1 Царе 21

1 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

Naʻe toki hoko ai ʻa Tevita ki Nopi ʻo ne ʻalu kia ʻAhimeleki ko e taulaʻeiki: pea manavahē ʻa ʻAhimeleki ʻi he fetaulaki mo Tevita, ʻo ne pehē kiate ia, “Ko e hā ʻoku ke tokotaha ai, pea ʻikai ha tangata ʻiate koe?”

2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

Pea pehē ʻe Tevita kia ʻAhimeleki ko e taulaʻeiki; “Kuo tuku mai ʻe he tuʻi ha ngāue kiate au,” ʻo ne pehē kiate au, “Ke ʻoua naʻa ʻilo ʻe ha tangata ʻe tokotaha ʻae ngāue ko ia ʻaia ʻoku ou fekauʻi ai koe, mo ia kuo u fekau kiate koe: pea kuo u fekauʻi ʻeku kau tamaioʻeiki ki he ngaahi potu ko ʻena.

3 А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

Pea ko ʻena ko e hā ʻoku ʻi ho lalo nima? Tuku mai ki hoku nima ha foʻi mā ʻe nima, pe ha meʻa pe ʻoku ke maʻu.”

4 И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб, но има свещени хлябове, - ако момците са се въздържали поне то жени.

Pea talaange ʻe he taulaʻeiki kia Tevita, ʻo pehē, “ʻOku ʻikai ha mā ngofua ʻi hoku nima, ka ʻoku ʻi ai ʻae mā tapu; ʻo kapau pe kuo taʻofi ʻakinautolu ʻe he kau talavou mei he kau fefine.”

5 И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

Pea naʻe leaange ʻa Tevita ki he taulaʻeiki, ʻo ne pehē kiate ia, “Ko e moʻoni kuo taʻofi ʻae kau fefine meiate kinautolu ʻi he ʻaho nai ʻe tolu, talu ʻeku haʻu kituaʻā, pea ʻoku māʻoniʻoni ʻae ngaahi ipu ʻae kau talavou, pea ʻoku hangē ʻoku ngofua ʻae mā, ʻio, he kuo fakatapui he ʻaho ni ʻae mā ʻi he ʻaiʻanga.”

6 И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

Ko ia naʻe ʻatu ai kiate ia ʻe he taulaʻeiki ʻae mā tapu: he naʻe ʻikai ʻi ai ha mā, ka ko e mā pe ʻoe ʻao, ʻaia naʻe toʻo mei he ʻao ʻo Sihova, ke ʻai ki ai ʻae mā mafana ʻi he ʻaho ʻaia naʻe toʻo ʻo ʻave ai ia.

7 (А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари)

Pea naʻe ʻi ai ʻi he ʻaho ko ia ʻae tangata ʻe tokotaha ʻi he kau tamaioʻeiki ʻa Saula, naʻe moʻua ia ʻi he ʻao ʻo Sihova; ko Toeki hono hingoa, ko e tangata ʻItomi, ko e tuʻukimuʻa ia ʻoe kau tauhimanu lalahi ʻa Saula.

8 Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

Pea pehē ʻe Tevita kia ʻAhimeleki, “Pea ʻoku ʻikai ʻi ho nima ni ha tao pē ha heletā? He ʻoku ʻikai te u ʻomi ʻeku heletā pe ko ʻeku mahafutau, he ko e ngāue ʻae tuʻi naʻe fai fakatoʻotoʻo.”

9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид; Няма друг като него, дай ми го.

Pea pehē ʻe he taulaʻeiki, “Ko e heletā ʻa Kolaiate ko e tangata Filisitia, ʻaia naʻa ke tāmateʻi ʻi he teleʻa ʻo Ila, Vakai ʻoku tuku tākai ʻae kofu ʻi he tuʻa ʻefoti kapau ko ho loto ke ʻave ia, ʻave ia he ʻoku ʻikai ha taha kehe ka ko ia pe ʻi heni.” Pea naʻe pehē ʻe Tevita, “ʻOku ʻikai hano tatau mo ia; tuku mai ia.”

10 Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

Pea naʻe tuʻu hake ʻa Tevita ʻi he ʻaho ko ia, ʻo hola ʻi heʻene manavahē kia Saula, pea ʻalu ia kia ʻAkisi ko e tuʻi ʻo Kati.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

Pea pehē ʻe he kau tamaioʻeiki ʻa ʻAkisi kiate ia, “ʻIkai ko Tevita eni ko e tuʻi ʻoe fonua? ʻIkai naʻa nau hiva fetaliʻaki kiate ia ʻi he ngaahi meʻe, ʻo pehē, ‘Kuo tāmateʻi ʻe Saula ʻene ngaahi toko afe, mo Tevita ʻene ngaahi toko mano?’

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

Pea naʻe faʻo ʻe Tevita ʻae ngaahi lea ni ki hono loto, pea naʻe manavahē lahi ia kia ʻAkisi ko e tuʻi ʻo Kati.

13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

Pea naʻa ne fakakehe ʻene anga ʻi honau ʻao ʻo ne fai ʻo hangē kuo vale ia honau nima, pea ne ne vaku ki he matapā ʻoe hūʻanga fale, pea naʻa ne tuku ke tafe hono fāvai ki hono fakapau.

14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

Pea naʻe pehē ʻe ʻAkisi ki heʻene kau tamaioʻeiki, “Vakai, ʻoku mou mamata ʻoku fakavalevale ʻae tangata; pea ko e hā ia kuo mou ʻomi ai ia kiate au?

15 Малко ли са моите луди, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

He ʻoku ʻaonga kiate au ha kau tangata fakavalevale, kuo mou ʻomi ai ʻae siana ni ke fai fakavalevale ʻi hoku ʻao? ʻE hoko koā ʻae siana ni ki hoku fale?”