2 Царе 1

1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

And it came to pass after Saul was dead, that David returned from smiting Amalec, and David abode two days in Sekelac.

2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

And it came to pass on the third day, that, behold, a man came from the camp, from the people of Saul, and his garments were rent, and earth [was] upon his head: and it came to pass when he went in to David, that he fell upon the earth, and did obeisance to him.

3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

And David said to him, Whence comest thou? and he said to him, I have escaped out of the camp of Israel.

4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

And David said to him, What [is] the matter? tell me. And he said, The people fled out of the battle, and many of the people have fallen and are dead, and Saul and Jonathan his son are dead.

5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?

And David said to the young man who brought him the tidings, How knowest thou that Saul and Jonathan his son are dead?

6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.

And the young man that brought the tidings, said to him, I happened accidentally to be upon mount Gelbue; and, behold, Saul was leaning upon his spear, and, behold, the chariots and captains of horse pressed hard upon him.

7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

And he looked behind him, and saw me, and called me; and I said, Behold, [here am] I.

8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

And he said to me, Who art thou? and I said, I am an Amalekite.

9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

And he said to me, Stand, I pray thee, over me, and slay me, for a dreadful darkness has come upon me, for all my life [is] in me.

10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

So I stood over him and slew him, because I knew he would not live after he was fallen; and I took the crown that was upon his head, and the bracelet that was upon his arm, and I have brought them hither to my lord.

11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него

And David laid hold of his garments, and rent them; and all the men who were with him rent their garments.

12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

And they lamented, and wept, and fasted till evening, for Saul and for Jonathan his son, and for the people of Juda, and for the house of Israel, because they were smitten with the sword.

13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

And David said to the young man who brought the tidings to him, Whence art thou? and he said, I am the son of an Amalekite sojourner.

14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

And David said to him, How was it thou wast not afraid to lift thy hand to destroy the anointed of the Lord?

15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

And David called one of his young men, and said, Go and fall upon him: and he smote him, and he died.

16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник

And David said to him, Thy blood [be] upon thine own head; for thy mouth has testified against thee, saying, I have slain the anointed of the Lord.

17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

And David lamented with this lamentation over Saul and over Jonathan his son.

18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):

And he gave orders to teach it the sons of Juda: behold, it is written in the book of Right.

19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.

Set up a pillar, O Israel, for the slain that died upon thy high places: how are the mighty fallen!

20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

Tell it not in Geth, and tell it not as glad tidings in the streets of Ascalon, lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised triumph.

21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.

Ye mountains of Gelbue, let not dew no rain descend upon you, nor fields of first-fruits [be upon you], for there the shield of the mighty ones has been grievously assailed; the shield of Saul was not anointed with oil.

22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

From the blood of the slain, and from the fat of the mighty, the bow of Jonathan returned not empty; and the sword of Saul turned not back empty.

23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

Saul and Jonathan, the beloved and the beautiful, were not divided: comely [were they] in their life, and in their death they were not divided: [they were] swifter than eagles, and they were stronger than lions.

24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

Daughters of Israel, weep for Saul, who clothed you with scarlet together with your adorning, who added golden ornaments to your apparel.

25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти

How are the mighty fallen in the midst of the battle! O Jonathan, even the slain ones upon thy high places!

26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

I am grieved for thee, my brother Jonathan; thou wast very lovely to me; thy love to me was wonderful beyond the love of women.

27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

How are the mighty fallen, and the weapons of war perished!