1 Царе 3
1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.
Pea naʻe tauhi kia Sihova ʻe he tamasiʻi ko Samuela ʻi he ʻao ʻo Ilai. Pea naʻe maʻungataʻa ʻae folofola ʻa Sihova ʻi he ngaahi ʻaho ko ia; naʻe ʻikai fakahā ha meʻa hā mai.
2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),
Pea naʻe hoko ʻo pehē ʻi he ngaahi ʻaho ko ia, naʻe tokoto ʻa Ilai ʻi hono potu, pea naʻe fakaʻaʻau ke poʻuli hono mata, ʻo ʻikai kei mamata:
3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
Pea ʻi he teʻeki ai mate ʻae maama ʻi he faletapu ʻo Sihova, ʻaia naʻe ʻi ai ʻae puha tapu ʻoe ʻOtua, pea kuo tokoto ʻa Samuela ke mohe:
4 Господ повика Самуила; и той рече; Ето ме.
Naʻe ui ʻe Sihova kia Samuela; pea tali ʻe ia, “Ko au eni.”
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.
Pea naʻe lele ia kia Ilai, ʻo ne pehē, “Ko au eni; he naʻa ke ui au.” Pea pehē ʻe ia, “Naʻe ʻikai te u ui; ke ke toe tokoto.” Pea naʻe ʻalu ia ʻo tokoto.
6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето, ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.
Pea naʻe toe ui ʻe Sihova, “Samuela.” Pea tuʻu ʻa Samuela ʻo ʻalu kia Ilai, ʻo ne pehē, “Ko au eni; he naʻa ke ui au.” Pea pehē ʻe ia, “ʻE hoku foha naʻe ʻikai te u ui; ke ke toe tokoto.”
7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
Pea naʻe ʻikai ʻilo ʻe Samuela ʻa Sihova, pea naʻe teʻeki ai fakahā ʻae folofola ʻa Sihova kiate ia.
8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.
Pea naʻe toe ui ʻe Sihova ʻa Samuela ko hono liunga tolu. Pea tuʻu ia ʻo ʻalu kia Ilai, ʻo ne pehē, “Ko au eni he naʻa ke ui au.” Pea naʻe toki ʻilo ʻe Ilai kuo ui ʻa Sihova ki he tamasiʻi.
9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.
Ko ia naʻe pehē ai ʻe Ilai kia Samuela, “ʻAlu ʻo tokoto hifo: pea ʻe pehē, kapau te ne ui koe, te ke pehē,’ʻE Sihova ke ke folofola mai; he ʻoku ongoʻi ʻe hoʻo tamaioʻeiki.’” Ko ia naʻe ʻalu ʻa Samuela ʻo tokoto ʻi hono potu.
10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
Pea naʻe hāʻele mai ʻa Sihova, ʻo tuʻu, ʻo ui ʻo hangē ko ia naʻe fai, “Samuela, Samuela.” Pea naʻe toki tali ʻe Samuela, ʻo pehē, “Ke ke folofola mai; he ʻoku ongoʻi ʻe hoʻo tamaioʻeiki.”
11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.
Pea naʻe pehē ʻe Sihova kia Samuela, “Vakai, te u fai ha meʻa ʻi ʻIsileli, ʻe vavana ai ʻae telinga, ʻokinautolu kotoa pē ʻe fanongo ki ai.
12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ща почна и ще свърша.
ʻI he ʻaho ko ia te u fai kia Ilai ʻae ngaahi meʻa kotoa pē ʻaia kuo ʻosi ʻeku lea ai ki hono fale: ʻo kau ka kamata, te u fai ke ʻosi foki.
13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.
He kuo u tala kiate ia te u fakamaauʻi hono fale ke taʻengata koeʻuhi ko e hia ʻoku ne ʻiloʻi; ko e meʻa ʻi he fai angahala lahi hono ongo foha, pea naʻe ʻikai te ne taʻofi ʻakinaua.
14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.
Pea ko ia kuo u fuakava ai ki he fale ʻo Ilai, ʻe ʻikai fakamaʻa ʻae hia ʻae fale ʻo Ilai ʻaki ʻae feilaulau pe ko e meʻa ʻatu ʻo taʻengata.”
15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.
Pea naʻe tokoto ʻa Samuela ʻo aʻu ki he pongipongi, pea naʻa ne toʻo ʻae ngaahi matapā ʻoe fale ʻo Sihova. Pea naʻe manavahē ʻa Samuela ke fakahā ʻaia kuo hā mai kia Ilai.
16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.
Pea naʻe ui ʻe Ilai kia Samuela, ʻo ne pehē, “ʻE Samuela ko hoku foha.” Pea pehē ʻe ia, “Ko au eni.”
17 И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.
Pea naʻe pehē ʻe ia, “Ko e hā ʻae meʻa kuo folofolaʻaki ʻe Sihova kiate koe? ʻOku ou kole kiate koe ʻoua naʻa ke fakafufū ia ʻiate au: Ke fai pehē ʻe he ʻOtua kiate koe, mo lahi hake foki, ʻo kapau te ke ʻufiʻufi ʻiate au ha meʻa ʻe taha ʻi he ngaahi meʻa kotoa pē kuo ne folofola kiate koe.”
18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.
Pea naʻe fakahā ʻe Samuela ʻae meʻa kotoa pē kiate ia ʻo ʻikai fufū ha taha. Pea naʻe pehē ʻe ia, “Ko Sihova ia: tuku ke fai ʻe ia ʻaia ʻoku lelei ki hono finangalo.”
19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.
Pea naʻe tupu pe ʻa Samuela, pea naʻe ʻiate ia ʻa Sihova, pea naʻe ʻikai te ne tuku ke tō kelekele haʻane lea ʻe taha.
20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк,
Pea naʻe ʻilo ʻe ʻIsileli kotoa pē mei Tani ʻo aʻu atu ki Peasipa, kuo hoko ʻa Samuela ko e palōfita ʻa Sihova.
21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.
Pea naʻe toe fakahāhā ʻa Sihova ʻi Sailo: he naʻe fakahā ʻe Sihova ʻa ʻene ʻafio kia Samuela ʻi Sailo ʻi he folofola ʻa Sihova.
