4 Царе 2
1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Голгал.
And it came to pass, when the LORD would take up Elijah into heaven by a whirlwind, that Elijah went with Elisha from Gilgal.
2 И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
And Elijah said to Elisha, Tarry here, I pray thee; for the LORD hath sent me to Bethel. And Elisha said As the LORD liveth, and as thy soul liveth, I will not leave thee. So they went down to Bethel.
3 И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той каза: Да, зная това, мълчете.
And the sons of the prophets that were at Bethel came forth to Elisha, and said to him, Knowest thou that the LORD will take away thy master from thy head to day? And he said, Yea, I know it; hold ye your peace.
4 Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.
And Elijah said to him, Elisha, tarry here, I pray thee; for the LORD hath sent me to Jericho. And he said, As the LORD liveth, and as thy soul liveth, I will not leave thee. So they came to Jericho.
5 И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.
And the sons of the prophets that were at Jericho came to Elisha, and said to him, Knowest thou that the LORD will take away thy master from thy head to day? And he answered, Yea, I know it; hold ye your peace.
6 Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.
And Elijah said to him, Tarry here, I pray thee; for the LORD hath sent me to Jordan. And he said, As the LORD liveth, and as thy soul liveth, I will not leave thee. And they two went on.
7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.
And fifty men of the sons of the prophets went, and stood to view afar off: and they two stood by Jordan.
8 И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
And Elijah took his mantle, and wrapped it together, and smote the waters, and they were divided to the one side and to the other, so that they two went over on dry ground.
9 И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
And it came to pass, when they had gone over, that Elijah said to Elisha, Ask what I shall do for thee, before I am taken away from thee. And Elisha said, I pray thee, let a double portion of thy spirit be upon me.
10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.
And he said, Thou hast asked a hard thing: nevertheless, if thou shalt see me when I am taken from thee, it shall be so to thee; but if not, it shall not be so.
11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги ръзделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушката на небето.
And it came to pass, as they still went on, and talked, that, behold, there appeared a chariot of fire, and horses of fire, and separated them; and Elijah went up by a whirlwind into heaven.
12 А Елисей, като гледаше, извика: Такко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.
And Elisha saw it, and he cried, My father, my father, the chariot of Israel, and its horsemen. And he saw him no more: and he took hold of his own clothes, and tore them in two pieces.
13 И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.
He took up also the mantle of Elijah that fell from him, and went back, and stood by the bank of Jordan;
14 И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевия Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.
And he took the mantle of Elijah that fell from him, and smote the waters, and said, Where is the LORD God of Elijah? and when he also had smitten the waters, they parted to the one side and to the other: and Elisha went over.
15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
And when the sons of the prophets who were looking on at Jericho saw him, they said, The spirit of Elijah doth rest on Elisha. And they came to meet him, and bowed themselves to the ground before him.
16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.
And they said to him, Behold now, there are with thy servants fifty strong men; let them go, we pray thee, and seek thy master: lest perhaps the Spirit of the LORD hath taken him up, and cast him upon some mountain, or into some valley. And he said, Ye shall not send.
17 Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.
And when they urged him till he was ashamed, he said, Send. They sent therefore fifty men; and they sought three days, but found him not.
18 И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?
And when they came again to him, (for he tarried at Jericho, ) he said to them, Did I not say to you, Go not?
19 След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е базплодна.
And the men of the city said to Elisha, Behold, I pray thee, the situation of this city is pleasant, as my lord seeth: but the water is bad, and the ground barren.
20 А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.
And he said, Bring me a new cruse, and put salt in it. And they brought it to him.
21 Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни базпловие.
And he went forth to the spring of the waters, and cast the salt in there, and said, Thus saith the LORD, I have healed these waters; there shall not be from there any more death or barren land.
22 Така водата биде изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.
So the waters were healed to this day, according to the saying of Elisha which he spoke.
23 И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!
And he went up from there to Bethel: and as he was going up by the way, there came forth youths out of the city, and mocked him, and said to him, Go up, thou bald head; go up, thou bald head.
24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
And he turned back, and looked on them, and cursed them in the name of the LORD. And there came forth two she bears out of the wood, and tore forty and two youths of them.
25 И от там отиде на планината Кармел, отгдето и се върна в Самария.
And he went from there to mount Carmel, and from there he returned to Samaria.
