2 Коринтяни 5
1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (aiōnios g166)
For we know, if our earthly house of this habitation be dissolved, that we have a building of God, a house not made with hands, eternal in heaven. (aiōnios g166)
2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
For in this also we groan, desiring to be clothed upon with our habitation that is from heaven.
3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
Yet so that we be found clothed, not naked.
4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
For we also, who are in this tabernacle, do groan, being burthened; because we would not be unclothed, but clothed upon, that that which is mortal may be swallowed up by life.
5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.
Now he that maketh us for this very thing, is God, who hath given us the pledge of the Spirit.
6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
Therefore having always confidence, knowing that, while we are in the body, we are absent from the Lord.
7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).
(For we walk by faith, and not by sight.)
8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
But we are confident, and have a good will to be absent rather from the body, and to be present with the Lord.
9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
And therefore we labour, whether absent or present, to please him.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
For we must all be manifested before the judgement seat of Christ, that every one may receive the proper things of the body, according as he hath done, whether it be good or evil.
11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,
Knowing therefore the fear of the Lord, we use persuasion to men; but to God we are manifest. And I trust also that in your consciences we are manifest.
12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.
We commend not ourselves again to you, but give you occasion to glory in our behalf; that you may have somewhat to answer them who glory in face, and not in heart.
13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
For whether we be transported in mind, it is to God; or whether we be sober, it is for you.
14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
For the charity of Christ presseth us: judging this, that if one died for all, then all were dead.
15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
And Christ died for all; that they also who live, may not now live to themselves, but unto him who died for them, and rose again.
16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.
Wherefore henceforth, we know no man according to the flesh. And if we have known Christ according to the flesh; but now we know him so no longer.
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
If then any be in Christ a new creature, the old things are passed away, behold all things are made new.
18 А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
But all things are of God, who hath reconciled us to himself by Christ; and hath given to us the ministry of reconciliation.
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
For God indeed was in Christ, reconciling the world to himself, not imputing to them their sins; and he hath placed in us the word of reconciliation.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
For Christ therefore we are ambassadors, God as it were exhorting by us. For Christ, we beseech you, be reconciled to God.
21 Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.
Him, who knew no sin, he hath made sin for us, that we might be made the justice of God in him.
