1 Царе 16

1 Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

Pea naʻe folofola ʻe Sihova kia Samuela, “ʻE tuku ʻafē ʻa hoʻo tēngihia ʻa Saula; he kuo u liʻaki ia ke ʻoua naʻa pule ia ki ʻIsileli? fakafonu haʻo nifoʻi manu ʻi he lolo, pea ke ʻalu, te u fekau koe kia Sese ko e tangata Petelihema: he kuo u teuteu ha tuʻi mei hono ngaahi foha.

2 А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

Pea naʻe pehē ʻe Samuela, “ʻE fēfē ʻeku faʻa ʻalu? Kapau ʻe fanongo ki ai ʻa Saula te ne tāmateʻi au.” Pea pehē ʻe Sihova kiate ia, “ʻAve ha pulu fefine mo koe, pea ke pehē, kuo u haʻu ke feilaulau kia Sihova.

3 и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

Pea ke ui ʻa Sese ki he feilaulau, pea te u fakahā kiate koe ʻaia te ke fai: pea ke pani maʻaku ʻaia te u lau kiate koe.”

4 И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

Pea naʻe fai ʻe Samuela ʻaia naʻe folofola ki ai ʻa Sihova. Pea naʻe tetetete ʻae kau mātuʻa ʻoe kolo ʻi heʻene hoko ki ai, ʻonau pehē, “ʻOku ke haʻu melino pe?”

5 И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

Pea naʻe pehē ʻe ia, “ʻOku ou haʻu melino pē: kuo u haʻu ke fai ʻae feilaulau kia Sihova: fakatapui ʻakimoutolu, pea mou haʻu mo au ki he feilaulau.” Pea naʻa ne fakatapui ʻa Sese mo hono ngaahi foha, ʻo ne ui ʻakinautolu ki he feilaulau.

6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

Pea ʻi heʻenau hoko mai, naʻe sio ia kia Iliape, pea pehē ʻe ia, “Ta ʻoku ʻi he ʻao ni ʻo Sihova ʻaia kuo ne pani.”

7 Но Господ каза на Самуила. Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

Ka naʻe pehē ʻe Sihova kia Samuela, “ʻOua naʻa ke mamata ki hono mata, pea ki he māʻolunga ʻo hono sino; he kuo u liʻaki ia: he ʻoku ʻikai mamata ʻa Sihova ʻo hangē ko e mamata ʻae tangata; he ʻoku sio ʻae tangata ki he anga ʻoku hā ʻituʻa, ka ʻoku ʻafioʻi ʻe Sihova ʻae loto.”

8 Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а Самуил каза: И тогова не е избрал Господ.

Hili ia naʻe ui ʻe Sese ke haʻu ʻa ʻApinatapi, ke ne ʻalu ange ʻi he ʻao ʻo Samuela. Pea naʻa ne pehē, ʻOku ʻikai fili ia foki ʻe Sihova.

9 Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

Pea naʻe fekau ʻe Sese ke ʻalu ange ʻa Sama. Pea pehē ʻe ia, “ʻOku ʻikai fili foki ia ʻe Sihova.”

10 И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

Pea naʻe toe fekau ʻe Sese ke ʻalu ange hono foha ʻe toko fitu ʻi he ʻao ʻo Samuela. Pea naʻe pehē ʻe Samuela kia Sese, “ʻOku ʻikai fili ʻe Sihova ʻakinautolu.”

11 Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата догде не дойде тук.

Pea naʻe pehē ʻe Samuela kia Sese, “ʻOku ʻi heni hoʻo fānau kotoa pē?” Pea naʻe pehē ʻe ia, “ʻOku kei toe ʻae kimui, pea vakai, ʻoku ne tauhi ʻae fanga sipi.” Pea naʻe pehē ʻe Samuela kia Sese, “Fekau ke ʻomi ia: koeʻuhi ʻe ʻikai te tau nofo ki lalo kaeʻoua ke haʻu ia.”

12 И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

Pea naʻe fekau ʻe ia, ke ʻomi ia ki loto. Pea naʻe totototo mo e toulekeleka hono mata, ʻo matamatalelei ʻene hā mai. Pea naʻe pehē ʻe Sihova, “Tuʻu hake, ʻo pani ia; he ko eni ia.”

13 Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

Pea naʻe toki toʻo ʻe Samuela ʻae nifoʻi manu naʻe ʻi ai ʻae lolo, ʻo ne pani ia ʻi he ʻao ʻo hono ngaahi kāinga; pea naʻe hoko ʻae Laumālie ʻo Sihova kia Tevita talu mei he ʻaho ko ia. Pea naʻe tuʻu ʻa Samuela ʻo ʻalu ki Lama.

14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

Ka naʻe mahuʻi ʻae Laumālie ʻo Sihova meia Saula, pea naʻe fakamamahiʻi ia ʻe he laumālie kovi meia Sihova.

15 И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

Pea naʻe pehē ʻe he kau tamaioʻeiki ʻa Saula kiate ia, “Ko eni, vakai, ko e laumālie kovi mei he ʻOtua ʻoku ne fakamamahiʻi koe.

16 затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

Ke fekau mai ni ʻe homau ʻeiki ki hoʻo kau tamaioʻeiki, ʻoku ʻi ho ʻao, ke kumi ha tangata ʻoku poto ʻi he tā ʻoe haʻape: pea ʻe hoko ʻo pehē, ʻoka ʻiate koe ʻae laumālie kovi mei he ʻOtua, pea ʻe tā ʻe ia ʻaki hono nima, pea te ke moʻui ai.”

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

Pea naʻe pehē ʻe Saula ki heʻene kau tamaioʻeiki, “Ko eni, mou kumi leva ni ha tangata ʻoku poto ʻi he tā meʻa faiva pea ʻomi ia kiate au.”

18 Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

Pea naʻe lea ai ʻae tamaioʻeiki ʻe tokotaha, ʻo pehē, “Vakai, naʻaku mamata ki he foha ʻo Sese ko e tangata Petelihema, ʻaia ʻoku poto ʻi he tā, pea ko e tangata toʻa ʻaupito ia, mo e tangata tau, pea ʻoku anga fakapotopoto, pea ko e tangata matamatalelei, pea ʻoku ʻiate ia ʻa Sihova.”

19 Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

Ko ia naʻe fekau ai ʻe Saula ʻae kau talafekau kia Sese, ʻo pehē, “Tuku mai ho foha ko Tevita, ʻaia ʻoku ʻi he fanga sipi, ke haʻu kiate au.”

20 И тъй Есей взе осел натоварен с хляб, и мех вино, и едно яре, та го прати на Саула със сина си Давида.

Pea naʻe ʻave ʻe Sese ʻae ʻasi naʻe tauloto mā, mo e hina uaine, mo e ʻuhikiʻi sipi, ʻo ne ʻatu ia kia Saula ʻi he nima ʻo hono foha ko Tevita.

21 И Давид дойде пре Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец.

Pea naʻe hoko ange ʻa Tevita kia Saula, ʻo tuʻu ʻi hono ʻao: pea naʻe ʻofa lahi ia kiate ia; pea hoko ia ko hono hoa tau.

22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

Pea naʻe fekau ʻe Saula kia Sese, ʻo pehē, “ʻOku ou kole kiate koe tuku mai ʻa Tevita ke nofo ia ʻi hoku ʻao; he ʻoku ou leleiʻia ai au.”

23 И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

Pea ʻi he hoko kia Saula ʻae laumālie mei he ʻOtua, pea pehē, naʻe toʻo ʻe Tevita ʻae haʻape ʻo ne tā ʻaki ia hono nima: pea naʻe fakafiemālie ai ʻa Saula, pea moʻui ai, pea naʻe ʻalu ʻiate ia ʻae laumālie kovi.