2 Царе 13

1 След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

Pea hili eni naʻe hoko ʻo pehē, naʻe ʻia ʻApisalomi ko e foha ʻo Tevita, ʻae tuofefine naʻe hoihoifua, pea ko Tamaa ʻa hono hingoa; pea naʻe mamana kiate ia ʻa ʻAmanoni ko e foha ʻo Tevita.

2 А Амнон до толкоз се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

Pea ko e meʻa ʻi heʻene feinga mamahi ʻa ʻAmanoni, naʻa ne hoko ʻo mahakiʻia koeʻuhi ko hono tuofefine ko Tamaa; he ko e tāupoʻou ia; pea ko e meʻa fifilingataʻa kia ʻAmanoni haʻane fai ha meʻa kiate ia.

3 Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

Ka naʻe ai ʻae kaumeʻa ʻa ʻAmanoni, naʻe hingoa ko Sonatapi, ko e foha ʻo Simia ko e kāinga ʻo Tevita: pea ko e tangata kākā ʻaupito ʻa Sonatapi.

4 И рече на Амнона: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

Pea naʻa ne pehē kiate ia, “Ko e foha koe ʻoe tuʻi, pea ko e hā ʻoku pehē ai ho tutue ʻi he ʻaho kotoa pē? ʻIkai te ke tala mai kiate au?” Pea naʻe pehē ʻe ʻAmanoni kiate ia, “ʻOku ou ʻofa kia Tamaa, ko e tuofefine ʻo ʻApisalomi ko hoku tokoua.”

5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато доде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

Pea naʻe pehē ʻe Sonatapi kiate ia, “Tokoto hifo koe ki ho mohenga, pea ke pehē ʻoku ke mahaki: pea ʻoka haʻu hoʻo tamai ke mamata kiate koe, te ke pehē kiate ia, ‘ʻOku ou kole kiate koe, tuku ke haʻu ʻa hoku tuofefine ko Tamaa, ke ne ʻomi ʻeku meʻakai, pea ne teuteu ʻeku meʻakai ʻi hoku ʻao, koeʻuhi ke u mamata ki ai, pea kai ia mei hono nima.’”

6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

Ko ia naʻe tokoto ai ʻa ʻAmanoni, ʻo ne pehē kuo ne mahaki: pea ʻi heʻene haʻu ʻae tuʻi ke mamata kiate ia, naʻe pehē ʻe ʻAmanoni ki he tuʻi, “ʻOku ou kole kiate koe, tuku ke haʻu ʻa Tamaa ko hoku tuofefine, ke ne ngaohi ha foʻi mā ʻe ua ʻi hoku ʻao, koeʻuhi ke u kai ia mei hono nima.”

7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

Pea naʻe fekau ai ʻe Tevita ki he fale ʻo Tamaa, ʻo pehē, “ʻAlu leva ni ki he fale ʻo ʻAmanoni ko ho tuongaʻane, pea teuteu haʻane meʻakai.”

8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

Ko ia naʻe ʻalu ai ʻa Tamaa ki he fale ʻo ʻAmanoni ko hono tuongaʻane; ka kuo tokoto hifo ia. Pea naʻe toʻo ʻe ia ʻae mahoaʻa, pea ne natu ia, pea naʻa ne ngaohi ʻae ngaahi foʻi mā ʻi hono ʻao, pea naʻa ne taʻo ʻae ngaahi foʻi mā.

9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всичките излязоха от него.

Pea naʻa ne toʻo mai ha ipu ʻo ne lilingi ia ʻi hono ʻao: ka naʻe ʻikai loto ia ke kai. Pea naʻe pehē ʻe ʻAmanoni, “Tuku kituʻa ʻae kau tangata kotoa pē meiate au.” Pea naʻa nau ʻalu kotoa pē kituʻa meiate ia.

10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

Pea naʻe pehē ʻe ʻAmanoni kia Tamaa, “ʻOmi ʻae meʻakai ki loto fale, koeʻuhi ke u kai ia mei ho nima.” Pea naʻe hiki ʻe Tamaa ʻae ngaahi foʻi mā naʻa ne ngaohi, ʻo ne ʻomi ia ki loto fale kia ʻAmanoni ko hono tuongaʻane.

11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

Pea ʻi heʻene ʻomi ia kiate ia ke ne kai, naʻa ne puke ia, ʻo ne pehē ki ai, “Haʻu hoku tuofefine ke ta mohe mo au.”

12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

Pea naʻa ne pehēange ʻe ia, “ʻE ʻikai, ʻa hoku tuongaʻane, ʻoua naʻa ke fakamaaʻi au; he ʻoku ʻikai totonu ke fai ha meʻa pehē ʻi ʻIsileli: ʻoua naʻa ke fai ʻae vale ni.

13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

Pea ko au, te u tuku ke ʻalu ki fē ʻa hoku fakamā? Pea ko koe, te ke hangē koe ko ha taha ʻoe kau vale ʻi ʻIsileli. Ko ia foki, ʻoku ou kole kiate koe, ke ke lea ki he tuʻi; he koeʻuhi ʻe ʻikai te ne taʻofi au meiate koe.”

14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

Ka neongo eni naʻe ʻikai fie tokanga ia ki heʻene lea: pea ko e meʻa ʻi heʻene mālohi lahi ʻiate ia, naʻa ne tohotohoʻi ia, pea mohe mo ia.

15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с който я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

Pea hili ia naʻe fehiʻa ʻaupito kiate ia ʻa ʻAmanoni; ko ia naʻe lahi hake ai ʻae fehiʻa naʻa ne fehiʻa ʻaki kiate ia, ʻi he ʻofa ʻaia naʻa ne ʻofa ai kiate ia. Pea naʻe pehē ʻe ʻAmanoni kiate ia, “Tuʻu hake, pea ke ʻalu.”

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

Pea naʻa ne pehē kiate ia, “ʻOku ʻikai hano ʻuhinga: ʻoku lahi hake ʻae kovi ni ʻo hoʻo fekauʻi au ke ʻalu, ʻi he meʻa ʻe taha kuo ke fai kiate au. Ka naʻe ʻikai ʻaupito fanongo ia kiate ia.”

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

Pea naʻa ne toki ui ki heʻene tamaioʻeiki ʻaia naʻe talifekau kiate ia, ʻo ne pehē, “Kapusi atu leva ʻa e [fefine ]ni meiate au, pea songo ʻae matapā kiate ia.”

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

Pea naʻe fakakofuʻaki ia ʻae kofu pulepule: he ko e anga ia ʻoe kofu naʻe kofuʻaki ʻae ngaahi ʻofefine ʻoe tuʻi ʻaia naʻe tāupoʻou. Pea hili ia naʻe ʻomi ia kituʻa ʻe heʻene tamaioʻeiki, pea ne songo ʻae matapā kiate ia.

19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

Pea naʻe pani ʻaki ʻe Tamaa ʻa hono ʻulu ʻae efuefu, pea naʻa ne haehae ʻa hono kofu pulepule ʻaia naʻa ne kofuʻaki, pea naʻa ne ʻai hono nima ki hono ʻulu, pea naʻa ne ʻalu pe mo tangi.

20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

Pea naʻe pehē ʻe ʻApisalomi ko hono tuongaʻane kiate ia, “Kuo ala [koā ]ʻa ʻAmanoni ko ho tuongaʻane kiate koe? Ka ko eni ʻa hoku tuofefine ke ke longo pe; he ko ho tuongaʻane ia; ʻoua naʻa ke tokanga ki he meʻa ni.” Ko ia naʻe nofo mamahi pe ʻa Tamaa ʻi he fale ʻo hono tuongaʻane ko ʻApisalomi.

21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

Ka ʻi heʻene fanongo ʻa Tevita ko e tuʻi ki he ngaahi meʻa ni, naʻe houhau ʻaupito ia.

22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

Pea naʻe ʻikai ke moimoʻi lea ʻa ʻApisalomi ki hono tokoua ko ʻAmanoni ʻi he lelei pe ko e kovi: he naʻe fehiʻa ʻa ʻApisalomi kia ʻAmanoni, koeʻuhi ko ʻene tohotohoʻi ʻa hono tuofefine.

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

Pea hili ʻae taʻu kātoa ʻe ua naʻe hoko ʻo pehē, naʻe maʻu ʻe ʻApisalomi ʻae kau tangata kosi sipi ʻi Peali-Hasoa, ʻaia ʻoku ofi ki ʻIfalemi; pea naʻe talaki ki ai ʻae ngaahi foha kotoa pē ʻoe tuʻi.

24 Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

Pea naʻe haʻu ʻa ʻApisalomi ki he tuʻi, ʻo ne pehē, “Vakai eni, kuo ʻi hoʻo tamaioʻeiki ʻae kau tangata kosi sipi; ʻoku ou kole kiate koe, ke meʻa ʻae tuʻi pea mo ʻene kau tamaioʻeiki ke ʻalu mo ho tamaioʻeiki.”

25 А царят каза на Авесалома: Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но царят отказа да иде, а го благослови.

Pea naʻe pehē ʻe he tuʻi kia ʻApisalomi, “ʻE ʻikai, hoku foha, ʻoua naʻa tau ʻalu eni kotoa pē, telia naʻa mau fakamāfasia kiate koe.” Pea naʻa ne kole mālohi kiate ia; pea naʻe ʻikai te ne ʻalu mo ia, ka naʻa ne tāpuakiʻi ia.

26 Тогава рече Авесалом; Ако не, то нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

Pea naʻe toki pehē ai ʻe ʻApisalomi, “Ka kuo ʻikai, pea ʻoku ou kole kiate koe, tuku ke ʻalu ʻa ʻAmanoni mo kimautolu.” Pea naʻe pehē ʻe he tuʻi kiate ia, “Ko e hā ka ʻalu ai ia mo koe?”

27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

Ka naʻe kole fakamātoato ʻe ʻApisalomi, ke ne tuku ʻa ʻAmanoni pea mo e ngaahi foha kotoa pē ʻoe tuʻi ke ʻalu mo ia.

28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

Ka ko eni, kuo ʻosi hono tala ʻe ʻApisalomi ki heʻene kau tamaioʻeiki, ʻo pehē, “Mou vakai ʻoka fiefia ʻae loto ʻo ʻAmanoni ʻi he uaine, pea kau ka pehē ʻeau kiate kimoutolu, Tāʻi ʻa ʻAmanoni; mou toki tāmateʻi ia, ʻoua naʻa manavahē; ʻikai kuo u fekau ʻeau kiate kimoutolu? Mou lototoʻa pea fai mālohi.”

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

Pea naʻe fai ʻe he kau tamaioʻeiki ʻa ʻApisalomi kia ʻAmanoni ʻo hangē ko ia naʻe fekau ʻe ʻApisalomi. Pea naʻe tuʻu hake ai ʻae ngaahi foha ʻoe tuʻi, pea naʻe taki taha heka ʻae tangata ki heʻene miuli pea hola.

30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

Pea naʻe hoko ʻo pehē, lolotonga ʻenau ʻi he hala, naʻe ʻomi ʻae ongoongo kia Tevita, ʻo pehē, “Kuo tāmateʻi ʻe ʻApisalomi ʻae ngaahi foha kotoa pē ʻoe tuʻi, pea ʻoku ʻikai toe ha tokotaha ʻokinautolu.”

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

Pea naʻe tuʻu hake ai ʻae tuʻi pea ne haehae ʻa hono ngaahi kofu, pea ne tō hifo ki he funga kelekele; pea naʻe tutuʻu ofi ai ʻa ʻene kau tamaioʻeiki kotoa pē pea kuo haehae ʻa honau ngaahi kofu.

32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

Pea ko Sonatapi ko e foha ʻo Simia ko e tokoua ʻo Tevita, naʻe tali ʻe ia ʻo ne pehē, “Ke ʻoua naʻa mahalo ʻe hoku ʻeiki kuo nau tāmateʻi ʻae kau talavou kotoa pē ko e ngaahi foha ʻoe tuʻi; he ko ʻAmanoni pe tokotaha kuo mate; he kuo fakapapau ʻae meʻa ni mei he ngutu ʻo ʻApisalomi talu mei he ʻaho naʻe tohotoho ai ʻa Tamaa ko hono tuofefine.

33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

Ko ia foki ke ʻoua naʻa mamahi fau ʻae loto ʻo hoku ʻeiki ko e tuʻi, ke ne mahalo kuo mate ʻae ngaahi foha kotoa pē ʻoe tuʻi: he ko ʻAmanoni pe tokotaha kuo mate.”

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

Ka naʻe hola ʻa ʻApisalomi. Pea naʻe hanga hake ʻe he tangata talavou ʻaia naʻe nofo ke leʻo, pea ne sio, pea vakai, naʻe haʻu ʻae kakai tokolahi ʻi he hala ʻi he tafaʻaki moʻunga ki mui ʻiate ia.

35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

Pea naʻe pehē ʻe Sonatapi ki he tuʻi, “Vakai, ʻoku haʻu ʻae ngaahi foha ʻoe tuʻi: ʻo hangē ko ia naʻe lea ʻaki ʻe hoʻo tamaioʻeiki.”

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi heʻene fakaʻosi leva ʻe ia ʻa ʻene lea, vakai, naʻe hoko mai ʻae ngaahi foha ʻoe tuʻi pea naʻa nau hiki hake honau leʻo ʻo tangi: pea naʻe tangi lahi ʻaupito foki ʻae tuʻi pea mo ʻene kau tamaioʻeiki kotoa pē.

37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмая Амиудовия син; а Давид жалееше за сина си всеки ден.

Ka naʻe hola ʻa ʻApisalomi, ʻo ne ʻalu kia Talimei, ko e foha ʻo ʻAmihuti ko e tuʻi ʻo Kesuli. Pea naʻe loto mamahi [ʻa Tevita ]ʻi he ʻaho kotoa pē koeʻuhi ko hono foha.

38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

Ko ia, naʻe hola ʻa ʻApisalomi, ʻo ne ʻalu ki Kesuli, pea naʻa ne ʻi ai ʻi he taʻu ʻe tolu.

39 И душата на цар Давида излезе и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

Pea naʻe holi tuʻu pe ʻa Tevita ke ne ʻalu atu kia ʻApisalomi: he kuo fakafiemālieʻi ia ʻia ʻAmanoni, koeʻuhi ko ʻene pekia.