1 Петрово 4
1 И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха,
Christ therefore having suffered in the flesh, be you also armed with the same thought: for he that hath suffered in the flesh, hath ceased from sins:
2 за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.
That now he may live the rest of his time in the flesh, not after the desires of men, but according to the will of God.
3 Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения.
For the time past is sufficient to have fulfilled the will of the Gentiles, for them who have walked in riotousness, lusts, excess of wine, revellings, banquetings, and unlawful worshipping of idols.
4 Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата;
Wherein they think it strange, that you run not with them into the same confusion of riotousness, speaking evil of you.
5 но те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще FOOTNOTE ( Гръцки: Е готов да. ) съди живите и мъртвите,
Who shall render account to him, who is ready to judge the living and the dead.
6 понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.
For, for this cause was the gospel preached also to the dead: that they might be judged indeed according to men, in the flesh; but may live according to God, in the Spirit.
7 А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.
But the end of all is at hand. Be prudent therefore, and watch in prayers.
8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове
But before all things have a constant mutual charity among yourselves: for charity covereth a multitude of sins.
9 Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.
Using hospitality one towards another, without murmuring,
10 Според дарбата, която всеки е приел, служат с нея един на друг като добри настойници на многозначната Божия благодат.
As every man hath received grace, ministering the same one to another: as good stewards of the manifold grace of God.
11 Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин. (aiōn g165)
If any man speak, let him speak, as the words of God. If any man minister, let him do it, as of the power, which God administereth: that in all things God may be honoured through Jesus Christ: to whom is glory and empire for ever and ever. Amen. (aiōn g165)
12 Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
Dearly beloved, think not strange the burning heat which is to try you, as if some new thing happened to you;
13 но радвайте се за гдето с това вие имате обещание в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.
But if you partake of the sufferings of Christ, rejoice that when his glory shall be revealed, you may also be glad with exceeding joy.
14 Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].
If you be reproached for the name of Christ, you shall be blessed: for that which is of the honour, glory, and power of God, and that which is his Spirit, resteth upon you.
15 Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.
But let none of you suffer as a murderer, or a thief, or a railer, or a coveter of other men’s things.
16 Но, ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име.
But if as a Christian, let him not be ashamed, but let him glorify God in that name.
17 Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?
For the time is, that judgment should begin at the house of God. And if first at us, what shall be the end of them that believe not the gospel of God?
18 И ако праведният едва се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?
And if the just man shall scarcely be saved, where shall the ungodly and the sinner appear?
19 Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.
Wherefore let them also that suffer according to the will of God, commend their souls in good deeds to the faithful Creator.
