the doctrine of the Lord.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

Now when Paul and they that were with him had sailed from Paphos, they came to Perge in Pamphylia. And John departing from them, returned to Jerusalem.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

But they passing through Perge, came to Antioch in Pisidia: and entering into the synagogue on the sabbath day, they sat down.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

And after the reading of the law and the prophets, the rulers of the synagogue sent to them, saying: Ye men, brethren, if you have any word of exhortation to make to the people, speak.

16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

Then Paul rising up, and with his hand bespeaking silence, said: Ye men of Israel, and you that fear God, give ear.

17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

The God of the people of Israel chose our fathers, and exalted the people when they were sojourners in the land of Egypt, and with an high arm brought them out from thence,

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

And for the space of forty years endured their manners in the desert.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

And destroying seven nations in the land of Chanaan, divided their land among them, by lot,

20 След това им дава съдии до пророка Самуил.

As it were, after four hundred and fifty years: and after these things, he gave unto them judges, until Samuel the prophet.

21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

And after that they desired a king: and God gave them Saul the son of Cis, a man of the tribe of Benjamin, forty years.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

And when he had removed him, he raised them up David to be king: to whom giving testimony, he said: I have found David, the son of Jesse, a man according to my own heart, who shall do all my wills.

23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

Of this man’s seed God according to his promise, hath raised up to Israel a Saviour, Jesus:

24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

John first preaching, before his coming, the baptism of penance to all the people of Israel.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

And when John was fulfilling his course, he said: I am not he, whom you think me to be: but behold, there cometh one after me, whose shoes of his feet I am not worthy to loose.

26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

Men, brethren, children of the stock of Abraham, and whosoever among you fear God, to you the word of this salvation is sent.

27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

For they that inhabited Jerusalem, and the rulers thereof, not knowing him, nor the voices of the prophets, which are read every sabbath, judging him have fulfilled them.

28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

And finding no cause of death in him, they desired of Pilate, that they might kill him.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

And when they had fulfilled all things that were written of him, taking him down from the tree, they laid him in a sepulchre.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

But God raised him up from the dead the third day:

31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

Who was seen for many days, by them who came up with him from Galilee to Jerusalem, who to this present are his witnesses to the people.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

And we declare unto you, that the promise which was made to our fathers,

33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

This same God hath fulfilled to our children, raising up Jesus, as in the second psalm also is written: Thou art my Son, this day have I begotten thee.

34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

And to shew that he raised him up from the dead, not to return now any more to corruption, he said thus: I will give you the holy things of David faithful.

35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

And therefore, in another place also, he saith: Thou shalt not suffer thy holy one to see corruption.

36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

For David, when he had served in his generation, according to the will of God, slept: and was laid unto his fathers, and saw corruption.

37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

But he whom God hath raised from the dead, saw no corruption.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

Be it known therefore to you, men, brethren, that through him forgiveness of sins is preached to you: and from all the things, from which you could not be justified by the law of Moses.

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

In him every one that believeth, is justified.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

Beware, therefore, lest that come upon you which is spoken in the prophets:

41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

Behold, ye despisers, and wonder, and perish: for I work a work in your days, a work which you will not believe, if any man shall tell it you.

42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

And as they went out, they desired them, that on the next sabbath, they would speak unto them these words.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

And when the synagogue was broken up, many of the Jews, and of the strangers who served God, followed Paul and Barnabas: who speaking to them, persuaded them to continue in the grace of God.

44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

But the next sabbath day, the whole city almost came together, to hear the word of God.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

And the Jews seeing the multitudes, were filled with envy, and contradicted those things which were said by Paul, blaspheming.

46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)

Then Paul and Barnabas said boldly: To you it behoved us first to speak the word of God: but because you reject it, and judge yourselves unworthy of eternal life, behold we turn to the Gentiles. (aiōnios g166)

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

For so the Lord hath commanded us: I have set thee to be the light of the Gentiles; that thou mayest be for salvation unto the utmost part of the earth.

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)

And the Gentiles hearing it, were glad, and glorified the word of the Lord: and as many as were ordained to life everlasting, believed. (aiōnios g166)

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

And the word of the Lord was published throughout the whole country.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

But the Jews stirred up religious and honourable women, and the chief men of the city, and raised persecution against Paul and Barnabas: and cast them out of their coasts.

51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

But they, shaking off the dust of their feet against them, came to Iconium.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

And the disciples were filled with joy and with the Holy Ghost.