2 Царе 4

1 А когато чу Исвостей Сауловият син, че Авенир умрял всичките израилтяни се смутиха.

Pea ʻi he fanongo ʻe he foha ʻo Saula kuo mate ʻa ʻApina ʻi Hepeloni, naʻe vaivai ai hono nima, pea naʻe puputuʻu ai ʻae kakai ʻIsileli kotoa pē.

2 А тоя Саулов син имаше двама мъже пълководци, от които името на единия беше Ваана, а името на другия Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците; (защото и Вирот се числеше към Вениамина;

Pea naʻe ʻi he foha ʻo Saula ʻae ongo tangata naʻe pule ki he matanga tau; ko e hingoa ʻoe tokotaha ko Paʻana, pea ko e hingoa ʻoe taha ko Lekapi, ko e ongo foha ʻo Limoni ʻi he kakai Piheloti, ʻi he fānau ʻa Penisimani: (he naʻe lau fakataha ʻa Piheloti mo Penisimani:

3 а виротяните бяха побягнали в Гетаим, дето са били пришелци до днес).

Pea naʻe hola ʻae kakai Piheloti ki Kiteimi, pea naʻa nau ʻāunofo ai ʻo aʻu ki he ʻaho ni.)

4 А Сауловият син Ионатан имаше син повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

Pea naʻe ʻia Sonatane, ko e foha ʻo Saula, ʻae foha naʻe ketu. Naʻe nima taʻu ia ʻi he hā mai ʻae ongoongo ʻia Saula mo Sonatane mei Sesilili, pea naʻe toʻo hake ia ʻe he fefine naʻe tauhi kiate ia, ʻo ne hola: pea pehē, lolotonga ʻa ʻene fai fakatoʻotoʻo ke hola, naʻa ne hinga ʻo ne ketu ai. Pea ko hono hingoa ko Mifiposeti.

5 И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостея, който лежеше на легло по пладне;

Pea naʻe ʻalu ʻae ongo foha ʻo Limoni ko e tangata Piheloti, ko Lekapi mo Paʻana, ʻo na omi ki he fale ʻo Isiposeti ʻo feʻunga mo e pupuha ʻoe ʻaho, pea naʻe tokoto ia ʻi ha mohenga ʻi he hoʻatā.

6 и влязоха там до сред къщата уж да вземат жито и удариха го в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.

Pea naʻa na hū atu ki loto fale, ʻo hangē te na fai ke fetuku ha uite pea naʻa na hokaʻi ia ʻi hono fatafata pea naʻe hola ʻo hao ʻa Lekapi mo Paʻana ko hono tokoua.

7 Защото, когато влязоха в къщата, и той лежеше на леглото в спалнята си, удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цялата нощ,

He koeʻuhi ʻi heʻena hū atu ki fale, naʻa ne tokoto ki hono mohenga ʻi hono loki, pea naʻa na tali ia, ʻo tāmateʻi, ʻo na tutuʻu hono ʻulu, ʻo na ʻave hono ʻulu, pea naʻa na hola ʻi he toafa ʻi he pō kotoa ko ia.

8 и донесоха главата на Исвостея при Давида в Хеврон, и рекоха на царя: Ето главата на Исвостея, син на врага ти Саула, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саула и на потомците му за господаря ни царя.

Pea naʻa na ʻomi ʻae ʻulu ʻo Isiposeti kia Tevita ʻi Hepeloni, ʻo na pehē ki he tuʻi, “Vakai, ko e ʻulu eni ʻo Isiposeti ko e foha ʻo Saula, ko ho fili, ʻaia naʻe kumi ki hoʻo moʻui; pea kuo fai ʻe Sihova ʻae totongi ki heʻeku ʻeiki ko e tuʻi he ʻaho ni, ʻia Saula, pea mo hono hako.”

9 А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

Pea naʻe tali ʻe Tevita kia Lekapi mo Paʻana ko hono tokoua, ko e ongo foha ʻo Limoni ko e tangata Piheloti, ʻo ne pehē ki ai, “ʻO hangē ʻoku moʻui ʻa Sihova, ʻaia kuo ne huhuʻi hoku laumālie mei he kovi kotoa pē,

10 когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го та го убих в Сиклаг, - което беше наградата, що му дадох за известието му,

‌ʻI hono fakahā mai ʻe he tokotaha kiate au, ʻo pehē, ‘Vakai, kuo pekia ʻa Saula,’ ko ʻene pehē ko e ongoongolelei kuo ne ʻomi, naʻaku puke ia, pea u tāmateʻi ia ʻi Sikilaki, ka naʻa ne mahalo te u ʻatu ha totongi lelei koeʻuhi ko ʻene ongoongo:

11 а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му, не ще ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и ви изтребя то земята!

Kae huanoa eni, ʻi he tāmateʻi ʻe he kau tangata kovi ha tokotaha taʻehalaia ʻi hono fale ʻoʻona, pea ʻi hono mohenga! ʻIkai eni te u ʻeke ʻa hono toto mei homo nima, pea ʻave ʻakimoua mei he funga kelekele.”

12 Тогава Давид заповяда на момците си; и те ги убиха, и като отсякоха ръцете им и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон. А главата на Исвостея взеха та я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.

Pea naʻe fekau ʻe Tevita ki heʻene kau talavou, pea naʻa nau tāmateʻi ʻakinaua, pea naʻe tutuʻu hona nima, pea mo hona vaʻe pea naʻe tautau ai ʻi he funga anovai ʻi Hepeloni. Ka naʻa nau ʻave ʻae ʻulu ʻo Isiposeti, ʻo tanu ia ʻi he faʻitoka ʻo ʻApina ʻi Hepeloni.