Деяния 11

1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

Апостолоря и пхрала андэ Иудея ашундэ, со авэр народоря прилинэ лав Дэвлэско.

2 И когато Петър възлезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

Колэсти, кала о Пэтро авиля андо Иерусалимо, патикунэ андай обшындэ иудеёря ашыле тэ пхэнэн лэсти, со лэнди када на чялёл.

3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

— Ту пхирдян кай найобшындэ и хасас лэнца, — пхэнэнас онэ.

4 А Петър захвана та им изложи наред станалото, като каза:

Тунчи Пэтро ашыля екх пала аврэстэ тэ роспхэнэн лэнди, сар вся тердяпэ.

5 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

— Мэ сымас андо форо Яфа и мангавас Дэвлэс, — пхэндя вов, — и андэ кодья вряма манди сас дикхимос: варисо, сар баро паринд, саво подритярдёласпэ штарэ ригэндар, змукэласпэ пав болыбэн ворта кордэ, кай мэ сас.

6 В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и гадини, и небесни птици.

Мэ задикхлем кордэ и дикхлем штарэпэрнэнго черутнэско и вэшэско ското, сапэн и чириклен.

7 Чух още и глас който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

Тунчи мэ ашундэм гласо, саво пхэнэлас манди: «Пэтро, вщи, зашын и ха».

8 Но аз рекох, Никак Господи, защото не е влизало в устата ми нищо мръсно или нечисто.

Ай мэ пхэндэм: «Нисар нащи, Рай! Мэ никала на хавас нисо магрисардо и найжужо».

9 Обаче, втори глас от небето продума, Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

Гласо пав болыбэн пхэндя манди дуйто моло: «На акхар магрисардэса кода, со Дэл жужардя».

10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

Кадя сас трин молоря, и тунчи када вся сас вазгло упалэ пэ болыбэн.

11 И, ето, същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

Андэ кодья ж вряма пашав чер, кай мэ сымас, тэрдиле трин мануша, бишалдэ манди андай Кесария.

12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

Духо пхэндя манди тэ жав лэнца и ни пала со тэ на пушав. Акэ, кала шов пхрала жыле манца, и амэ авиле андо чер колэстэ, ко ман акхардя.

13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва, Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

Вов роспхэндя амэнди пала кода, сар вов дикхля пашай пэстэ ангелос, саво тэрдёлас и пхэнэлас лэсти: «Бишал манушэн андэ Яфа палав Симоно, савэс бушон Пэтро,

14 той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш и целия ти дом.

и вов пхэнэла тути лава, сар ту и всаворо тиро йири авэна фэрисардэ».

15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях както и на нас изначало.

Кала мэ ашылем тэ дав дума, пэр лэндэ сжыля Свэнто Духо кадя ж, сар Вов сжыля майанглал пэ амэндэ.

16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза, Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

Тунчи манди авиле по гындо лава Раестирэ: «Иоано болэлас андо паи, ай тумэ авэна болдэ Свэнтонэ Духоса».

17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

Колэсти, сар о Дэл дя лэнди кодва ж даро, со и амэнди, савэ патяйле андо Рай Исусо Христосо, ай ко мэ кацаво, кай тэ на домукав лэ Дэвлэс?

18 Като чуха това, те престанаха да възражават, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

Кала онэ када выашундэ, онэ вся полинэ и лашардэ лэ Дэвлэс тай пхэндэ: — Душол, о Дэл дя тэ каисавэн и аврэ народонэнди, кай и онэ тэ прилэн жувимос!

19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.

Ай кола, савэн рострадэ, кала гонинас палав Стэфано, дожыле кай Финикия, Кипро и Антиохия и роспхэнэнас лав Дэвлэско качи иудеёнди.

20 Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

Коисавэ лэндар сас андай Кипро и Киринея. Онэ авиле андэ Антиохия и роспхэнэнас Радосаво Лав палав Рай Исусо кадя ж и лэ элинистонэнди.

21 Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

Васт лэ Раеско сас лэнца, и фартэ бут патяйле и обрисайле кав Рай.

22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

Лав пала када дожыля кай кхандири андо Иерусалимо. Котар бишалдэ андэ Антиохия Варнавас.

23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

Кала Варнава авиля и дикхля мищимос Дэвлэско, вов радосайля и мангэлас всаворэн тэ ашэнпэ андэ пэстирэ водя чячюнэ англав Рай.

24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

Варнава сас лашо мануш, пхэрдярдо Свэнтонэ Духоса и патявимаса. И бут мануша ашыле тэ патян андо Рай.

25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

Тунчи Варнава жыля андо Тарсо, кай тэ аракхэл котэ лэ Савлос.

26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни.

Вов аракхля лэс тай андя андэ Антиохия. Всаворо бэрш онэ ашэнаспэ андэ антиохийско кхандири и сытярэнас бутэ манушэн. Андэ Антиохия майанглал лэ сытярнэн линэ тэ акхарэн христианоря.

27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

Андэ кадья вряма андав Иерусалимо андэ Антиохия авиле коисавэ пророкоря.

28 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

Екх лэндар, савэс акхарэнас Агаво, вщиля и пхэндя лэ Духостар, со пай всавори пхув авэла баро бокхалимос, со и тердиля андэ вряма, кала сас императоро Клавдиё.

29 Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

Колэсти сытярнэ закамле тэ подритярэн ловэнца лэ пхралэн, савэ жувэнас андэ Иудея, кастэ скачи выжалас.

30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

Онэ кадя и стердэ, тай бишалдэ лэ Варнавас и Савлос тэ андярэн ловэ, савэ онэ стидэ, и тэ отдэн пхурэдэрэнди.