3 Царе 10

1 И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.

Pea ʻi he fanongo ʻe he tuʻi fefine ʻo Sipa ki he ongoongo ʻo Solomone ko e meʻa ʻi he huafa ʻo Sihova, naʻa ne haʻu ke ʻahiʻahi ʻaki ia ʻae ngaahi fehuʻi ʻilongataʻa.

2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

Pea naʻe haʻu ia ki Selūsalema mo e fuʻu fononga tokolahi, mo e fanga kāmeli naʻe fetuku ʻae ngaahi meʻa namu kakala, mo e koula lahi ʻaupito, mo e ngaahi maka mahuʻinga: pea ʻi heʻene hoko mai kia Solomone, naʻa ne talanoa mo ia ki he meʻa kotoa pē naʻe ʻi hono loto.

3 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

Pea naʻe tali ʻe Solomone ʻa ʻene ngaahi fehuʻi kotoa pē: naʻe ʻikai fufū mei he tuʻi ha meʻa ʻe taha, ke ne taʻefakamatalaʻia kiate ia.

4 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

Pea hili ʻae mamata ʻe he tuʻi fefine ʻo Sipa ki he poto kotoa pē ʻa Solomone, pea mo e fale ʻaia naʻa ne langa,

5 ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

Mo e meʻakai ʻi hono keinangaʻanga, mo e anga ʻoe nofo ʻa ʻene kau tamaioʻeiki, mo e toutou ʻa ʻene kautauhi, mo honau kofu, mo kinautolu naʻe tauhi ʻa ʻene meʻainu, pea mo e hala ʻaia naʻa ne ʻalu hake ai ki he fale ʻo Sihova; naʻe vaivai ai ʻa hono loto ʻiate ia.

6 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

Pea naʻe pehē ʻe ia ki he tuʻi, “Ta ko e lea moʻoni ia: ʻaia naʻaku fanongo ki ai ʻi hoku fonua ʻoʻoku ki hoʻo ngaahi ngāue pea mo hoʻo poto.

7 Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

Ka naʻe ʻikai te u tui ki he talanoa, kaeʻoua ke u haʻu, pea mamata ki ai ʻa hoku mata: pea vakai, naʻe ʻikai tala mai ʻa hono vahe ua ʻoe meʻa: kuo lahi hake ʻa hoʻo poto pea mo hoʻo monūʻia ʻi he ongoongo naʻaku fanongo ki ai.

8 Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

‌ʻOku monūʻia ʻa hoʻo kau tangata, ʻoku monūʻia ʻa hoʻo kau tamaioʻeiki ni, ʻoku tutuʻumaʻu aipe ʻi ho ʻao, ʻo [nau ]fanongo ki hoʻo poto.

9 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Fakafetaʻi kia Sihova ko ho ʻOtua, ʻaia kuo lōlōfie lelei ʻiate koe, ke fakanofo koe ki he nofoʻa fakatuʻi ʻi ʻIsileli: koeʻuhi naʻe ʻofa taʻengata ʻa Sihova ki ʻIsileli, ko ia kuo ne fakanofo ai koe ko e tuʻi, ke fai ʻae fakamaau mo e fai totonu.”

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

Pea naʻa ne foaki ki he tuʻi ʻae taleniti koula ʻe teau ma uofulu, mo e ngaahi meʻa namu kakala fuʻu lahi ʻaupito, pea mo e ngaahi maka mahuʻinga: naʻe ʻikai toe ʻomi ha ngaahi meʻa namu kakala ke lahi pehē fau ʻo tatau mo ia naʻe foaki kia Solomone ʻe he tuʻi fefine ʻo Sipa.

11 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

Pea ko e folau ʻo Helami, ʻaia naʻe fetuku mai ʻae koula mei Ofeli, naʻe ʻomi ai foki mei Ofeli ʻae ngaahi ʻakau ko e ʻalimuku ʻo lahi ʻaupito, mo e ngaahi maka mahuʻinga.

12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

Pea naʻe ngaohi ʻaki ʻae ʻakau ko e ʻalimuku ʻe he tuʻi ʻae ngaahi pou maʻae fale ʻo Sihova, pea maʻae fale ʻoe tuʻi, ko e ngaahi haʻape foki mo e meʻa hiva maʻae kau fasi hiva; talu mei ai ʻo aʻu ki he ʻaho ni, kuo ʻikai ʻomi pe mamata ki ai, ha ngaahi ʻakau ʻalimuku ke hangē ko ia.

13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

Pea naʻe foaki ʻe Solomone ki he tuʻi fefine ʻo Sipa ʻa ʻene holi kotoa pē, ʻae meʻa fulipē naʻa ne kole ki ai, mo ia kotoa pē naʻe foaki ʻe Solomone ko ʻene foaki ʻataʻatā fakatuʻi. Pea naʻa ne liliu atu ʻo toe foki ki hono fonua ʻoʻona, ʻaia mo ʻene kautauhi.

14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

Pea ko eni ko hono mamafa ʻoe koula naʻe ʻomi kia Solomone ʻi he taʻu pe taha ko e taleniti ʻe onongeau mo e onongofulu ma ono ʻoe koula,

15 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

Ka ʻoku lau kehe ʻaia naʻa ne maʻu mei he kau fakatau, pea ʻi he fai fakatau mo e kau fakatau meʻa namu kakala, pea mei he ngaahi tuʻi kotoa pē ʻo ʻAlepea, pea mo e houʻeiki pule ʻoe fonua.

16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

Pea naʻe ngaohi ʻe Solomone ʻae pā koula ʻe uangeau naʻe tuki: ko e [sikeli ʻe ]onongeau ʻoe koula naʻe ʻi he pā pe taha.

17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

Pea naʻa ne ngaohi ʻae ngaahi pā iiki ʻe tolungeau ʻaki ʻae koula naʻe tuki; ko e mano ʻe tolu ʻoe koula naʻe ʻi he pā pe taha: pea naʻe tuku ia ʻe he tuʻi ki he fale ʻi he vao ʻakau ʻo Lepanoni.

18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

Naʻe ngaohi foki ʻe he tuʻi ha fuʻu nofoʻa fakatuʻi ʻaki ʻae lei, pea naʻa ne fonofono ia ʻaki ʻae koula lelei lahi.

19 Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

Naʻe ʻi he nofoʻa fakatuʻi ʻae lakaʻanga ʻe ono, pea naʻe fuopotopoto ʻae potu ki ʻolunga ʻi mui: pea naʻe ʻai ʻae ʻaiʻanga nima ʻi hono kaokao fakatouʻosi ʻoe potu hekaʻanga, pea naʻe tuʻu ʻae laione ʻe ua ʻo ofi ki he ʻaiʻanga nima.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

Pea naʻe tuʻu ʻi hono potu ʻe taha ʻae laione ʻe hongofulu ma ua, pea ʻi he potu kehe ʻe taha ʻi he lakaʻanga ʻe ono; naʻe ʻikai ngaohi hano tatau ʻi ha puleʻanga kehe.

21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

Pea naʻe [ngaohi ʻaki ]ʻae koula ʻae ngaahi ipu inu ʻae tuʻi ko Solomone, pea ko e ngaahi ipu ʻoe fale ʻi he vao ʻakau ʻo Lepanoni, naʻe ʻoe koula moʻoniia; naʻe ʻikai ha siliva ʻi ai: naʻe ʻikai mahuʻinga ia ʻi he ngaahi ʻaho ʻo Solomone.

22 Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

He naʻe ʻalu ʻae folau ʻae tuʻi ʻi tahi ko e ngaahi vaka Tasisi, fakataha mo e folau ʻo Helami: naʻe haʻu tuʻo taha ʻi he taʻu ʻe tolu ʻae folau mei Tasisi, ke ʻomi ʻae koula, mo e siliva, mo e lei, mo e fanga ngeli, pea mo e fanga pikoka.

23 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

Ko ia naʻe fungani hake ai ʻae tuʻi ko Solomone ʻi he ngaahi tuʻi kotoa pē ʻo māmani, ʻi he koloaʻia mo e poto.

24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

Pea naʻe kumi kia Solomone ʻae kakai kotoa pē ʻo māmani, ke fanongo ki heʻene poto, ʻaia naʻe ʻai ki hono loto ʻe he ʻOtua.

25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

Pea naʻe ʻomi ʻe he tangata taki taha kotoa pē ʻa ʻene meʻaʻofa, ko e ngaahi meʻa siliva, mo e ngaahi meʻa koula, mo e ngaahi kofu, mo e ngaahi mahafutau, mo e ngaahi meʻa namu kakala, mo e fanga hoosi, mo e fanga miuli, ko e vāhenga meʻa ʻi he ngaahi taʻu tukufakaholo.

26 Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

Pea naʻe tānaki fakataha ʻe Solomone ʻae ngaahi saliote mo e kau heka hoosi: pea naʻa ne maʻu ʻae saliote ʻe taha afe mo e fāngeau, mo e kau heka hoosi ʻe taha mano mo e ua afe, ʻaia naʻa ne fakanofo ki he ngaahi kolo maʻae ngaahi saliote, pea ki he tuʻi ʻi Selūsalema.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

Pea naʻe ngaohi ʻae siliva ʻe he tuʻi ke hangē ia ko e ngaahi maka ʻi Selūsalema, pea ne ngaohi ʻae ngaahi sita ke tatau hono lahi ʻoʻona mo e ngaahi ʻakau sukamino ʻoku tuʻu ʻi he teleʻa.

28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

Pea naʻe ʻomi kia Solomone ʻae fanga hoosi mei ʻIsipite, ʻaia naʻe tauaki: pea naʻe maʻu ʻaia naʻe tānaki ʻe he kau fakatau ʻae tuʻi ʻi he totongi.

29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.

Pea naʻe ʻalu atu mo ʻohake ha saliote mei ʻIsipite ko hono totongi ko e [konga ]siliva ʻe onongeau; pea ko e totongi ki ha hoosi ʻe taha ko e teau ma nimangofulu: pea naʻe pehē ʻenau taufetuku foki ia ki he ngaahi tuʻi kotoa pē ʻoe kakai Heti pea mo e ngaahi tuʻi ʻo Silia.