2 Летописи 28

1 Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,

Naʻe uofulu taʻu ʻae motuʻa ʻo ʻAhasi ʻi heʻene kamata ʻene pule, pea naʻe pule ia ʻi he taʻu ʻe hongofulu ma tolu ʻi Selūsalema: ka naʻe ʻikai fai ʻe ia ʻaia naʻe lelei ʻi he ʻao ʻo Sihova, ʻo hangē ko Tevita ko ʻene tamai:

2 но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.

He naʻe ʻalu ia ʻi he ngaahi hala ʻoe ngaahi tuʻi ʻo ʻIsileli, pea naʻa ne ngaohi ʻae ngaahi meʻa fakatātā haka kia Peali.

3 При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпълнил пред израилтяните.

Pea ne tutu foki ʻae meʻa namu kakala ʻi he teleʻa ʻoe foha ʻo Henomi, pea ne tutu ʻene fānau ʻi he afi ʻo fakatatau ki he meʻa kovi ʻae ngaahi hiteni ʻaia naʻe kapusi kituʻa ʻe Sihova mei he ʻao ʻae fānau ʻa ʻIsileli.

4 И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

Naʻa ne feilaulau foki mo tutu ʻae meʻa namu kakala ʻi he ngaahi potu māʻolunga, pea ki he ngaahi tafungofunga, pea ʻi he lolo ʻakau mata kotoa pē.

5 Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

Ko ia naʻe fakatukutukuʻi ia ʻe Sihova ko hono ʻOtua ki he nima ʻoe tuʻi ʻo Silia: pea naʻa nau taaʻi ia, ʻonau fetuku pōpula honau tokolahi ki Tamasikusi. Pea naʻe tukuange ia ki he nima ʻoe tuʻi ʻo ʻIsileli foki, ʻaia naʻa ne taaʻi ia ʻaki ʻae tāmateʻi lahi.

6 Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;

He naʻe tāmateʻi ʻe Peka ko e foha ʻo Limalia ʻi Siuta ʻi he ʻaho pe taha ʻae tokotaha kilu mo e toko ua mano, ʻaia ko e kau tangata toʻa kotoa pē; ko e meʻa ʻi heʻenau liʻaki ʻa Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻenau ngaahi tamai.

7 и Захарий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;

Pea naʻe tāmateʻi ai ʻe Sikili, ko e tangata mālohi ʻo ʻIfalemi, ʻa Māseia ko e foha ʻoe tuʻi, mo ʻAsilikami ko e pule ʻoe fale, mo ʻElikena ʻaia naʻe hoko mo e tuʻi.

8 тоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.

Pea naʻe fetuku fakapōpula ʻe he fānau ʻa ʻIsileli ʻi honau ngaahi kāinga ʻae toko ua kilu, ko e kau fefine, mo e fānau tangata, mo e fānau fefine, pea ʻave foki mo e koloa lahi ʻaupito ʻiate kinautolu, pea naʻe ʻomi ʻae koloa ki Samēlia.

9 А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

Ka naʻe ʻi ai ʻae palōfita ʻa Sihova ko Oteti hono hingoa: pea naʻe ʻalu kituʻa ia ki he ʻao ʻoe tau naʻe haʻu ki Samēlia, ʻo ne pehē kiate kinautolu, “Vakai, ko e meʻa ʻi he houhau ʻa Sihova ko e ʻOtua ʻo hoʻomou ngaahi tamai ki Siuta, kuo ne tuku ʻakinautolu ki homou nima, pea kuo mou tāmateʻi ʻakinautolu ʻi he lili kuo aʻu hake ki langi.

10 И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?

Pea ko eni ʻoku mou loto ke fakamoʻulaloa ʻae fānau ʻa Siuta mo Selūsalema ko e kau tangata pōpula, mo e kau fefine pōpula kiate kimoutolu: ka ʻikai ʻoku ʻiate kimoutolu, ʻio, ʻiate kimoutolu, ʻae ngaahi angahala kia Sihova ko homou ʻOtua?

11 Сега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.

Pea ko ia mou tokanga mai kiate au, pea mou tukuange ʻae kau pōpula, ʻaia kuo mou maʻu fakapōpula ʻi homou ngaahi kāinga: he ʻoku ʻiate kimoutolu ʻae houhau lahi ʻa Sihova.”

12 Тогава някои от първенците от ефремците, Азария Ионановият син, Варахия Месилемотовият син, Езекия Селумовият син и Амаса Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната та им рекоха:

Pea naʻe toki tuʻu hake ai ʻae niʻihi ʻi he kau tuʻukimuʻa ʻoe fānau ʻa ʻIfalemi ko ʻAsalia ko e foha ʻo Sohanani mo Pelakia ko e foha ʻo Misilimoti, mo Sesikia ko e foha ʻo Salumi, mo ʻAmasa ko e foha ʻo Hatilai, ke taʻofi ʻakinautolu kuo haʻu mei he tau.

13 Не въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствувахме вече против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.

‌ʻO [nau ]pehē kiate kinautolu, “ʻOua te mou ʻomi ʻae kau pōpula ki heni: he kuo mau fakahouhau kia Sihova, pea ʻoku mou loto ke fakalahi ki heʻemau ngaahi angahala pea ki heʻemau ngaahi kovi: he ʻoku lahi ʻaupito ʻemau fai hala, pea ʻoku houhauʻia lahi ʻaupito ʻa ʻIsileli.”

14 Тогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.

Ko ia naʻe tuku ai ʻe he kau tangata toʻo mahafutau ʻae kakai pōpula mo e vete ʻi he ʻao ʻoe houʻeiki mo e kakai kotoa kuo fakataha.

15 И споменатите по име мъже станаха та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

Pea naʻe tuʻu hake ʻae kau tangata ʻaia naʻe lau honau hingoa, ʻo ʻave ʻae kakai pōpula, pea fakakofuʻaki ʻae vete ʻakinautolu kotoa pē naʻe telefua ʻiate kinautolu, pea naʻa nau teuʻi mo fakatopuvaʻe ʻakinautolu, pea tufa kiate kinautolu ʻae meʻakai mo e inu, pea tākai ʻakinautolu pea fakaheka ʻakinautolu kotoa pē naʻe vaivai ki he fanga ʻasi, pea [nau ]ʻomi ʻakinautolu ki honau ngaahi kāinga ki Seliko, ko e kolo ʻae ʻakau ko e ponga: pea naʻa nau toki liu mai ki Samēlia.

16 В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

Pea naʻe fekau ʻe he tuʻi ko ʻAhasi ʻi he kuonga ko ia ki he ngaahi tuʻi ʻo ʻAsilia ke nau tokoni ia,

17 защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.

He naʻe toe haʻu ʻae kakai ʻItomi ʻo teʻia ʻa Siuta, pea fetuku ʻo ʻave ʻae ngaahi pōpula.

18 Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му. Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.

Pea ko e kakai Filisitia foki naʻa nau haʻu ʻo tauʻi ʻae ngaahi kolo ʻoe fonua ʻi lalo, mo e potu tonga ʻo Siuta, pea kuo nau lavaʻi ʻa Pete-Semesi, mo ʻAsaloni, mo Kiteloti, mo Soko fakataha mo e ngaahi potu kakai ʻo ia, mo Timinate mo hono ngaahi potu kakai ʻo ia, mo Kimiso foki mo hono ngaahi potu kakai ʻo ia: pea naʻa nau nonofo ai.

19 Защото Господ смири Юда преди Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много пред Господа.

He naʻe fakavaivai hifo ʻe Sihova ʻa Siuta ko e meʻa ia ʻAhasi ko e tuʻi ʻo ʻIsileli: he naʻa ne fakatelefua ʻa Siuta, pea fai talangataʻa ʻaupito kia Sihova.

20 И асирийският цар Теглатфеласар дойде при него: но той го притесни, и не го подкрепи;

Pea naʻe haʻu kiate ia ʻa Tilikati-Pilinesa ko e tuʻi ʻo ʻAsilia, ʻo ne fakamamahi ia, ka naʻe ʻikai te ne tokoni ia.

21 защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде всичкото на асирийския цар; но това не му помогна.

He naʻe toʻo ʻo ʻave ʻe ʻAhasi ʻae ʻinasi mei he fale ʻo Sihova, pea mei he fale ʻoe tuʻi, pea ʻoe houʻeiki, pea foaki ia ki he tuʻi ʻo ʻAsilia: ka naʻe ʻikai te ne tokoni ia.

22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.

Pea ʻi he ngaahi ʻaho ʻo ʻene mamahi naʻa ne fakalahi ki heʻene angahala kia Sihova: ʻae tuʻi ko eni ko ʻAhasi.

23 Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

He naʻa ne feilaulau ki he ngaahi ʻotua ʻo Tamasikusi, ʻaia naʻe taaʻi ia: ʻo ne pehē, “Ko e meʻa ʻi he tokoni ʻakinautolu ʻi he ngaahi ʻotua ʻoe ngaahi tui ʻo Silia, ko ia te u feilaulau ai kiate kinautolu, koeʻuhi ke nau tokoni au. Ka ko hono malaʻiaʻanga ʻakinautolu, ʻoʻona mo ʻIsileli kotoa pē.”

24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

Pea naʻe tānaki fakataha ʻe ʻAhasi ʻae ngaahi nāunau ʻoe fale ʻoe ʻOtua, ʻo ne tuʻutuʻu ke fakaikiiki ʻae ngaahi ipu ʻoe fale ʻoe ʻOtua, pea naʻe tāpuni ʻae ngaahi matapā ʻoe fale ʻo Sihova, pea ne fokotuʻu ʻae ngaahi feilaulauʻanga ʻi he ngaahi tuliki kotoa pē ʻo Selūsalema.

25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.

Pea ne ngaohi ʻi he ngaahi kolo kehekehe ʻo Siuta ʻae ngaahi potu māʻolunga ke tutu ai ʻae meʻa namu kakala ki he ngaahi ʻotua kehe, pea naʻa ne fakatupu ʻae houhau lahi ʻa Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻene ngaahi tamai.

26 А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

Pea ko eni ko hono toe ʻo ʻene ngāue mo hono ngaahi hala kotoa pē, ko e ʻuluaki mo e ki mui, vakai, kuo tohi ia ʻi he tohi ʻoe ngaahi tuʻi ʻo Siuta mo ʻIsileli.

27 И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.

Pea naʻe mohe ʻa ʻAhasi mo ʻene ngaahi tamai, pea naʻa nau tanu ia ʻi he kolo, ʻio, ʻi Selūsalema: ka naʻe ʻikai te nau ʻomi ia ki he ngaahi tanuʻanga ʻoe ngaahi tuʻi ʻo ʻIsileli: pea naʻe fetongi ia ʻi he pule ʻe Hesekaia ko hono foha.